Решение № 7620 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7620 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100108038 по описа за 2025 година искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – С. С. Н., в исковата си молба и уточнение на същата от 10.11.2025г., твърди, че на 25.11.2024г. около 10,30ч. в гр. София прибирайки се от пазар в магазин „БИЛА“, находящ се на ул. „********, където живеела, и вървейки по десния тротоар на ул.

„А. Екзарх“, с посока на движение към пл. „Пирдоп“, в района на автобусната спирка № 2215, се спънала в издадена над нивото на тротоара шахта, находяща се на самия тротоар в непосредствена близост до магазин за алкохол и цигари и паднала върху лявата си ръка.

Ръката била счупена. Същия ден посетила УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД където след извършен преглед и рентгенография се установило Фрактура с дислокация на дистален радиус и на процесус стилоидеус на лява гривнена става. Установена била силна палнаторна болка с оток и деформация в областта на ЛЕС, както и ограничени и болезнени движения в ставата. Поставена й била диагноза съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост - закрито.

Издаден бил първичен болничен лист за временна неработоспособност № F.20243296823 от 25.11.2024г. за 31 дни отпуска по болест от които 1 ден болничен режим на лечение и 30 дни домашен - амбулаторен режим на лечение считано от 25.11.2024г. до 25.12.2024г.

Ищцата претърпяла съществен и продължителен дискомфорт и болки.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 45 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2024г.; и

- сумата от 50 лева, разходи за направени рентгенографии, както и сумата от 4,07 1 лева, лихва за периода от 12.12.2024г. до 14.07.2025г. (фактура № 3000060425 от 12.12.2024г. от УМБАЛ „Царица Йоанна - Исул“ ЕАД).

Претендира и разноски.

Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:

- нямало ангажирани доказателства относно самия инцидент;

- нямало виновно поведение, като не била установена и пасивната материална легитимация;

- оспорва размерите на претенциите.

Третото лице-помагач на ищеца - „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД , възприема към позицията на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Н. (показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на ищцата). От тях се установява, че знае за инцидента, тъй като бил със съпругата си, когато се случило. Това станало през м. ноември 2024г., сутринта към 10ч. Били на пазар в магазин „Била“, който се намира на ул. „Тодорини кукли“ и ул. „А. Екзарх“. Спирката била на ул. „А. Екзарх“ от дясната страна, като се тръгне от светофара за към бл. 224, където живеели. Пресекли от „Била“ ул. „Тодорини кукли“ по „А. Екзарх“ и там била спирката на автобус № 79. Напазарували и наближили спирката, където имало павилион, имало и блъсканица, заради пристигнал автобус. Съпругата му се спънала от една издадена по-високо шахта.

Шахтата, в която се спънала жена му, била около четири пръста висока. Съпругата му носела багаж. Много пъти преминавали през този маршрут и знаели за тази шахта. Шахтата била правоъгълна - с метална рамка и бетон. Когато се спънала г-жа Н. била малко пред него, а той видял шахтата, като вървял.

Помогнал на ищцата да стане, колкото можел. След това продължили за блока, в който живеят, където установили, че я боляло много. Била си разбила устата и носа. Отишли в ИСУЛ да я прегледат и там се установили, че ръката ù е счупена.

Ищцата не останала в ИСУЛ. Само ù гипсирали ръката и се прибрали. 35 дни носела гипс, който трябвало да бъде свален, но покрай новогодишните празници и ù го свалили покъсно. След това се оказало, че има проблеми с рамото и с раздвижването на китката. Едни инжекции поръчали, които ги имало само в Канада и в Испания. Те помогнали малко рамото да се възстанови. Правела физиотерапия два пъти, за да си раздвижи ръката.

Не можела да се обслужва изобщо, даже и тоалетна хартия я накъсвал свидетелят.

Към настоящия момент не можела да свива до край пръстите си. Счупена била лявата ръка.

Съдът, като цяло кредитира показанията на свидетеля, приемайки че страданията, 2 описани от него и преживени от съпругата му са и леко преекспонирани.

Депозирано е заключение на СМЕ неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. се установява, че:

Видно медицинската документация, съобразено от експерта, при престоя в болница „Царица Йоанна-Исул“, е установено счупване с разместване на типично място - счупване на двете кости на предмишницата.

Травматичните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива се получават при падане върху терена и подпиране на ръката в дланта, при изпъната ръка в лакета.

Те добре отговарят да са получени по начина описан в исковата молба и да са в причинна връзка с него.

Счупването реализира признака трайно затруднение движението на крайник за срок не по-малък от 3 месеца при обичаен ход на възстановяване.

Пострадалата е лекувана консервативно с гипсова имобилизация за 35 дни. Провела е и две процедури по 7 дни ЛФК и физиотерапия.

При получаване на увреждането и при натоварването на крайника след сваляне на имобилизацията пострадалата е изпитвала силни болки и страдания.

При преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза се оплака от болка в мястото на счупване при натоварване и промяна на времето. Оплаква се и от болка в лявото рамо отпред, което свързва с травмата.

При свиване на пръстите на ръката в юмрук 3 и 4 пръсти стоят на около 2 см. от дланта. Обиколката на лявата китка е 17 см., а на дясната 18 см. Това е установено след преглед. Налице е затруднение при изпълнение на фините хватателни движения. За да се възстановят движенията трябва интензивна лечебна физкултура и с нея във времето ще настъпи подобрение.

