Решение № 47 от 21.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Варна, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500476 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 146/18.07.2024г., постановено по гр. д. № 322/2023г. на ОС – Разград е осъдил на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ Гаранционен фонд да заплати на Ш. Р. А. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди /болки и страдания/ вследствие настъпило на 03.08.2023г. ПТП с участието на лекотоварен автомобил „Фолксваген Спринтер“, рег. № **, ведно със законната лихва, считано от 05.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като за горницата над присъдените 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева исковата претенция е отхвърлена.

Решението е постановено при участието на А. Р. А. като трето лицепомагач на страната на ответника.

Срещу това първоинстанционно решение в срока по чл.259 ГПК са постъпили въззивни жалби както следва:

1.Въззивна жалба от ищеца Ш. Р. А., чрез процесуалния му представител адв. Д., с която се оспорва решението в частта, в която е отхвърлен иска му за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над присъдените 20 000 лева до претендираните 50 000 лева.

1

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в тази му част. Сочи се, че определеният от съда размер на обезщетението не кореспондира на понятието „справедливост“ по см. на чл.52 ЗЗД, не са обсъдени всички релевантни обстоятелства, въз основа на които следва да бъде определен справедливия размер, в частност доказаните болки и страдания, предвидените в КЗ лимити, не са отчетени инфлационните процеси. Оспорва се и приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат, евентуално определеният за това размер. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения иск в неговата цялост.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна – Гаранционен фонд, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

Третото лице-помагач не е подало отговор.

2.Въззивни жалби от Гаранционен фонд с вх. № 3732/02.08.2024г., подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител ю.к. К. Я., с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която Гаранционен фонд е съден да заплати обезщетение за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдения размер от 20 000 лева и с вх. № 3748/05.08.2024г., подадена от надлежно упълномощен процесуален представител адв. С. П. и съгласно която се обжалва решението в частта, в която Гаранционен фонд е осъден за заплати обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 3 000 лева до присъдените 20 000 лева.

С молба вх. № 3831/12.08.2024г., изходяща от юрисконсулт Я., приложена в кориците на първоинстанционното дело, е направено уточнение, че се поддържа само предприетото обжалване на решението в частта за горницата над сумата от 10 000 лева до присъдените 20 000 лева, ведно с присъдената лихва върху главницата, по изложените в двете жалби оплаквания и поддържани твърдения за съпричиняване в размер на 75 %. Това становище се поддържа и о.с.з. пред настоящата инстанция.

Наведените във въззивните жалби на ответника оплаквания са за необоснованост и неправилно определяне на размера на следващото се обезщетение като прекомерно завишено, несъответно на действително претърпените болки и страдания с оглед получените травматични увреждания и липсата на трайни негативни последици. Оспорва се и приетия размер на съпричиняването с аргументи, че от установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 75%, а след съобразяване на същия, справедливият размер на дължимото обезщетение е сумата от 10 000 лева.

Срещу подадените от Гаранционен фонд две въззивни жалби е постъпил общ отговор от ищеца, в който се изразява становище за нередовност на същите, евентуално за тяхната неоснователност.

С оглед направеното с посочената по-горе молба от 12.08.2024г. уточнение от Гаранционен фонд досежно предмета на въззивната им 2 жалба следва, че първоинстанционното решение в частта, в която исковата претенция е уважена до размер на сумата от 10 000 лева, не е обжалвано и е влязло в сила.

Наред с горепосочените въззивни жалби е подадена и частна въззивна жалба от Ш. Р. А., с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 459/20.08.2024г. Със същото съдът е изменил постановеното от него решение в частта му за разноските като първоначално присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. е намалено на 1 000 лева.

По подробно изложени доводи за неправилност на този съдебен акт се иска неговата отмяна и отхвърлянето изцяло на искането на ответната страна.

При извършената съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК проверка по валидността на така обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявен от Ш. Р. А. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ и чл.86 ЗЗД.

Относимите към предмета на въззивното обжалване фактически твърдения, изложени в исковата молба са, че на 03.08.2023г. в с. Дянково е настъпило ПТП при което ищецът, в качеството си на пешеходец е бил ударен от управлявания от А. Р. А. автомобил Мерцедес Спринтер 308Д, с рег. № **.

