Решение № 638 от 14.04.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 638

Търговище, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - , в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

АНЕТА ПЕТРОВА

Членове:

АЛБЕНА СТЕФАНОВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ЯНИТА ТОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АНЕТА ПЕТРОВА канд № 20267250700098 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от „КАЗАН М.“ ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Опълченска“ №20, представлявано от управителя И. Д. С., действащо чрез процесуалния си пълномощник адв. А. С. от АК – Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, [улица], ет.2, офис 8, срещу Решение №3/09.01.2026г. по АНД №774/2025г. по описа на Районен съд - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление №25-2500113 от 26.08.2025г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище. Визира се незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че възприетата от районния съд фактическа обстановка е изцяло неправилна и не отговаря на събрания по делото доказателствен материал, тъй като посоченото в НП лице Р. не е било в трудови правоотношения с „Казан Милев“ ООД, предполагащи сключване на трудов договор. Определя като неистинска попълнената от това лице декларация. Изтъква, че РСТ не се е произнесъл по направените възражения за допуснати в хода на АНПроизводство процесуални нарушения, като неуточнената дата на извършване на нарушението. Счита за необосновани констатациите в обжалваното решение за това, че съдът не дава вяра на показанията на Р. Р., тъй като противоречали на попълнената от него декларация, като се изтъква, че по – стойностни са преките показания на свидетеля пред съда, а не подписана от същия декларация, попълнена неясно по какъв начин. Според касатора е икономическо необосновано и нелогично дружеството да има работник на пълно или половин работно време при положение, че дейността му е предоставяне на услуга, която е 2-3 пъти в месеца. Предвид изложените аргументи касаторът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСТ и за отмяна на потвърденото със същото наказателно постановление. Алтернативно моли за отмяна на наложената имуществена санкция поради маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН без да се налага наказание на жалбоподателя, който да бъде само предупреден. Също алтернативно, моли за намаляване размера на имуществената санкция поради неговата прекомерност. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски пред двете инстанции.

В о.с.з. касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител, но от процесуалният му пълномощник е депозирана писмена защита, с която поддържа касационната жалба и претенцията за разноски, прилагайки списък на разноските.

Ответникът по касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Търговище, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от надлежно упълномощения ст.юрисконсулт Р. Х., която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, излагайки доводи по всички съображения и искания на касатора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли, в случай на уважаване на касационната жаба, съдът да присъди претендираните от касатора разноски в справедлив размер предвид липсата на фактическа или правна сложност на казуса.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №3/09.01.2026г., постановено по АНД №774/2025г. по описа на Районен съд - Търговище, е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 25-2500113 от 26.08.2025г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Търговище, с което на „Казан Милев“ ООД ЕИК *********, представлявано от И. Д. С. - управител, със седалище и адрес на управление обл.Търговище, гр.Търговище, ул. „Опълченска“ №20, в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лева. Със същото решение „Казан Милев“ ООД е осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - гр.София сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Въз основа на събраните и ценени доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

При извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Търговище на 11.07.2025 г. около 10:45 часа по работни места в обект - казан за ракия, намиращ се в гр. Търговище, промишлена зона, стопанисван от работодателя „Казан Милев“ ООД гр. Търговище с ЕИК:********* е установено, че в посочения обект полага труд лицето Р. Й. Р., на длъжност „работник казан“ с работно време за деня от 08:30 ч. до 12:30 ч., почивни дни - събота и неделя, и уговорено трудово възнаграждение - 40 лв. на ден. Лицето е декларирало, че трудовата му дейност се изразява в продажба на ракия на клиенти и почистване на производственото помещение и външните площи към обекта, с работно време от 09:00 ч. до 16:00 ч. За извършване на посочените дейности, лицето получило от работодателя маска и ръкавици.

За целите на проверката, с призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) от работодателя са изискани пълните трудови досиета на всички работещи в обекта и наети от дружеството лица, вкл. документи по режима на отпуските.

При извършена на 22.07.2025 г. проверка в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Търговище на представените от работодателя „Казан Милев“ ООД гр. Търговище с ЕИК:********* документи по възникване и съществуване на трудовите правоотношения е установено, че между него и Р. Й. Р. е имало сключен трудов договор №1/30.09.2022 г. за работа на длъжност „общ работник“, с място на работа: „Казан Милев“ ЕООД. В представеното досие се съхранява и заявление от 31.03.2025 г. от работника до работодателя, че желае да бъде освободен от работа. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №1 от 01.04.2025 г., считано от същата дата, на основание чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено). В същата е отбелязана дата на връчване - 01.04.2025 г.

За проверката по документи не е представен друг сключен трудов договор в писмена форма между работодателя и лицето Р. Й. Р..

При тези обстоятелства проверяващите приели, че на 11.07.2025 г. лицето Р. Й. Р. полага труд като „работник казан“ в проверявания обект - казан за ракия, намиращ се в гр. Търговище, промишлена зона, без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Казан Милев“ ЕООД гр. Търговище с ЕИК: *********. Прието е също, че нарушението е констатирано на 11.07.2025 г. при проверка по работни места в обекта и на 22.07.2025 г. при проверка по документи в офиса на Дирекция „Инспекция по труда" в гр. Търговище.

