Решение № 1455 от 16.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 3170/2025
- Вид
- Решение № 1455
- Подписан
- 16.04.2025
- В сила
- 01.07.2025
- Състав
- ПАВЕЛ ГЕОРГИЕВ ПАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 169 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3 - 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.74, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 80, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1455 гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110203170 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А. М. М., ЕГН ********** чрез адв. С. срещу Заповед за задържане на лице рег.№513зз-48/13.02.2025 г., издадена от С. Х. В. на длъжност разузнавач в 01 сектор, О „ПКП“ - СДВР, ул. Антим I, № 5, гр. София, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. М. М., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Навеждат се доводи, че липсва в издадения административен акт фактология по отношение на конкретни действия на жалбоподателя, които да са счетени за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред. Намира, че мярката е непропорционална. Моли за отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В., която моли съда да отмени оспорената заповед по съображенията в жалбата.
Претендира разноски.
Ответникът – В., редовно призован, не се явява, не се представлява. От юрисконсулт В. са постъпили писмени бележки, в които моли заповедта да бъде потвърдена.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.02.2025г. жалбоподателят М. се намирал в нотариална кантора на нотариус Тодорова във връзка с преходно възникнал спор за отлепена обозначителна табела на кантората, където възникнал спор, на който присъствал и К.Д., служител на МВР.
Жалбоподателят А. бил задържан 13.02.2025г. в 18:0 0 часа, за което била издадена 1 процесната оспорена заповед. След задържането бил извършен личен обиск на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, заповед за задържане на лице, протокол за обиск на лице, удостоверение от „Човешки ресурси“, докладни и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган. Спазена е процедурата за издаването – издадена е в писмена форма и видно от отбелязването в самата заповед, на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часът на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.
В заповедта обаче не е налично никакво фактическо основание за задържане на лицето, както е изискването на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Посочено е единствено „ Данни за извършено престъпление – непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред чл.325, ал.1 от НК и образувано ДП 41/2025 по опис на СДВР“. Не са посочени никакви фактически обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е извършено, не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление. Не става ясно какви са били действията на жалбоподателя, с които се твърди да е осъществил състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК.
Издаващият орган се е задоволил единствено да препише дословно текста на чл.325, ал.1 от НК, което обаче не покрива изискването на закона да посочи конкретни, точни и ясни, макар и кратки, фактически основания за задържането. Това е пречка за жалбоподателя реално да разбере кои негови действия налагат задържането. Полицейският орган, издал заповедта за задържане, не е посочил никакви факти и обстоятелства, които да покриват този императивен критерий. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъпление или да е съпричастно с него, респективно какво е това престъпление, описано словесно. Нито едно от тези изисквания не е спазено.
ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. "с" (буква "в") от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по "обосновано подозрение", че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно.
Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до 2 извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол. В конкретния случай не само, че не са посочени каквито и да било конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на жалбоподателя към извършване на престъпление, но полицейският орган дори и бланкетно не е посочил да съществуват такива данни, съответно какви действия на жалбоподателя са счетени за хулиганство.
В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г., ВАС посочва, че излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустимо единствено, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт. Така и когато органът действа при условията на оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на акта.
Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. Такива по делото липсват и няма данни да са съобщени на жалбоподателя. В. не е допълвал заповедта си, видно от материалите по ДП, други мотиви не са съобщавани своевременно на жалбоподателя, респективно пропускът не е саниран, противно на изложеното в писмените бележки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени нарушения, касаещи липса на основни реквизити, поради което жалбата е основателна и заповедта следва да бъде отменена.
Предвид изхода на делото СДВР следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на жалбоподателя възнаграждение от 700 /седемстотин/ лева, за това процесуално представителство с включено ДДС, както и 10 лева внесена държавна такса.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на поисканото възнаграждение в размер на 1200 лева е основателно. По делото да проведени едва две открити съдебни заседания, събран е малък по обем доказателствен материал, поради което поисканите разноски следва да бъдат редуцирани с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег.№513зз-48/13.02.2025 г., издадена от С. Х.
В. на длъжност разузнавач в 01 сектор, , О „ПКП“ - СДВР с която на основание чл. 72, ал. 1, 3 т. 1 ЗМВР по отношение на А. М. М., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на А. М. М., ЕГН ********** сумата от 710 лева – разноски по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4