Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 562 от 21.11.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 699/2025
Вид
Решение № 562
Подписан
21.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Ивайло Петров Георгиев, Лилия Маркова Руневска

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 56 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20251800500699 по описа за 2025 година

С решение рег. № 99/11.04.2025 год. по гр. д. № 536/2024 год. Ихтиманският районен съд е осъдил И. Л. Щ. от с. К. да заплати на С. Г. Щ. от с. М.к. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 4500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие извършени от ответника И. Л. Щ. в периода от 03.05.2019 год. до неустановена дата през м. октомври 2019 год. самоуправни действия по отношение на С. Г.

Щ., касаещи имот, находящ се в с. К., Софийска област с площ 546 кв.м., представляващ част от имот с идентификатор *** и построените в имота сгради – едноетажна жилищна сграда с площ 75 кв.м., второстепенна постройка с площ 15 кв.м., за което е признат за виновен със споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено с определение № 76 от 16.06.2023 год. по нохд. № 339/2023 по описа на РСИхтиман, в сила от 16.06.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2024 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 4500 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, като неоснователен. С решението И. Л. Щ. е осъден също така да заплати на Л. Й. С. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата 1200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие извършени от ответника И. Л. Щ. в периода от 03.05.2019 год. до неустановена дата през м. октомври 2019 год. самоуправни действия по отношение на Л. Й. С., касаещи същия описан по-горе имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.05.2024 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 1200 лева до пълния предявен размер от 2500 лева, като неоснователен. Съдът е присъдил разноски по съразмерност.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната му част с твърдения, че същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Счита, че ищците не са провели успешно пълно доказване на елементите на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, а именно – 1 недоказани са останали твърдяните от ищците вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част ивместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове или да намали размера на присъденото обезщетение.

Ищците оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди решението в осъдителната му част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците твърдят в исковата молба, че са съпруга /вдовица/ и дъщеря на Й. Л. Щ. – брат на ответника, като през периода от 1982 год. до м. ноември 2019 год. С. Щ. живяла в описаната по-горе едноетажна жилищна сграда в с. К., собственост на нейните свекър и свекърва и родители на ответника, след сключването на граждански брак с Й. Щ.. До смъртта на родителите на ответника трите стаи на къщата били ползвани, както следва: една от стаите – от ищцата С. Щ., съпруга й и двете им деца, едно от които е втората ищца Л. С.; втората стая – от свекъра и свекървата на ищцата, а третата – от семейството на ответника.

Последният живял в къщата до 1989 год., след което се изнесъл по собствено желание и заживял със семейството си под наем в с. К.. След смъртта на родителите на ответника - Л.

Щ. през 1991 год. и Л. Щ. през 2000 год. къщата и второстепенната постройка се ползвали само от семейството на ищците, в т.ч. стаята, която е обитавана от семейството на ответника, в която се настанила втората ищца. Там същата живяла до омъжването си през 2006 год., когато се преместила със семейството си в гр. София. След смъртта на Й. Щ. през 2010 год. в къщата останала да живее само ищцата С. Щ., като втората ищца често й гостувала със семейството си, като този имот се ползва от първата ищца без прекъсване до 03.05.2019 год. През 2017 год. ответникът решил да се върне да живее в бащината си къща заедно със синовете си Н. и Л., като двете ищци изрично се противопоставили, тъй като приживе родителите на ответника неформално разпределили бъдещото наследство, като определили въпросната къща да остане за семейството на Й. Щ.. Това провокирало ответника да заведе дело по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС пред РС-Ихтиман /гр.д. № 758/2017 год./ за разпределяне ползването на имота, както и сигнализирал РП-Ихтиман. Последвал предупредителен протокол срещу ищцата С. Щ. за осигуряване на достъп на ответника до имота. На 03.05.2019 год. ответникът започнал да извършва самоуправни действия по отношение на съсобствения имот, като разбил ключалката на една от стаите в жилищната сграда; изградил нова електрическа мрежа в част от помещенията в описаната жилищна сграда, а останалата част от помещенията, ползвани от С. Щ. останали без електроподаване, като сменил партидата на обекта; сменил катинара на входната врата; поставил катинари на две от стаите, като лишил от достъп до тях ищците; през периода м. май – м. октомври 2019 год. изнесъл от къщата личните вещи на двете ищци – обзавеждане, електроуреди и др. и ги оставил в двора под прилежащия навес; преустановил при ремонт водоподаването в стаята, обитавана от първата ищца; отсякъл засадените в имота овощни дръвчета. През целия този период ищците се противопоставяли на тези действия, като на ответника бил съставен на 04.06.2019 год. протокол по чл. 56 от ЗМВР, с който същият не се съобразил. Ищците му връчили и нотариална покана на 04.06.2019 год. да преустанови самоуправните действия, която също не дала резултат. Производството по гр.д. № 758/2017 год. по описа на ИРС било прекратено поради неизпълнение от ответника на дадени от съда указания.

Вследствие описаните по-горе деяния от страна на ответника били причинени редица неимуществени вреди на ищците, тъй като самоволно било погазено правото им на собственост върху имота, както и личните им права, което довело до силно емоционално и психическо напрежение, безпокойство и стрес. Времето, през което били подложени на ежедневно унижение и оскверняване на дома им се отразило пряко върху здравословното им състояние – задълбочаващи се проблеми със съня, храносмилането, липса на апетит, периодични тревожни изблици и чувство на безизходица. Това обуславя и правния интерес 2 от предявените искове за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД.

