Решение № 1000 от 04.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Плевен, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430102490 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от А. Ц. Г., срещу Ц. М. М. и М. Л. М. от ***, с която са предявени искове на осн. чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че с Решение № 105 от 06.05.1995 г. на поземлена комисия *** е възстановено правото на собственост на Г.Г.М. върху недвижим имот, а именно: Нива от 12.699 дка, четвърта категория, ***, *** по плана за земеразделяне ***. Твърди се, че Г.Г.М. е починала на 09.12.2000г., като е оставила наследници Г. М. Г. - ***, Р.Г.М. - *** П.М.М. и Н.П.Г. - негова *** или че съсобственици на описания по - горе имот са били Г. Г., Р.М. и Н.П.Г..

Сочи се, че на 16.06.2008г. между Г. Г., Р.М. и Н.Г. е сключен Договор за доброволна делба на земеделски земи, вписан в СВ при PC - Плевен с ***, като в дял на Г. М. Г. е възложен и тя е получила недвижимия имот земеделска земя - Нива с площ от 12.700 дка., в ***, ***, по плана за земеразделяне на ***, а за уравнение на дяловете Р.М. и Н.Г. са получили пари, т.е. с подписването на договора съсобствеността между тях трите е прекратена. Сочи се, че с ***, Г. Г. дарила на ищеца собствеността върху 1 недвижим имот Нива от 12.700 дка., в ***, четвърта категория, съставляващ ***, по плана за земеразделяне на ***, ***, а съгласно скица на поземлен имот № 15-314907 от 25.03.2022 г. издадена от ***, същият представлява:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със З***. Имотът бил даван под наем от ищеца за срок не повече от 1 година, като той получавал и съответните договорени наемни вноски. Твърди, че на 19.07.2020г. сключил договор за наем за имота с наемател К.М.Т. за срок от 1 година, считано от 01.10.2020г., за който било отказано да бъде регистриран в ***, т.к. се оказало, че за имота е бил регистриран друг договор за наем, и че вече не бил собственик на недвижимия имот. Установил, че Н.П.Г., която не е собственик на имота, е сключила Договор за наем от 12.08.2020г. с ответника Ц. М. М. за срок от 9 години и годишен наем по 50.00 лева на декар, вписан в *** Сезирал с жалба РУ МВР – Пордим, била образувана преписка № В - 6982/2020 г. на Районна прокуратура - Плевен, приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № В - 6982/2020 г. от 08.10.2020 година.

Сочи също, че на 20.08.2020г. Н.П.Г. е дарила на ответника Ц. М. М. 1/10 ид. част от процесния недвижим имот с ***, и че същата дата - 20.08.2020г., с последваща сделка, Н.П.Г., е продала на ответника Ц. М. М., в брак М. Л. М., 1/4 ид.ч. от процесния имот, с н***. Твърди, че Н.П.Г. е прехвърлила съответните идеални части на ответника от собствения му недвижим имот земеделска земя, които същата никога не е притежавала. Счита, ответниците Ц. М. М. и М. Л. М. не са придобили права на собственост върху имота, че договорът за покупко-продажба не е породил и вещен ефект по отношение на неговите приобретатели, че той, като действителен собственик на имота не е загубил своите права, че дарителката по първия договор и продавачка по втория такъв, не е била собственик на имота и че тя не е можела да дарява, нито да продава идеални части от процесния недвижим имот - земеделска земя. Заявява, че от 20.08.2020г. до датата на предявяване на исковата молба 09.05.2022г. ответниците владеят и ползват целия недвижим имот без правно основание, като по този начин ищецът е лишен да ползва изцяло имота и да го отдава под наем, и по този начин понася имуществени вреди. Счита, че за посочения период ответниците му дължат обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на 50.00 лева на декар, представляващи пазарна наемна цена 2 за този вид имоти, която е посочена и в Договор за наем от 12.08.2020 г.

Твърди, че той понася и имуществени вреди в резултат на създадената невъзможност от страна на ответниците да упражнява правомощието си ползване и да отдава под наем или аренда недвижимия имот и да получава съответното плащане, тъй като същото е изключено от ползването от ответниците на имота, без да са носители на вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Счита, че за времето през което ответниците владеят и ползват целия имот, той е препятстван да упражнява правата си, и поради това те му дължат и обезщетение по чл. 59, ал.1 от ЗЗД се дължи от момента, от който той, като собственик, е лишен от възможността да ползва собствената си вещ и да реализирам доходи от нея, че няма задължение да изпраща покана за заплащане на обезщетение, тъй като за да възникване задължението за заплащане на обезщетение в общия случай на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е необходима такава. Моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот; да осъди ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищеца, върху целия недвижим имот, да осъди ответниците да му заплатят сума в размер на 1111.33 лева, представляваща обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване в периода от 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г. без правно основание на собствения на ищеца процесен недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 09.05.2022 г. до окончателното изплащане. В с.з. на 05.06.2023г. искът е увеличен до размер на 1310лв. за същия период.

Претендира направените в производството разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответниците не са подали в срок отговор по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното Решение № 105 от 06.05.1995г. на ПК *** на Г.Г.М. е възстановено правото на собственост върху Нива от 12.699 дка, четвърта категория, ***, *** по плана за земеразделяне ***. След смъртта на Г.Г.М. през 2000г., е сключен Договор за доброволна делба на земеделски земи от 16.06.2008г., вписан в СВ при PC - Плевен с вх. № 9824 от 12.06.2008 3 г., с който е поделено наследството на друго лице – М.П.М., и на наследодателката Г.Г.М. /която е оставила наследници Г. М. Г. - ***, и Н.П.Г.

