Решение № 27 от 19.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Благоевград, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20251200900032 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

„А“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Т К“ №, ет., представлявано от В. В. И., обжалва отказ № 20230629113048-2/11.02.2025 г. на ДЛР при АВ-ТР. В жалбата се признава, че получените указания не са били изпълнени в срок, поради технически проблем от страна на дружеството, който своевременно е бил отстранен. Подготвени били коректни документи, с които фирмата да коригира, според указанията, подадените от нея данни. Моли се за уважаване на жалбата и даване на възможност на дружеството да подаде коригиращи данни.

Жалбата е редовна и допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

След като се запозна с материалите по преписката на АВ-ТР и данните в електронната партида на фирмата, съдът констатира, че не следва да отменя атакувания отказ.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, ДЛР проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване, при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на 1 вписване и не е вписано, дали представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТР, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, включително и подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, дали подлежащият на обявяване акт отговаря, по външните си белези, на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и платена ли е дължимата държавна такса. Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛР, е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от АВ правомощия са акт на административно съдействие.

В случая регистърното производство е инициирано със заявление обр. Г3, вх. № 20230629113048/29.06.2023 г.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент № 2016/679, третиращ защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на такива данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

В казуса подлежащият на обявяване акт е декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.

Съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят представя и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в ТР, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени, а съгласно ал. 9 от същата правна норма, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от АВ и за предоставянето на публичен достъп до тях. По същество, разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ представлява законова фикция, при която несъществуващ факт се приема за съществуващ. Предполагането на съгласие на субекта на данните противоречи на разпоредбата на чл. 4, т. 11 от Регламент 2016/679, която съдържа легалната дефиниция на понятието „съгласие на субекта на данните“ - всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, направено посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, 2 което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.

Смисловият анализ на легалната дефиниция води до извод, че съгласието на субекта на данните не може да се предполага и още по-малко - да се фингира, какъвто смисъл е вложен в нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗТРРЮЛНЦ. В допълнение следва да бъде посочено, че самата разпоредба на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ поставя в невъзможност АВ да изпълни задължението си, вменено с нормата на чл.

7, т. 1 от Регламента, тъй като когато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът намира, че представянето на декларация по чл.

38, ал. 9, т. 2 от ЗСч без препис от същата със заличени данни, не може да бъде прието като ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието на жалбоподателя свързаните с него лични данни да бъдат обработени.

Във всички случаи, АВ, като администратор на лични данни, е длъжна да следи за законосъобразното обработване на личните данни.

Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ посочва предпоставките за постановяване на отказ от вписването - когато не са представени изискващите се по закон документи или не е платена дължимата такса.

В случая отказът е постановен не поради липса на указания, а след като на заявителя са били дадени изрични такива да представи процесната декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч със заличени лични данни. Указанията се ясни в смислово съдържание, като същите не са били изпълнени в преклузивния срок. Пропускът не е саниран и в настоящото производство. За неизпълнение на указанията, заявителят сочи наличие на субективни причини, без конкретика на обстоятелствата и доказателствата, установяващи същите. Предвид изложеното, дадените от ДЛР указания се явяват резултат от дължимата проверка, като неизпълнението им в срок обосновава извод в посока законосъобразност на постановения отказ. Жалбата следва да бъде оставена без уважение.

В подкрепа на гореизложеното са и разсъжденията на Я Г в „Търговският регистър и практиката“, „С“, С, 2023 г., стр. 128-129.

При този изход на делото и съобразно охранителния му характер, разноски не следва да бъдат присъждани.

След като настоящото съдебно решение влезе в сила, заявителят може да подаде ново заявление, към което да приложи декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч със заличени лични данни.

3

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А“ ЕООД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Т К.“ № , ет., представлявано от В. В. И., подадена срещу отказ № 20230629113048-2/11.02.2025 г. на ДЛР при АВ-ТР.

На дружеството, на имейли **** и **** да се връчи копие на настоящото решение, което може да бъде обжалвано от него в 7-дневен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, като жалбата се подаде чрез Окръжен съд Благоевград.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4