Решение № 932 от 10.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. гр. Хасково, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640101722 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск с правно основА.е чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от А. И. К., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, адв. Д.В.М. от АК - Пловдив, против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев - управител, за приемане за установено в отношенията между стрА.те, че клаузата, предвидена в чл.18 ал.1 от Договор за кредит № *** от *** г., сключен между стрА.те, предвиждаща заплащане на неустойка, е нищожна на основА.е чл.26 ал.1 пр.3 като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.19 ал.4 ЗЗП.

Ищцата твърди, че е страна по договор за кредит № *** от *** г. сключен с ответното дружество. Съгласно чл.3 от него, кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 3200,00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 9632,44 лева, съгласно условията на договора. ГПР по кредита бил в размер на 62.77 %, а ГЛП в размер също на 50% , при срок на кредита от 15 вноски. Съгласно чл.18 ал.1 от договора за кредит ищцата дължала и неустойка в размер на 5087,41 лева.

Според ищцата, клаузата на чл.18 от договор за потребителски кредит № *** от *** г. била нищожна поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД.

Поради накърняването на този правен принцип се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на 1 интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода за кредитора. В допълнение се сочи, че клаузата за неустойка освен като противоречаща на добрите нрави била нищожна, тъй като била и неравноправна по смисъла на чл.143, т. 19 ЗЗП, тъй като сумата, която се претендирала чрез нея в размер на 5087,41 лева била в размер на над 180% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 3200,00 лева. По този начин се нарушавали принципите на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения.

Предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т.5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. Намирала се в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити. Подобни уговорки прехвърляли риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върхy самия него и водели до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не било свързано пряко с претърпените вреди било пример за неустойка, която излизала извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял и чл. 33, ал. 1 ЗПК. С процесната клауза на чл.18 от договор за потребителски кредит № *** от *** г. в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение. Неустойката по съществото си представлявала добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба увеличавала стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Клаузата била нищожна и на основА.е чл.146 ал.1 ЗЗП, противоречала и на чл.19, ал.4 ЗПК.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.18 от договор за потребителски кредит № *** от *** г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 5087,41 лева, на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.19 ал.4 ЗПК.

Претендират се направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение на основА.е чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен. Най – напред се поддържа в отговора, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, доколкото в РС – Хасково били образувА. две дела, по които, макар да касаели различни договори за кредит, се оспорвала една и съща уговорка за заплащане на неустойка. Ето защо се иска от съда, при 2 успешен развой на делото за ищеца, в полза на същия да не бъдат присъждА. разноски за повече от едно производство.

Твърди се от ответника, че оспорената неустойка е действителна, тъй като тя е била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в договора условия. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита, кредитополучателят разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е бил обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантирали в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. В случая ищецът А. И. К. не се била възползвал от нито една от договорно и законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса и процесуалното поведение на ищеца ставало ясно, че потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето на кредита целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя кредитор.

Очевидно било, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изисквА.ята на чл.

12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение.

На следващо място неустойката имала предварително определен начален и краен момент, също така била с фиксирА. параметри за срока на договора. При сключване на процесния договор кредитополучателят А. И. К. не предоставила обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът направил предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната неустойка, като дал възможност и допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Неверни били твърденията, че неустойката представлява „добавък към възнаградителната лихва". Неоснователни били и аргyментите за нищожност поради липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава проверка била извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от страна на кредитополучателя. Не била налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, били неоснователни.

3

Не била налице недействителност и по смисъла на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ според ответника били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквА.я.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между стрА.те, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на стрА.те и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

На самостоятелно основА.е всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2023 г. - 2024 г. ищецът сключил общо 6 договора с финансовите институции от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, ЕИК/ПИК 130416233, като всеки един от тях съдържал уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Процесният договор бил последен поред.

Настоящият договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между стрА.те, създадени на база 6-те договора за кредит, които съдържали една и съща уговорка и предоставяли идентични кредитни продукти при идентични условия.

По изложени в отговора на исковата молба съображения е направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна, както и такова за липса на предпоставки за предоставяне на безплатна адвокатска правна помощ на ищцата.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на стрА.те, съобразно изисквА.ята на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

СтрА.те не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № *** от *** г., се установява, че на *** г. между А. И. К. и „Кредирект“ ЕООД е сключен процесният договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставен паричен заем в размер на сумата от 3200,00 лева, със срок на заема - 15 месеца, платими на 15 месечни вноски, съгласно погасителен план, инкорпориран в договора (чл.3) с първа падежна дата 17.06.2024 г. и последна падежна дата – 15.08.2025 г. при фиксиран лихвен процент – 50 % и посочен ГПР от 62.77 %. Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 4587,59 лева.

В чл. 18, ал. 1 от договора е уговорена и клауза за неустойка в размер на 5044,85 лева, дължима за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. За длъжника е предвидено задължение в чл. 6, в двудневен срок от сключването на договора да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на множество условия, изброени в чл. 6 от Договора. При 4 неизпълнението именно на това задължение се начислява и дължи посочената неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по погасителния план като размерът й в случая възлиза на 645,00 лева месечено.

Не се спори, че заетата сума е била усвоена от ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: