Разпореждане № 1924 от 20.06.2025, Районен съд - Несебър

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1924 гр. Несебър, 20.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Частно гражданско дело № 20252150100547 по описа за 2025 година

Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 565 от 17.03.2025г., постановено по ч.гр.д. № 20251210100635 по описа на Районен съд - Благоевград за 2025г., производството по делото е било прекратено и същото е било изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.

Образувано е по повод постъпило заявление от „Лендиво“ ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С.Н.Т., с пълномощник адв. Т. Н. от САК, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 49628 от 15.07.2024г., сключен между длъжника и „Лендиво“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 14.03.2025г., до окончателното му изплащане, сумата от 9 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.07.2024г. до 14.08.2024г., сумата от 81 лева, представляваща договорна неустойка за периода от 18.07.2024г. до 14.08.2024г., както и сумата от 245 лева, представляваща направените по делото разноски, от които 25 лева за заплатена държавна такса, и 240 лева с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение възнаграждение.

С разпореждане № 1264 от 23.04.2025г., постановено по делото, съдът, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 вр. чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 410, ал. 3 от ГПК, във връзка със служебната проверка на съда по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и на основание решения на СЕС по дело C-714/22 и дело дело С-425/23, е указал на заявителя, че в тридневен срок от получаване на съобщението следва да представи молба, в която да посочи чистата стойност на заема, предоставен по Договор за паричен заем № 49628 от 15.07.2024г., сключен между длъжника и „Лендиво“ ООД; да заяви изрично компонентите, включени в ГПР с размер 42,58 % и по Договор за паричен заем № 49628 от 15.07.2024г., включително да заяви изрично дали в ГПР като 1 компонента/допускане/разход е включена неустойка от 81 лева, съгласно чл. 27 от договора; да конкретизира начина на формиране на предвидената договорна лихва и дали същата е начислена и върху предвидената с договора неустойка; както и да посочи дали по договора има постъпили плащания от страна на заемополучателя и в какъв размер, съответно да представи доказателства за тях.

В указания срок от заявителя е постъпила молба с вх. № 4790 от 16.05.2025г., с която заявителят излага, че чистата стойност на кредита е в размер на 300 лева, а по него няма постъпили плащания. Уточнява начина на формиране на ГПР, като изтъква, че договорната неустойка не е включена в него. Конкретизира начина на формиране на договорната лихва.

Съдът като разгледа подаденото заявление прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането за главница в размер на 300 лева, ведно със законна лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Вземането произтича от твърдения, че между „Лендиво“ ООД и В. М. И. е сключен Договор за паричен заем № 49628 от 15.07.2024г., по силата на който е отпуснат заем в размер на 300 лева, ведно с възнаградителна лихва, който следвало да бъде върнат на 1 брой погасителна вноска. Сочи се, че длъжникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената сума.

Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение не следва да бъде уважавано в частта относно претенцията възнаградителна лихва и договорна неустойка поради съмнение, че се основават на нищожен договор. Съображенията за този извод са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заповед за изпълнение не следва да бъде издавана когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. На първо място в случая безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител, тъй като дейността на кредитните институции по отпускане на кредити е дефинирана изрично като „финансова услуга” (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП), от което следва, че ползващите тази услуга физически лица са потребители по смисъла на общото правило на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП (в този смисъл Определение № 552/12.08.2014г. по ч.гр.д. № 4109/2013г. на II т.о. на ВКС). Наред с това съдът намира, че посочената претенция се основава на неравноправни клаузи.

От Договор за паричен заем № 49628 от 15.07.2024г. се установява, че ГПР е в размер на 42.58 %, като към него обаче не е включен размера на претендираната неустойка на основание чл. 17 от сключения договор. Цитираната клауза предвижда, че длъжникът, в тридневен срок, следва да предостави някое от следните обезпечения: поръчителство на трето физическо лице или банкова гаранция. Посочено е, че третото лице - поръчител и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в общите условия и да бъдат одобрени от заявителя. Видно от чл. 17 - чл. 19 от общите условия обаче такива критерии не са посочени. Съгласно чл. 27 от договора в случай, че длъжникът не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение, то същият дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на изплатената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното възнаграждение.

В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е предвиден и неизчерпателен списък на неравноправните клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП неравноправна е клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, според чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП неравноправна е и клауза, която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, а в чл. 143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП като неравноправни са предвидени клаузи, които поставят други подобни условия.

В случая неустойката е уговорена за компенсирането на евентуална неплатежоспособност на кредитополучателя - бъдещо несигурно събитие, като не се обезпечава вземане на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението, каквато е основната функция на неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В т. 3 от 2

Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Самият характер на неустойката е извън посочените нейни функции.

Както се посочи на практика не се обезпечава вземане на кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то чрез поръчителство. Този характер на неустойката не позволява да се извърши преценка на съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Т.е. с уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакването вреди от неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се извод, че присъждането на такава неустойка би довело до несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи, съгласно чл. 33 от ЗПК. Посочената клауза не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, тъй като касае настъпването на бъдещо несигурно към сключване на договора събитие.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. По този начин се цели ограничаване на поставянето на потребителите в неблагоприятно положение от страна на търговеца.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. По смисъла на чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените размери в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, са нищожни.

Следва да се обърне внимание, че съгласно т. 2 от Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Разпоредбата на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се 3 включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за олучаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От своя страна според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, а именно в договора да се съдържа информация за ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания при определянето му, договорът за потребителски кредит е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

Съдът намира, че посоченото Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024г., по дело С-714/22, ECLI:EU:C:2024:263 е задължително за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК) и неприлагането му би представлявало нарушение на правото на Европейския съюз, независимо от етапа на производството, по което се прилага (на практика според действащото към момента законодателство проверката, която се извършва в рамките на заповедното производство, е абсолютно същата като тази, която се извършва в рамките на исковото - за нищожност на договора поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което констатиране на такова противоречие на етап заповедно производство задължава съда, вкл. по арг. от чл. 633 ГПК, да приеме договора за нищожен и да приложи съответните последици). Задължителната проверка на тези обстоятелства в рамките на настоящото „заповедно“ произтича и (отново с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК) и от съдебната практика на Съда на Европейския съюз.