Решение № 194 от 28.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Атанасова

Членове:

Мая Цонева

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Ивайло Симов като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200951 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационни жалби на подсъдимия Г. И. и неговия защитник против решение № 99 от 27.07.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 92/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С касационната жалба на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. В жалбата се излагат възражения за това: че въззивният съд неправилно е приложил закона, тъй като е следвало да квалифицира извършеното като телесна повреда, а не като убийство, доколкото на 24.05.2020 г. жертвата е била жива, а смъртта е настъпила едва на 2.06.2020 г.; че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като не е уважил искането на защитата за извършване на повторна съдебномедицинска експертиза от вещи лица от друг, различен от Плевенския, съдебен район; че във въззивното решение не са изложени мотиви за авторството и за правната квалификация на деянието; че наказанието е явно несправедливо, тъй като не е отчетено добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, неговото съдействие за оказване на медицинска помощ на жертвата и на разследващите непосредствено след деянието. С жалбата на защитника се отправят искания за отмяна на въззивното решение и присъдата и за връщане на делото на първата или втората инстанция за отстраняване на нарушенията в мотивите и за допускане на повторна съдебномедицинска експертиза; алтернативно за отмяна на 1 решението и за оправдаването на подсъдимия; алтернативно за изменение на решението и за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, като се наложи наказание, различно от доживотен затвор.

В жалбата на подсъдимия И. се подържат и трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Нарушението на закона се обосновава с твърдение за липса на доказателства за авторството на престъплението, както и за основаване на присъдата и на въззивното решение на предположения и на несъществуващи доказателства. Нарушението на процесуалните правила се аргументира с: липса на мотиви във въззивното решение; липса на мотиви при определяне на наказанието, включително неотчитане на доказателствата за личността на дееца, неговата трудова заетост, липсата на злоупотреба с наркотици. С жалбата се твърди още: че втората инстанция не е провела пълно, всестранно и неутрално разследване по делото; липсват мотиви защо се приемат едни доказателства за достоверни и защо други се отхвърлят; че въззивният съд не е проявил служебна активност за събиране на нови доказателства, съответно не е изключил недопустимите показания на свидетелите Ц. М. и Ч. Ч., а ги е използвал при формиране на вътрешното си убеждения по фактите; че във въззивното решение се възприема дословно заключението на съдебномедицинската експертиза без да се обсъжда доказателствената му стойност, включително немотивирано е прието, че подсъдимият е нанесъл повече от 100 удара на жертвата на деянието; че не е обсъдено във въззивното решение наличието на афект у подсъдимия, породен от болезнената му ревност към жертвата. В жалбата на подсъдимия се поддържа, че наказанието е явно несправедливо – апелативният съд е проявил пристрастност, не е обсъдил наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

С касационната жалба се отправят искания за изменение на въззивното решение и за приемане на квалификация за нанесена телесна повреда, а не за умишлено убийство, съответно за намаляване на наказанието, алтернативно за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадените срещу въззивното решения жалби, като поддържа изложените в тях съображения. Защитникът моли въз основа на установените от инстанциите факти да се приеме по-лека правна квалификация и да се намали наказанието.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Според прокурора инстанциите по фактите са установили вярно фактическата обстановка въз основа на подробен анализ на доказателствата, а законът е приложен правилно, включително са изложени съответни мотиви за квалифициращите признаци по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 НК.

Представителят на държавното обвинение пледира за справедливост на наложеното наказание – доживотен затвор, за което в мотивите на първия и въззивния съд били изложени надлежни мотиви. Моли жалбата да се остави без уважение, а въззивното решение да се остави в сила.

Подсъдимият Г. И. в лична защита и в предоставената му последна дума 2 пред ВКС изразява съжаление за стореното и дълбоко разкаяние; твърди, че не е искал да се стигне до фаталния край, но поради афекта и болезнената си ревност се е случило.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационните жалби са допустими – подадени от процесуално легитимирани страни по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

С присъда № 39 от 28.11.2022 г. по н.о.х.д. № 393/2021 г. Окръжен съд Плевен е признал подсъдимия Г. И. И. за виновен в това на 24.05.2020 г., около 23:00 часа в /населено място/, умишлено да е умъртвил по особено мъчителен за нея начин и с особена жестокост – П. Д. Д., като смъртта е настъпила на 2.06.2020 г. в УМБАЛ /болница/, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4, вр с чл. 115 и чл. 54 НК му е наложил наказание доживотен затвор, което да изтърпи при първоначален специален режим.

На основание чл. 45 ЗЗД съдът е уважил предявените от пострадалите граждански искове, като е осъдил подсъдимия да заплати както следва: на Д.

Д. 100 000 лева неимуществени и 2000 лева имуществени вреди от престъплението, като за разликата до 150 000 лева е отхвърлил иска; на Е. Д.