– дъщеря и правоприемник по заместване на починалия преди наследодателката син П.М.М./. Договорът е сключен между наследниците на М.П.М. и Г.Г.М. общо, като са поделени имотите и на двамата наследодатели между три лица - Г. М. Г., Р.Г.М. и Н.П.Г., и съгласно неговите клаузи, всички делбени имоти, вкл. и процесната нива, са поставени в дял на Г. М. Г., а другите две съделителки са получили уравнение в пари. Договорът е вписан в СВ Плевен под № 9824 на 12.06.2008г., т. 45, № 12. Съгласно представения ***, Г. Г. е дарила на ищеца собствеността върху всички получени при делбата имоти, включително и процесната нива в ***, в землището на с. на ***, Видно от актуалната скица на ПИ № 15-314907 от 25.03.2022 г., издадена от ***, процесният имот е със следната идентификация: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със ***, посл. изменение от 24.08.2020г., с адрес ***, ***, площ 12701 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – Нива, категория 4, номер по предходен план – ***, съседи:

***, ***, ***, ***, ***. Видно от приложените договори за едногодишни наеми на земеделска земя, вкл. и процесната нива, за 2020г., 2021г. и 2022г., ищецът А. Ц. Г. сключил договори за наем за имота със св. К.М.Т., считано от 01.10.2020г., за 70 лв./дка. за първите две години и 85лв./дка. за третата година. Тези договори, видно от приложените екземпляри, не са регистрирани в ***, а в показанията си *** посочи, че такова регистриране му било отказано, т.к. вече имало регистриран договор за наем с нотариална заверка на подписите и вписан в СВ Плевен. *** посочи, че уведомил за това *** на ищеца, с която се договаряли за наема, а тя не знаела нищо и проверила, при което се оказало, че нивите са продадени и за процесната е подписан друг договор за наем. *** посочи, че до 2020г. друг арендатор в селото е работил тази земя, но впоследствие ищецът, чрез неговата майка се насочили да сключват договори с него и така установили продажбата. Знанието, че нивата е на ищеца потвърди и ***, който посочи, че *** на ищеца управлява имотите, и че тя е искала да даде имотите под наем на ***. Представения Договор за наем от 12.08.2020г. сочи, че лицето Н.П.Г., която при договора за делба не е получила в дял процесния имот, го е отдала под наем на ответника Ц. М. М. за срок от 9 години, считано от 12.08.2020г. прии 4 годишен наем по 50.00 лева на декар, и този договор е вписан в ***. На 20.08.2020г. Н.П.Г. е дарила на ответника Ц. М. М. 1/10 ид. част от процесния недвижим имот с ***, а на същата дата - 20.08.2020г., с последваща сделка, Н.П.Г., е продала на ответника Ц. М. М., в брак ответницата М. Л. М., 1/4 ид.ч. от процесния имот, с ***.

Ответниците не спорят, че владеят фактически и към датата на устните състезания имота. От изготвената по делото съдебнооценъчна експертиза се установява, че средната рентна цена за периода 20.08.2020 г. до 09.05.2022 г. е била 60 лв./дка. за стопанска година, а пазарния месечен наем за периода при съобразяване вида и квадратурата на имота е в размер на 1 310лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС:

Искът по чл. 108 от ЗС може да бъде уважен, ако в хода на делото се докажат следните три предпоставки - че ищецът е собственик на имота, в обема, за който се претендират неговите права, че имотът се намира във фактическо владение на ответниците, и че последните не владеят с правно основание имота. Доколкото по делото се установи, че чрез поредицата от сделки – решението за възстановяване на имота през 1995г., договора за доброволна делба от 2008г. между призованите да наследяват конкретното наследство на Г.Г.М., договорът за дарение през 2008г., чрез който е прехвърлена цялата собственост върху процесната нива на ищеца, то следва да се приеме, че ищецът е придобил по деривативен начин собствеността на имота и тя му е прехвърлена от собственик. Чрез договора за делба през 2008г., наследника на Г.Г.М. - Н.П.Г., се е лишила от собственост върху този имот и към 2020г. се явява чуждо за собствеността лице, което не е имало права нито да отдава под наем имота, нито да се разпорежда с неговата собственост – действия, които тя е извършила дарявайки 1/10 ид. част на ответника и продавайки 1/4 ид.ч. от него на двамата ответника на 20.08.2020г.

Самите ответници не противопоставиха възражения за конкретни права върху имота извън тези две сделки, които обаче не прехвърлят собственост, доколкото тяхната праводателка Н.П.Г. не е имала такава върху имота или върху идеална част от него. Поради горното, съдът намира, че първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС се доказа по делото и 5 ищецът се явява собственик на целия процесен имот.

Ответниците не са възразили относно твърдяния факт, че владеят имота и към датата на съдебните прения, в тази насока е налице договор за наем, вписан в СВ Плевен и действащ и към настоящия момент. В случая обаче този договор не се явява правното основание, на което ответниците да владеят имота, доколкото след неговото сключване, наемателят е придобил части от имота и качеството наемател и наемодател се е сляло, т.е. договорът се е погасил поради липса на две насрещни страни. По този начин съдът намира за доказани и другите две предпоставки за уважаване на иска - че имотът се намира във фактическо владение на ответниците, и че последните не владеят с правно основание имота. Като цяло, предявеният иск с правон основание чл. 108 от ЗС се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.