За установеното нарушение срещу дружеството бил съставен АУАН № 25-2500113 от 28.07.2025 г., връчен на представител на нарушителя. Срещу акта в предвидения за това срок е постъпило писмено възражение вх.№ 25115518/04.08.2025 г. Наказващият орган е приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН на 26.08.2025г. и.д. длъжността директор на дирекция „Инспекция по труда“ издал оспореното НП с което за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600лева.

РСТ е установил приетата фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства : протокол №ПР2528429/28.07.2025г. за извършена проверка; призовка (на основание чл.45, ал.1 от АПК) до „Казан Милев" ЕООД с изх. №25072408 от 11.07.2025г.; идентификационна карта от 16.07.2025г.; декларация от Р. Й. Р. от 11.07.2025г.; констативен протокол, съставен при проверка по работни места в обекта на 11.07.2025г.; трудов договор №1/30.09.2022г., сключен с Р. Й. Р.; заявление от 31.03.2025г. от Р. Й. Р. за прекратяване на трудовия договор и Заповед №1 от 01.04.2025г. за прекратяване на трудово правоотношение, както и от показанията на свид.М. М..

В проведеното съдебно следствие РСТ е разпитал непосредствено четири свидетеля : актосъставителя М. М. и осигурените от дружеството – жалбоподател свидетели Р. Р., С. М. и М. Г.. При обсъждане на показанията им съдът е кредитирал изцяло тези на свид. М. и изрично е посочил, че не дава вяра на показанията на свид.Р. Р., тъй като същите противоречали на данните в попълнената лично от него декларация, както и на останалите писмени доказателства по делото. Обсъдено е, че в показанията си свид.С. М. е заявил, че не е виждал през месеците юни-юли 2025 г. Р. Р. в процесният обект, а свид.Г. е посочила, че Р. Р. е посещавал по различно време процесния обект. Направен е изводът, че показанията на тези двама свидетели съдържат косвени данни, без да са базирани на преки и ежедневни наблюдения кога Р. Р. е посещавал обекта, включително и относно инкриминираната дата, и поради това тези показания не са от естество да разколебаят и опровергаят приетата фактическа обстановка. РСТ е посочил, че представеният по делото оптичен носител с видеозапис и снимков материал няма отношение към спора, тъй като касае дата 04.07.2025 г. и не следва да бъде обсъждана информацията, находяща се на този носител. Съдът е обсъдил и наличната по преписката декларация, в която Р. Р. изрично е посочил, че е работник на дружеството - жалбоподател, че от 01.04.2025 година работи за „Казан М.“ и няма сключен нито трудов, нито граждански договор, посочил е работното време, което по принцип спазва - от 09:00 до 16:00 часа, и е конкретизирал, че за деня 11.07.2025 година работното му време е от 08:30 часа до 12:30 часа, изрично е посочил какви са личните предпазни средства, които е получил от работодателя за извършваната от него дейност, а именно маска и ръкавици. Според РСТ декларацията е написана грамотно, четливо и подробно, като лицето е конкретизирало за предходния месец юни, че на 26.06.2025 година от управителя е получил 120 лева. Съдът е направил съждението, че тази информация няма как да бъде известна на проверяващите инспектори, така че те да я продиктуват на лицето да я впише в своята декларация, като лицето само, собственоръчно, е посочило данните в тази декларация, изписвайки с подробности дейността, която извършва.

Като краен извод РСТ е приел, че е налице извършено от дружеството нарушение по чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, състоящо се в това ,че на 11.07.2025 г. лицето Р. Й. Р. е полагало труд като „работник казан“ в обект казан за ракия, намиращ се в гр.Търговище, промишлена зона, без сключен трудов договор в писмена форма с работодателя „Казан Милев“ ЕООД - гр.Търговище. Съдът изрично е мотивирал, че предвид нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ не е маловажен случай. Преценил е като правилно определена санкцията в размер на 1600 лева. Поради приетото РСТ е потвърдил обжалваното НП като издадено при спазване на процесуалния и материалния закони.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Законен и компетентен съдебен състав на РС – Търговище е разгледал и решил делото като се произнесъл по допустима жалба.

В жалбата се визира необоснованост на обжалваното съдебно решение поради липса на направена правилна преценка за годността и тежестта на събраните доказателства. Необосноваността не е сред визираните в чл. 209 и чл. 218 АПК касационни основания, но настоящото производство има за предмет изследване на касационните основания по чл. 348 НПК, според който липсата на мотиви представлява съществено нарушение на процесуалните правила. А липсата на мотиви е равнозначна на необоснованост. При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила настоящият касационен състав установи, че РСТ е конституирал надлежните страни и при проведеното съдебно следствие не се установяват нарушения във връзка със събиране на приобщените доказателства, но се констатира, че районният съд е извършил преценка за доказателствената годност и тежест на събраните доказателства, която не се споделя от настоящия състав. Същевременно тази преценка е довела до неправилно прилагане на материалния закон, което означава наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК. В конкретика настоящият касационен състав установи следното: