Решение № 112 от 03.06.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Сливен, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. П. Величкова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242200600779 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Обжалвана е Присъда № 132 / 12.09.2024г., постановена по НЧХД № 472/2023г. по описа на Районен съд – Сливен. С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимите Д. С. М. и Й. П. Й. за виновни в това, че на ******* в с. *******, общ. Сливен, като съизвършители, причинили на А. П. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. На основание чл. 78А от НК двамата подсъдими са освободени от наказателна отговорност и на всеки от тях е наложено административно наказание глоба в полза на държавата, в размер на по 1 000 лв. Подсъдимите Д. С. М. и Й. П. Й. са осъдени да заплатят на А. П. А.: сумата от 12 лева, представляваща направени разноски за образуване на делото и сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск до размера от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Въззивната жалба е подадена от защитника на двамата подсъдими и в нея се твърди, че постановената присъда е неправилна; материално и процесуално незаконосъобразна; доказателствено неподкрепена и

1 необоснована; наложените наказания били явно несправедливи. В подкрепа на твърденията са изложени подробни съображения. Искането е на основание чл.

336 ал. 1 т. 3, вр. чл. 334 т. 2 от НПК въззивният съд да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която двамата подсъдими да бъдат признати за невиновни.

По реда на чл. 320 ал. 3 от НПК е постъпило писмено възражение срещу депозираната въззивна жалба от повереника на частния тъжител с подробни доводи за нейната неоснователност. Искането е въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло. Претендират се направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание пред въззината инстанция упълномощеният от двамата подсъдими защитник поддържа депозираната жалба и моли за уважаването й по изложените в нея съображения. Счита, че вината и на двамата подсъдими категорично не била доказана, а напротив - от събраните в хода на производството гласни доказателства били налице множество разминавания, които несъмнено водели до факта, че първоинстанционният съд не анализирал пространствено и пълно реалната фактическа обстановка, с което изградил едно грешно свое убеждение и съответно постановил погрешен съдебен акт.

Повереникът на частния тъжител о спорва основателността на предявената въззивна жалба. Поддържа изложените в писменото възражение доводи. Счита присъдата на СлРС за правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Частният тъжител поддържа казаното от адвоката си и моли за потвърждаването на присъдата на първоинстанционния съд.

В дадените им право на лична защита и последна дума, подс. Й. заявява, че е невинен и трябва частният тъжител да му плаща, а не той на него, а подс.

М. се присъединява към казаното от защитника си.

Въззивната жалба е подадена от защитника на двамата подсъдими, който има право на такава против постановената присъда, съгласно чл. 318 ал.

6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл. 319 ал. 1 от НПК, поради което тя е допустима.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 314 ал. 1, вр. чл. 313 НПК на невлязлата в сила присъда направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.

Анализирайки доказателствата, събрани в хода на проведеното пред районния съд съдебно следствие, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически констатации, които настоящата инстанция възприема.

Подс. Й. П. Й. е на ***г., български гражданин, със средно образование, женен, работи – земеделски производител, неосъждан.

Подс. Д. С. М. е на **г., български гражданин, с начално 2 образование, неженен, работи, неосъждан.

На ******* сутринта, свидетелите Г.П.П., Г.Б.Г. и Д.Д.Ш., тримата служители на „ВиК“ Сливен, посетили кравеферма в с. *******, за да извършат проверка на водомера в обекта. В кравефермата заедно с ВиК служителите бил и собственикът на стопанството - подс. Й..

Тъжителят А. П. А. живеел в с. ******* и към него момент работел като багерист във фирма, която се занимавала с подмяна на водопровода в селото.

Докато тримата служители от „ВиК“ Сливен извършвали проверка на намиращия се във водопроводната шахта водомер, в кравефермата влязъл и тъжителят А., защото свид. Г. го повикал, за да му даде водопроводно тиксо, което му било необходимо във връзка с неговата работа по водопровода в селото. Тъй като тъжителят А. и подсъдимият Й. имали от години пререкания помежду си и не били в добри отношения, подс. Й. се ядосал, че тъжителят е влязъл в собствения му имот, обвинил го, че заради него няма вода в обекта си и му казал да излезе. Тъжителят А. заявил, че не се намира в негов имот и че това представлява път. Между двамата започнал словесен спор, който бързо прераснал във физическа саморазправа. Подс. Й. замахнал няколко пъти с ръце към тъжителя А.. През това време намиращият се близо до двамата свид.

Г. Г. се опитал да се намеси като ги раздели един от друг, но не успял. Подс. Й. продължил нападението си към тъжителя като замахвал с ръце, за да го удари, а той от своя страна успявал да се предпазва с ръце. Подс. Й. залитнал и паднал назад, при което си ударил главата. Това още повече го афектирало и взел от земята намиращото се до него желязо дълго около метър. Когато се изправил, започнал да замахва с държаното от него желязо към тъжителя А..