100 000 лева неимуществени вреди от престъплението; на Д. Д. и Е. Д., като наследници на гражданския ищец Ц. П. – 80 000 лева неимуществени вреди от престъплението; присъдил е подсъдимият да заплати на гражданските ищци и законна лихва върху присъдените сума, считано от 2.06.2020 г. до окончателното плащане.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски за държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.

Присъдата е подписана с особено мнение по наказанието на председателя на съдебния състав и на член-съдията, които мотивирали на подсъдимия да се наложи вместо доживотен затвор наказание лишаване от свобода в размер на 18 години.

По жалба на защитника на подсъдимия, пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано в.н.о.х.д. № 92/2023 г., приключило с решение № 99 от 27.07.2023 г., с което на основание 334, т. 6, вр. с чл. 338 НПК въззивният съд потвърдил изцяло първоинстанционната присъда Обобщено доводите в касационните жалби сочат на поддържани нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК:

- допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, 3 довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия; липса на мотиви във въззивното решение за авторството, правната квалификация и наказанието;

- нарушение на закона при приемане на квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 вр с чл. 115 НК, вместо подвеждане на установените факти под правните норми, уреждащи състави за причинена телесна повреда;

- явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. наказание, доколкото не са отчетени смекчаващите отговорността му обстоятелства.

С приоритет следва да се разгледа доводът в жалбите за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, доколкото от неговата основателност, или не, в решителна степен зависи изходът от делото.

І. По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК Възраженията на подсъдимия и неговата защита в касационните жалби са, най-общо, че въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при допускане и оценка на доказателствените материали, както и че не е изложил мотиви във въззивния съдебен акт по съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото:

1. Поддържа се в жалбата на защитника, че въззивният съд неоснователно и без мотиви е отказал да назначи повторна съдебномедицинска експертиза с вещи лица от друг съдебен район, различен от района на гр. Плевен, като по този начин не е отстранил същия порок, допуснат от първоинстанционния съд; а в жалбата на подсъдимия, че съдът неоснователно е възприел заключението на съдебномедицинската експертиза, което борави с вероятности и предположения.

При допускане, приемане и оценка на заключенията на съдебномедицинските експертизи, второинстанционният съд не е извършил съществени нарушения на процесуалните правила, нито е пропуснал да отстрани такива, осъществени от първата инстанция.

При отговора на този довод следва да се посочи, че в жалбата на защитника не се конкретизират причините, които да са налагали да бъде допусната от съдилищата по фактите повторна съдебномедицинска експертиза с вещи лица от друг съдебен район – различен от съдебния район на гр. Плевен.

При запознаване с материалите по делото е видно, че в съдебното следствие пред първия съд са били проведени разпити на вещите лица от две, изготвени на досъдебното производство съдебномедицински експертизи: разпитан е доц.д-р Д. Д., който е изготвил заключението на основната и допълнителната съдебномедицинската експертиза за изследване на труп № 49/2020, като резултат от извършения от него оглед и аутопсия на трупа на жертвала П. Д.; разпитано е и вещото лице д-р С. К., който е изготвил заключението на съдебномедицинската експертиза по материали от досъдебното производство № 88/2020. Съответно, преди проведения разпит на вещите лица, Окръжният съд е прочел заключенията, като в този смисъл е 4 спазил стриктно процедурата по чл. 282 НПК. Видно от протокола за съдебното заседание защитата е нямала възражения по приемането на заключението, изготвено от вещото лице д-р Д., но е изразила доводи против приемането на заключението, изготвено от д-р К. – л. 339 – л. 340 от съдебното дело по н.о.х.д. № 393/2021 г. на ОС Плевен. Аргументите на защитника са били, че постановлението на разследващия орган за назначаване на съдебномедицинска експертиза по писмени данни не му е било връчено лично, респективно не е спазена процедурата по чл. 151, ал. 1 и ал. 2 НПК, както и че на писменото заключение не е поставена дата на изготвянето му.

На тези доводи законосъобразен отговор е даден в определението на първия съд – л. 340 гръб от съдебното дело. Това е така, защото на вещото лице е връчено срещу подпис постановлението за назначаване на експертизата – л.

53 от т. 4 от досъдебното производство, запознато е с правата и задълженията си и отговаря на условията на процесуалния закон. Тези обстоятелства се установяват от проведения разпит на д-р К. по тези въпроси, като отговорите са коректно отразени в съдебния протокол. Въпреки, че формално датата на изготвяне на писменото заключение не е поставена, времето на представянето му пред органите на досъдебното производство може да бъде определено от съставената и представена на разследващите органи от вещото лице справкадекларация по Наредба № 2 от 2015 г. от 23.06.2020 г. – л. 63 от том 4 на досъдебното производство.

Следва да се отбележи, че въпроси за процесуални нарушения при допускане и приемане на съдебномедицинските експертизи не са поставяни от защитника пред въззивния съд. Същевременно не са релевирани и никакви конкретни твърдения за наличие на основания по чл. 148 НПК, които да са налагали отвод на вещите лица – д-р Д. и д-р К., съответно определяне на вещи лица от друг съдебен район.