С протоколно определение № 76 от 16.06.2023 год. по нохд. № 339/2023 год. РСИхтиман е одобрил споразумение, по силата на което подсъдимият И. Л. Щ. е признат за виновен в това, че в периода от 03.05.2019 год. до неустановена дата в края на м. октомври 2019 год. в условията на продължавано престъпление извършил самоуправни действия, а именно – самоволно, не по установения от закона ред сам и като посредствен извършител – чрез Г. Н. Р. осъществил едно оспорвано от другиго – от С. Г. Щ. и Л. Й. С. свое действително право – право на собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ 75 кв.м. и второстепенна постройка, находящи се в описания по-горе имот с идентификатор 38916.10..502, целият с площ 2 184 кв.м. в немаловажен случай, както следва: на 03.05.2019 год. около 11 ч. в с. К. разбил посредством удари с ръце и крака вратата на една от стаите в жилищната сграда и по този начин си осигурил достъп до нея; на 07.05.2019 год. подал пред „ЧЕЗ Електро България“ АД заявление за услугата „Пререгистрация на потребител“, като имотът по договор за продажба на ел. енергия, сключен с Й. Щ., бил пререгистриран с нов клиентски номер на името на заявителя И. Л. Щ.; в периода от 14.05.2019 год. до неустановена дата в края на м. май 2019 год. изградил нова електрическа мрежа в част от помещенията в описаната жилищна сграда, а останалата част от помещенията, ползвани от С. Щ. останали без електроподаване; на неустановена дата през м. май 2019 год. сменил катинара на входната врата на едноетажната жилищна сграда и по този начин си осигурил постоянен достъп до сградата; на неустановена дата през м. май 2019 год. поставил катинари на вратите на две от помещенията в едноетажната жилищна сграда и по този начин лишил С. Г. Щ. и Л. Й. С. от достъп до тези помещения; в периода от 09.05.2019 год. до 06.10.2019 год. изнесъл от жилищната сграда лични вещи на С. Щ. и Л. С. и ги оставил на двора, както и извършил ремонтни дейности в едноетажната жилищна сграда и прилежащия й терен - поставил гипсокартон на тавана и стените в едно от помещенията, направил замазка на пода в същото помещение, изградил нова стена в коридора и по този начин обособил помещение за баня и тоалетна, изградил нова система за водоснабдяване и канализация; в периода от 22.08.2029 год. до неустановена дата в края на м. октомври 2019 год. отсякъл засадени в имота овощни дървета, поради което на основание чл. 323, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е осъден на пробация за срок от 7 месеца.

Според показанията на св. Секулова, която познава семейството на ищците и е кума на ответника още по времето, когато всички живеели заедно в процесната къща в с. К..

Семейството на ответника се изнесло от къщата, малко след като се родил синът им Л..

Оттогава в продължение на 30 години ответникът не проявявал интерес към имота.

Възрастните хора искали къщата да остане за сина им Й.. Ответникът И. Щ. се върнал в къщата през 2019 год., след като се разделил със съпругата си. Дотогава той и съпругата му нямали претенции към имота. Един ден ищцата заварила ответника пред дома им с полицейски служител, като И. Щ. разбил катинара на входната врата, влязъл в къщата и започнал да изхвърля багаж. На другия ден С. била много разтревожена и стресирана, тъй като ответникът бил изхвърлил цялата й покъщнина на двора. Тя се оплакала, че била заплашвана от ответника, поради което подала сигнал на тел. 112. Знае за извършван ремонт от ответника в наследствената къща – обособил помещение за баня, спрял водоподаването в къщата, сменил партидата за електроенергия на свое име и др. От момента на завръщането на ответника в имота, С. Щ. не смеела да се прибере, като едва по тъмно се престрашавала да се върне, разчитайки, че ответникът си е тръгнал. Случвало се от страх от действията на ответника и неговите синове ищцата С. да остава да пренощува в дома на свидетелката, като била много притеснена, треперела и не искала да се храни, като тези спомени свидетелката има от периода м. октомври – ноември 2019 год. Дъщерята на С. – Л., също била много притеснена от действията на ответника, като се случвало от гр. София да се обажда на тел.

112, откакто започнали проблемите с къщата и неправомерните действия на ответника. Била 3 силно притеснена и за майка си. През целия период, докато траели конфликтните отношения с ответника, ищцата С. Щ. изпитвала страх; загубила апетит; оплаквала се от заплахите за саморазправа от страна на И. и синовете му.

Съгласно показанията на св. Л. Щ. – син на ответника, след смъртта на Й. Щ. съпругата му заключила цялата къща, за да няма никой друг достъп до имота, като сложила катинари на всички врати. Ответникът считал къщата за съсобствена по наследство от родителите им, като не е твърдял, че само неговото семейство има права върху нея.

Ответникът решил да се върне в къщата, тъй като трябвало да напусне квартирата, в която живеел преди това под наем. С. още от 2016 год. казвала, че няма да ги пусне да се върнат в къщата. През 2019 год. ответникът разбил вратата, за да си осигури достъп до имота.

Ответникът изнесъл и много вещи от имота, тъй като бил за ремонт. Ищцата подала молба за спиране на електроподаването, тъй като била против извършването на ремонти. Поради това се наложило ответникът да смени партидата на свое име. Ремонтните дейности ответникът извършил през периода м. май- м. юли 2019 год., като същите били преустановени поради отправената му нотариална покана. По време на ремонта ответникът оставал да нощува в къщата. Там по няколко дни в седмицата преспивала и ищцата С. Щ..