Определение № 42409 от 27.11.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42409 гр. София, 27.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20231110152818 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 27.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 52818/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от С. В. С. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, като се твърди, че на 02.05.2023 г., около 14:00 ч. в гр. София по бул. „Патриарх Евтимий“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, с посока на движение към НДК, Б.Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. .........., като по същото време на мястото ищецът управлявал лек автомобил „БМВ 216“, рег. № ........, като бил спрял първи автомобил в найлява лента, при изчакването на разрешителен светофар. Поддържа, че водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. .........., виновно и противоправно нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение с несъобразена скорост, предприел маневра завой на ляво, като загубил контрол над управлявания автомобил, като в следствие на това настъпил удар между автомобилите, като на ищеца били нанесени неимуществени вреди в следствие на получено мозъчно сътресение, навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на долната част на гърба и таза. Навежда доводи, че след преглед в болнично заведение бил освободен с указания за лечение и спазване на покой и носене на мека яка за период от 14 дни, съответно с предписана медикаментозна и крио терапия. Излага съображения, че след инцидента бил в тежко физическо и здравословно състояние, като изпитвал силни болки на увредените места, което обосновава подробно, което водело до бърза уморяемост и непълноценност. Сочи, че от изживения стрес не спял спокойно, като се появило неспокойствие при пътуване с автомобил, а също така бил тревожен и подтиснат като периода на неимуществените вреди 1 бил периода от 02.05.2023 г. до 02.09.2023 г. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/02/122003342748, с период на застрахователно покритие от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г. Поддържа, че ответника е поканен да заплати застрахователно обезщетение, но и понастоящем такова не било изплатено. Инвокира доводи, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил в размер на 5000,00 лева, като се дължало и обезщетение за забава в размер на законната лихса вот 02.06.2023 г. (датата на предявяването на претенцията) до окончателното плащане. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане изслушването на заключението на САТЕ и СМЕ по задачи формулирани в исковата молба, както и за издаването на съдебни удостоверения по чл. 186 ГПК, които да послужат пред НЗОК и КАТ, както и да бъде допуснат до разпит свидетел при режим на призоваване – другият водач за установяването на механизма на ПТП-то, както и допускането на свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените болки и страдания, както и по реда на чл. 190 ГПК да се изискват от ответника писмени доказателствени средства – застрахователната полица. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се прави отвод за нередовност на исковата молба, тъй като не била посочена цената на иска. Сочи, че не оспорва наличието на валидни застрахователно правоотношение. Твърди, че ПТП-то било настъпило при различен механизъм от твърдения, като оспорва протокола за ПТП в частта досежно съдържанието му. Поддържа, че протокола за ПТП-то не бил съставен в съответствие с нормативните изисквания, което било индиция, че нямало пострадали лица.

Навежда доводи за наличието на съпричиняване. Излага съображения, че претенцията е в завишен размер, като обосновава, че нямало данни и уврежданията да са в причинно следствена връзка с ПТП-то. Твърди, че пострадалия не бил претърпял твърдените вреди, респ. че същите не подлежали на обезщетяване. Поддържа, че не се дължала мораторна лихва, респ. не се твърдяла от посочения от ищеца момент. Прави доказателствени искания за допускане на задачи към заключенията на САТЕ и СМЕ, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване във връзка с това дали е имало пострадали лица от ПТП-то, както разпит на свидетел, при режим на призоваване за установяване на обстоятелства свързани с ПТП-то. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Неоснователен е отводът на ответника за цената на иска. В случая с оглед изложението в обстоятелствената част на исковата молба, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно отводът трябва да бъде оставен без уважение

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил 2 имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

С оглед на горното, съдът намира, че ищецът носи тежестта да докаже пълно и главно – очертаните материални предпоставки за възникването на твърдяното от него право, както и размера на претърпените имуществени вреди, а ответника носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е заплати претендираното обезщетение, както и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване (т. нар. compensatio culpae – компенсация на вини).

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 02.05.2023 г., около 14:00 ч. в гр. София по бул. „Патриарх Евтимий“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, с посока на движение към НДК, Б.Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. .........., като по същото време на мястото ищецът управлявал лек автомобил „БМВ 216“, рег. № ........, като бил спрял първи автомобил в най-лява лента, при изчакването на разрешителен светофар, като в следствие на извършена маневра ляв завой бил настъпил удар между автомобилите; 2) гражданската отговорност на Б.Б. е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/02/122003342748, с период на застрахователно покритие от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.; 3) ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, което не е изплатено и понастоящем.

Съдът счита, че следва да допусне представените искова молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Следва да уважи искането на ищеца и ответника за допускане изслушването на заключенията на САТЕ и СМЕ по въпросите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата чието установяване се иска са спорни между страните, като последните носят и доказателствената тежест за установяването им, поради което исканията се явяват допустими, относими и необходими за разрешаване на предмета на правния спор.

По отношение искането на страните за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че исканията са направени своевременно, като не попадат в обхвата на чл. 164, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК, поради което същите са процесуално допустими, като:

- на ищеца и на ответника следва да се допусне поискалия общо свидетел Б.Б., при режим на призоваване, като за ищеца свидетелят ще установява обстостялства свързани с механизма на ПТП-то, а за отвентика ще установява обстоятелства свързани със самото настъпване на инцидента;

- на ищеца следва да се допусне свидетел при режим на довеждане за изясняване на обстоятелства свързани с претърпените болки и страдания;

- на ответника следва да се допусне до разпит свидетел при режим на призоваване по отношение обстоятелства свързани с това дали при ПТП-то е имало пострадали лица.

Съдът намира, че доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 186 ГПК за издаването на 2 бр. СУ, които да послужат пред НЗОК и КАТ са процесуално допустими, тъй като са своевременно направени, но са не необходими за правния спор, предвид останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед отделянето на спорното от безспорното, съдът намира, че макар и своевременно направено и процесуално допустимо, доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190 ГПК е не необходимо, поради което следва да бъде оставено без уважение.

3

Настоящият съдебен състав намира, че предвид направеното оспорване от страна на ответника на съдържанието на протокола на ПТП-то, последният в срок до о. с. з. следва изрично да уточни оспорването си, като посочи дали оспорва документа като доказателствена стойност или иска откриване на производство по чл. 193 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.01.2024 г. от 10:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отводът на ответника за нередвоност на исковата молба на основание чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните, че: 1) на 02.05.2023 г., около 14:00 ч. в гр. София по бул. „Патриарх Евтимий“, в района на кръстовището с бул. „Витоша“, с посока на движение към НДК, Б.Б. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. .........., като по същото време на мястото ищецът управлявал лек автомобил „БМВ 216“, рег. № ........, като бил спрял първи автомобил в найлява лента, при изчакването на разрешителен светофар, като в следствие на извършена маневра ляв завой бил настъпил удар между автомобилите; 2) гражданската отговорност на Б.Б. е била покрит застрахователен риск при ответника по застрахователна полица № BG/02/122003342748, с период на застрахователно покритие от 17.11.2022 г. до 16.11.2023 г.; 3) ищецът е поканил ответника да му заплати застрахователно обезщетение, което не е изплатено и понастоящем.

ДОПУСКА изслушването на заключението на САТЕ, което да отговори на задачите, поставени в исковата молба, при депозит в размер на 400,00 лева, вносим в размер на сумата от 300,00 лева от ищеца и сумата от 100,00 лева от ответника в едноседмичен срок от съобщението по сметка на Софийски районен съд.