Принципно възрастта на пострадалата има отношение към по-бавното възстановяване, но в заключението са посочени средни срокове за възстановяване (предвид посочено, съответният довод за възрастта на ищцата, освен че е спорен, е и неоснователен).

Представени са разходни документи за – 50 лева за рентгенография, които са били необходими в хода на лечението.

По делото са представени веществени доказателства – фотоматериали (л. 17-9). Те са допустимо доказателствено средство (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г.; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р.

1510-77-I). На тях се вижда тротоарна повърхност (шахта) която е с няколко сантиметра над тротоарната повърхност. Идентични фотоматериали са представи от ответника (л. 56), което на практика означава, че се признава, че съоръжението е в това състояние, а проблемът и до 3 момента не е отстранен. от правна страна:

Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа (чл. 49 от ЗЗД).

Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о., постановено по реда на чл.

290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.

Така, твърденията на ищеца са достатъчни, за да се приеме, че претенцията е допустима (арг. и от т. 7 от Постановление № 7 от 30.12.1959г., ПЛЕНУМ на ВС). Без значение е самоличността на конкретния работник (такъв на общината или на дружество, което е в договорни отношения с нея), който, чрез бездействие, е допуснал компрометиране на тротоарното пространство ( за вреди от действията на изпълнителите на работата обаче отговаря общината, която е възложител на работата, длъжна да управлява имотите общинска собственост с грижата на добър стопанин и да осигурява нормални, безопасни условия на живот на гражданите на територията и - Решение № 124 от 18.07.2019г. на ВКС по гр.д. № 3057/2018г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева; Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014г., IV г. о., ГК: когато при изпълнението на една работа са причинени вреди, не е необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата. Ако пострадалият не преследва изпълнителя, в отношенията му с възложителя на работата е достатъчно да бъде установено възлагането на работата и причиняването на вредата. Личността на изпълнителя има значение в отношенията между него и отговорния за действията му.

Отговорността на работодателя/възложителя е обективна. Изложеното се отнася и до недобро изпълнение от страна на подизпълнител/съконтрахент (третото - помагач на ответника, без значение дали ответникът е в договорни отношения с него или само трябва да контролира състоянията на тротоарното прикритие след осъществено от него мероприятие / Определение по гр.д. № 4323г. от 2024г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение и Решение № 177 от 05.11.2020г. на ВКС, III г.о. по гр.д № 1350 по описа за 2020г.).

Не се спори, че улицата, а това включва и тротоарът, е общинска собственост, както и че задължението за поддържането им е на ответника (арг. в тази насока са и нормите на чл.

3, ал. 2, т. 3 от ЗОС, във вр. с § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, във вр. с чл. 31 от ЗП).

Съгласно „Наредба за градска среда на Столична община“, Приложение № 8, Част II - Изборът на елементите, които формират единната повърхност, по която се осъществява пешеходното придвижване, се свързва както с основните им функции, така и с облика на средата, в която се намират.

Комбинацията между тези елементи може да допринесе за възприемане на културния, времеви и пространствен контекст на дадено място и да подпомогне сетивното изживяване на ползвателя при движение, наблюдение или докосване.

В тази връзка и нормите на Наредба № РД-02-20-2 от 28 август 2018г. за проектиране на пътища и особено чл. 93. Изискванията на тези нормативни актове е за практически равна повърхност без издадености.

4

Или, тротоарът следва да се подпържа от общината, което предполага постоянно задължение за следене на неговото състояние. Изискванията за неговата повърхност могат да бъдат нарушени, вследствие на обективни условия – нормално износване, свързано с времето на ползването на покривните материали (на тротоарната повърхност); инциденти, свързани с природни бедствия (бури, наводнения), или някакво виновно поведение катастрофи или дейност на дружествата, имащи отношение към поставените под тротоарното покритие кабели и тръби (изброяването в никакъв случай не е изчерпателно).

В последния случай общината би имала право на регрес по отношение на съответното дружество, което е допуснало нередност.

Изложеното обаче е без значение когато се претендира от пострадал от неадекватна тротоарна покривка. Пешеходците имат право да предполагат, че тя е добре поставена и добре поддържана – т.е. равна, без счупени плочи или стърчащи от нея елементи. Всеки, който случайно би забелязал разликата в нивата на плочите/капаците, естествено би се постарал да не се спъне в тях, като това е нормален инстинкт за самосъхранение. Никой обаче не е длъжен да следи за подобни грешки на съконтрахентите на общината, да ги помни и да се съобразява с тях. Поведението, което би могло да освободи ответника от отговорност е заграждане на проблемното място от тротоара с ленти или знаци, сочещи, че има някакво препятствие. Настоящият състав не възприема виждането, възприето в Решение № 403 от 21.01.2025г. на СГС по гр.д. № 180/2024г. (в обратния смисъл - Единствените хипотези, при които отговорността може да отпадне са: когато вредата не е причинена при или по повод възложената работа, или когато действията са били правомерни /разгледаната хипотеза е почти идентична/ В случая е прието, че не се установява такова поведение на пострадалата, което да е в причинно-следствена връзка с инцидента и претърпените вреди. Не може да се приеме, че излизането на улицата и придвижването по тротоар, чието поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалата. Изтъкнато е, че за пешеходеца не съществува задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната настилка, през която преминава.