Решение № 677 от 10.12.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Казанлък, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20245510101147 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Ш. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ****, чрез пълномощника адв. А. Д. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ****, със съдебен електронен адрес за призоваване: ********** против „С.-К.“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т..

На **** г. между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № **** / ****. Съгласно чл.

1 от Договора ЗАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на ЗАЕМАТЕЛЯ кредит под формата на паричен заем съгласно условията на този договор в следния размер: чиста стойност на кредита (подлежаща на получаване на главница по кредита): 500 лева ( петстотин лева ). Съгласно чл. 2. Кредитът се отпуска на ЗАЕМАТЕЛЯ под формата на паричен заем за лични нужди след представяне на Заявление за кредит, попълнено онлайн или чрез средство за комуникация от разстояние в сайта на дружеството www.stikcredit.bg , за срок посочен в погасителния план – Приложение 1, неразделна част от настоящия договор.

Уговорено е в чл. 3. ЗАЕМАТЕЛЯТ се задължава да ползва кредита за целта по чл. 2 и да го върне заедно с дължимата лихва в сроковете и при условията по настоящия договор. Съгласно чл. 4. Страните се съгласяват за следните условия на индивидуалния договор за заем: 1.5.1 Главница на заема 500 лева (петстотин лева ); Срок на заема 5 мес.; Удължаване на срока на кредита е допустимо само за Кредити със срок до 30 дни и/или една вноска за погасяване при спазване на реда и изискванията в Общите условия и не повече от 3 пъти за един и същ кредит. Размер на погасителната вноска 1 159.89 лв. Брой погасителни вноски – 5. Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план /Приложение № 1/, който представлява неразделна част от договора. Погасителните вноски се заплащат по един от следните начини: Плащане по банков път или Плащане на каса на EasyPay.

Общ размер на всички плащания по заема 549.91 лв. Фиксиран лихвен процент по заема 36 %. Лихвата се начислява ежедневно. При изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 /тридесет/ дни, а годината за 360 /триста и шестдесет/ дни. ГПР 46.92 %. При забава на което и да е плащане на вноска по настоящия договор за кредит или при друго неизпълнение на задълженията на Заемателя, същия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава. Съгласно чл. 17 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 18 от Договора, третото лице - поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията посочени в ОУ и се одобрява от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. Съгласно чл. 20 от Договора, в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 799.45лв. , която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от настоящия договор. В чл. 21 е уговорено, че страните се съгласяват, че размерът на неустойка е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен, а в чл. 22, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в Чл.20 неустойка, стане дължима от страна на ЗАЕМАТЕЛЯ, същият да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита.

Прави впечатление обстоятелството, че общо дължимата сума по кредита ( главница и лихва) възлиза на 549, 91 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 20 възлиза на 249.54 лв. (45,5 % от общото дължимата сума).

Ищецът е изтеглил кредит в размер на 500 лева, а съгласно погасителния план в края на срока на Договора е длъжен да върне 799.45 лв. Клаузата на чл. 17 от договора възлага в тежест на ищцата в тридневен срок от сключването на 2 договора да предостави на ответника гаранция по кредита, изразяваща се в поръчителство. Изпълнението на това задължение в тридневен срок е на практика невъзможно с оглед на изискуемите от общите условия на ответното дружество изисквания към поръчителя (предоставяне на документи, че поръчителя получава брутен доход от минимум 1500 лева, липса на записи в ЦКР и пр.- чл. 20, ал.2 от ОУ на ответника. Прочитът на съдържанието на тази клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение. В допълнение към това, и двете възможности за обезпечение (поръчителството и банковата гаранция) поставят изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника и с които кредиторът цели да се обогати.

Възнаграждението (неустойката за непредставянето на такъв) за гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото последното е задължително условие за получаване на кредита. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в чл. 1 т. 5 от Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включена дължимата по чл. 27, ал. 1 от договора „неустойка“. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договорите ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл.26 ал.1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, моли за разглеждане евентуално предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, с която искат от съда да прогласи за недействителна клаузата съдържаща се в чл. 20 от Договора. Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по договора- главница, лихви, неустойки и пр. /чл.20 Договора/, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят -в тридневен срок от сключването на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък и за потребителя се създава значително затруднение да се снабди с банкова гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т. е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следва извод, че тя води единствено 3 до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите и функции. От съда се иска да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит № **** / ****, сключен между Б. Ш. Б., ЕГН:

********** в качеството му на кредитополучател и „С.-К.“ АД, ЕИК:

202557159 в качеството му на кредитодател на основание чл.26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, т. 10 от ЗПК. При условие на евентуалност да прогласи за недействителен чл. 20 от Договор за потребителски кредит № **** / ****, сключен между Б. Ш. Б., ЕГН: ********** в качеството му на кредитополучател и „С.-К.“ АД, ЕИК: 202557159 в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Претендира за минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по двата иска, както следва: По иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 480 лв. с ДДС. По иска с правно основание чл. чл. 26 ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.4 ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 480 лв. с ДДС.

Моли да се съобрази чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете“. В случая били предявени два иска при условията на евентуалност, поради което съобразно цитираната разпоредба се дължали две възнаграждения съобразно материалния интерес по тях, независимо че исковете са предявени при условията на евентуалност и се дължала една държавна такса съобразно чл.

72, ал. 1 от ГПК. Съгласно приложена интернет справка и видно от публичния регистър на НАП за лицата, регистрирани по ДДС, адвокат А. Д. е регистриран по ДДС с ДДС номер: **** при БУЛСТАТ: ****, съгласно което следва при определянето на възнаграждението да вземете предвид сумата с ДДС като цялостен размер на възнаграждението.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. В действителност на **** година между ответното дружество „С.-К.“ АД като кредитор и ищеца Б. Ш. Б., като Потребител по смисъла ЗПК бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № ****, по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв. (петстотин лева), която сума същият бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата ответното дружество предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, 4 съгласно изразеното от ищеца желание за изплащане в брой на каса на Изипей.

Сочи, че в чл. 20 и следващите от горепосочения договор била предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, можела да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не бил договорно задължен да претендира подобна неустойка. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор била нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, заявява следното: В настоящия случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на **** година ищецът натиснал бутона „Подпис“, с което последният изразил и своето недвусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С.-К.“ АД и ищеца като кредитополучател на **** година бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ****. Сключването на договора във формата на електронен документ било съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Твърди, че независимо, че такава неустойка не била начислявана и събирана от дружеството, намира, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Сочи, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависело изцяло от волята на заемателя.