При едно от замахванията от страна на подс. Й. с желязото към главата на тъжителя А., последнят се опитал да се предпази като вдигнал лявата си ръка нагоре към главата и тогава ударът от желязото попаднал в областта на лявата му предмишница. При този удар тъжителят А. успял да хване с ръцете си другия край на желязото, държано от подс. Й. и започнал да го дърпа, за да го отнеме от него, което наранило и двете му ръце в областта на дланите. Докато тъжителят А. се опитвал да се предпазва от другите опити за удари от подс. Й., на помощ на последния в саморазправата се притекъл и неговият работник подс. М.. Подсъдимият М. грабнал в ръка една стара ръждясала коса, която била на дълъг дървен сап, развикал се към тъжителя А. който бил в гръб и замахнал към него с острото на косата. Подс. М. направил няколко опита да удари с косата към главата на тъжителя А., единият от които попаднал върху задната част в областта на дясната половина на главата и врата. След този удар дървения сап на косата е счупил.

Освен свид. Г., свидетели на разигралия се конфликт станали и другите двама служители на „ВиК“ Сливен - свидетелите Д. Ш. и Г. П., както и съпругата на подс. Й. - свид.П. Й.. Свид. Ш. като видяла, че подс. Й. удря с желязо тъжителя А. се разпищяла като им викала да спрат, това много я уплашило, а когато видяла, че подс. М. замахва и удря с косата тъжителя А. припаднала и изгубила съзнание, а колегата й - свид. Г. П. й се притекъл на помощ. През това време съпругата на подс. Й. - свид.П. Й. също присъствала на инцидента, но не се намесвала и когато ситуацията ескалирала с ударите с 3 коса от подс.М., в 09:59 часа се обадила на спешен телефон 112 и съобщила за бой между подс. Й. и тъжителя А.. След като успял да се отскубне от нападателите си, тъжителят А. в 10:03 часа също регистрирал обаждане на спешен телефон 112 като съобщил, че се нуждае от помощ. Тримата служители на „ВиК“ си тръгнали от кравефермата, като не изчакали пристигането на полицейския патрул, тъй като свид. Ш. не се чувствала добре и била разстроена от случилия се пред очите им инцидент. Сигналът бил посетен от полицейски служители от Участък „Запад“ към ОД на МВРСливен, които установили участниците в спречкването и на основание ЗМВР съставили предупредителни протоколи на тъжителя А. и на подс. Й. да не си нанасят физически и психически тормоз и всички отношения помежду си да уреждат по законоустановения ред.

Същият ден на ******* тъжителят А. посетил д-р Т. Ч., който след извършен преглед на здравословното му състояние издал Съдебно медицинско удостоверение с изх. № ******* от ******* със заключение, че при гореописания инцидент тъжителят получил следните наранявания и травми: контузия на главата и врата с наличие на болки в областта на дясната половина на главата и лентовидно кръвонасядане в областта на врата с охлузване на кожата и болезнен оток на тъканите и болезнен оток на тъканите в областта на лявата предмишница. Описано било, че установените травматични увреждания са причинили на освидетелствания „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“. След посещението при съдебния лекар, тъжителят А. се прибрал в дома си, където разказал на съпругата си свид. Ж. А., че е бил на лекар, тъй като по-рано бил нападнат от подс. Й., който го ударил в ръката с желязо, когато се предпазвал от замахванията и че бил ударен в тила с коса от работника на подс. Й. – подс. М..

След инцидента тъжителят А. използвал болкоуспокояващи мазила около две седмици, когато работел го боляла ръката, чувствал се разстроен и притеснен от случилото се.

На ****** подс. Й. посетил д-р С. С., който след извършен преглед на здравословното му състояние издал Съдебно медицинско удостоверение № 61 от *******г. със заключение, че при инцидент на ******* подсъдимият е получил следните наранявания и травми: разкъсно-контузна рана в областта на главата; болезнен травматологичен оток в областта на долната челюст, в ляво, с бледомораво кръвонасядане; две охлузни рани: едната в основата на врата вдясно и втора в средната част на шията - областта около гръкляна, придружени с болезненост при преглъщане и при движение на главата и врата.

Описано било, че съвкупно, описаните и диагностицираните телесни увреждания, включително мозъчното сътресение и степенната промяна на съзнанието под форма на обнубилация са причинили на освидетелствания „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК“.

Тъжителят А. депозирал заявление в ОД на МВР-Сливен, в което изложил твърдения за нанесен побой и отправени му закани за убийство от ******* По така подадените данни била образувана преписка с вх.№ 4

6742/2022г. по описа на РП-Сливен. След проверка на материалите по преписката, прокурор от РП-Сливен се произнесъл с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.01.2023г., поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. Тъжителят А. обжалвал пред ОП-Сливен това постановление и с Постановление от 24.02.2023г. на прокурор от ОП-Сливен постановлението на РП-Сливен било отменено с дадени указания за извършването на допълнителни действия по разследването. След изпълнение на указаните действия, прокурор от РПСливен издал Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 11.05.2023г., поради липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. В постановлението било посочено, че в случаите на нанесена лека телесна повреда, наказателно преследване се възбужда по тъжба на пострадалия пред компетентния съд.