Виновен за това произшествие бил последния. Твърди, че в резултат на това ПТП е получил травматични увреждания – пневмоторакс с деформация на бял дроб и травма в областта на ребрата, поради което е бил хоспитализиран в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – Разград. Освен физическите болки и страдания от тези увреждания, които продължавали и към настоящия момент, се твърди, че е претърпял и психически такива, изразяващи се в емоционален стрес, неудобства и притеснения от чуждата помощ, от която е имал нужда след инцидента, тревожност и депресивно състояние, нарушения в паметта и концентрацията, нежелание за общуване, страх за себе си и близките, кошмари, паника при возене и управление на МПС. С оглед липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на виновния водач е предявил претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди пред Гаранционния фонд, който необосновано е отказал да изплати такова. Въз основа на тези твърдения е предявил и настоящия иск за заплащане на сумата от 50 000 лева, която счита, че адекватно възмездява претърпените вреди, ведно със законната лихва 3 върху нея, считано от 05.09.2023г. - датата, за която твърди, че е представил изисканите от ответника документи.

В срока за отговор Гаранционният фонд е оспорил исков ата претенция с възражения за нейната неоснователност поради липса на предпоставките за ангажиране отговорността му /виновно поведение на водача с оглед механизма на настъпване на ПТП/, както и поради недоказаност на претендираните вреди, респ. липса на причинно-следствена връзка между някои от тях и автопроизшествието. В условията на евентуалност е оспорил размера на исканото обезщетение като прекомерен и несъответен на действително претърпените вреди. Направено е и възражение за съпричиняване, основано на твърдения, че ищецът е нарушил правилата на ЗДвП като се е движил неправилно по пътното платно, предприел е пресичане на необозначено за това място и не се е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства.

В хода на процеса, след изслушване заключението на САТЕ, е наведен и нов довод за съпричиняване, а именно, че ищецът се е държал за лява предна врата на автомобила въпреки движението на последния.

На основание чл.219 ГПК по искане на ответната страна водачът на участвалият в ПТП автомобил е конституиран като трето лице-помагач.

Същият не е изразил становище и не е взел участие при разглеждането на спора.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ вр. чл.558 КЗ за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за претърпените от пострадалия ищец неимуществени вреди вследствие на получени травматични увреждания при настъпилото по вина на третото лице-помагач ПТП е разрешен със сила на пресъдено нещо. Не е налице спор и относно механизма на настъпване на процесното ПТП, установен с приетата по делото САТЕ – на 03.08.2023г., около 19:30 часа, в светлата част на деня, при сухо и ясно време водачът на 4 лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ** е предприел действия по привеждането му в движение; автомобилът е бил паркиран в затревената площ от ляво на пътното платно, а до него /от лявата му страна/ се е намирал ищецът; при потеглянето на автомобила Ш. А. се е приближил и хванал с дясна ръка за рамката на отворения прозорец на лява предна врата с цел да предотврати потеглянето му; автомобилът е продължил да се движи, а едновременно с него и ищеца, след което при набрана скорост от около 10 км/ч за автомобила и 6.3 км./ч за пешеходеца, водачът е направил рязка маневра /завой в дясно/, за да избегне удар с купчина камъни, намиращи се в затревената площ, при което ищецът е загубил равновесие, паднал по гръб и ляво задно колело на автомобила е преминало през гърдите му. Ударът между тялото на пешеходеца и лява задна гума е настъпил в тревната тротоарна площ на разстояние 0.18 метра от пътното платно и 27.13 метра от Ориентира /началната точка на тръгване/.

Спорните въпроси пред въззивната инстанция са какъв е доказаният обем на претърпените неимуществени вреди, които са в пряка-причинно следствена връзка, какъв е справедливият размер на следващото се обезщетение за същите, налице ли е съпричиняване и в какъв процент .

Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки, емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. При произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на съответния етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за това следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Последните са относим критерий и при определяне размера на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, независимо, че същият няма качеството на застраховател.

Аргумент за това е нормата на чл.558, ал.1 КЗ, съгласно която размерът на изплащаното от ГФ обезщетение не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило ПТП /в настоящия случай – 5

10 420 000 лева съобразно чл.492, т.1 КЗ/.

В контекста на изложеното и от ангажираните по делото доказателства относно обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди /СМЕ, епикриза и болничен лист/ съдът приема за доказано, че в резултат на процесното ПТП ищецът Ш. А. е получил следните телесни увреждания – хемопневмоторакс в дясно /натрупване на патологична колекция кръв и въздух в дясна половина на гръдния кош/, счупване на 9-то ребро в дясно, малък подкожен емфизем в дясно аксиларно, охлузни рани по гърба, гърди и долни крайници. По повод първата увреда ищецът е претърпял оперативна интервенция на 04.08.2023г., а след изписването му от болницата на 11.08.2023г. е бил във временна нетрудоспособност до 10.09.2023г.