Решение № 95 от 14.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пазарджик, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело № 20235200900025 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Х.Х. АД“, ЕИК******, със седалище гр. С., ул. Ф.К. № ****, чрез адв. Т. Г.-АК-В., срещу „К. ***“ООД, ЕИК*****, със седалище гр. П., ул. Т.Е. №*. Твърди се , че по силата на писмена заявка от 16.09.2020 г. ищецът е възложил на К. *** ООД извършване на международен транспорт на стоки с дата на товарене 21.09.2020 г. и място на товарене U.S., v. G., **, ***** C.RA И., c място на доставка Р. Б., гр. П.

"П.Ш.", с посочени GPS координати, с вид на товара: сладкарски материали. Посочва се, че К. *** ООД е възложило извършването на превоза на ответника като друг превозвач, като в заявката от К.

*** ООД, освен горните данни за превоза са били посочени и регистрационен номер на автомобила собственост на ответника, с който да се извърши превоза. Ищецът поддържа, че за извършване на международния превоз е изготвена и подписана международна товарителница CMR от 21.09.2020 г. по Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR ).

Била издадена фактура №*****г от U. S . И. за закупената от доверителя на стойност 30 092,65евро.Видно от електронно платежно нареждане от 20.11.2020г. по референция ***** и извлечение от банковата сметка на ищеца,както и от разписка за получателя от „Б.Б.“СПА И. цената на стоката е заплатена от доверителя му изцяло и е постъпила по банковата сметка на продавача.

На 24.09.2020 г. ищецът бил уведомен на електронна поща от К. *** ООД, че товарният автомобил, собственост на ответника, с който се осъществява транспорта, се е запалил и изгорял на магистралата в Република Х., като целият товар бил унищожен. Със същото писмо му било изпратено копие от товарителницата, както и сключената от ответника застраховка "отговорност на превозвача" по полица № *****, в която било включено и извършилото превоза МПС по процесния договор за международен транспорт.

Твърди, че за произшествието е издадено удостоверение изх. № 511-11-05-2/36- 33/309- 1

20 от РПУ С.б. – МВР на Република Х.. Излага, че на 25.09.2020 г. по електронна поща изпратил претенция към „С.“ООД за заплащане на сумата от 30 092, 65 евро, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактура № ***** г. с издател U.S.P.A.- И.. Във връзка с проведени разговори и кореспонденция със „С.“ООД ищецът е представил и декларация за липса на застраховка в негова полза. Намира, че от датата на предявяване на рекламацията ответникътпревозвач дължи на основание чл. 27 от Конвенцията CMR и обезщетение за забавено плащане в размер на 5% годишно върху неизплатеното обезщетение по претенцията по чл. 17, възлизащо на 1003 евро.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Конвенцията/CMR/, съгласно която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й, както и на разпоредбите на чл. 67 от Закона за автомобилните превози и чл. 373 от ТЗ .

Независмо от проведените разговори и кореспонденция между представители на „Х.Х.“ АД с тези на превозвача „С.“ ООД последното дружество не изпълнило задълженията си да заплати на представляваното от него дружество стойността на недоставения/погинал/ товар в размер на 30 092, 65 евро.

На 16.09.2021 г. изпратили и рекламация до ответното дружество „К. ***“ ООД в качеството му на първоначален превозвач за заплащане на сумата от 30 092, 65 евро, представляваща стойността на натоварената и погинала стока, съобразно фактура №*****г. с издател U.S.. r. L- И., която рекламация е получено от ответното дружество на 17.09.2021 г.

Съгласно чл.34 от Конвенцията/CMR/двамата превозвачи носят солидарна отговорност за вредите, произлезли от превоза като в случаите когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен договор, се осъществява от последователни пътни превозвачи, всеки от тях поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, какъвто е и настоящия случай.

Отделно от отговорността за стойността на погиналия товар, превозвачите дължали на основание чл. 27 от Конвенцията и обезщетение за забавено плащане в размер на 5% годишно върху неизплатеното обезщетение по претенцията по чл.17 от същата Конвенция.

Предвид неизпълнение на задълженията по договора за превоз представляваното от него дружество завело искова молба срещу превозвача „С.“ ООД, на основание на която било образувано т.д. № 285/2021 г. по описа на ОС- Б.. На основание чл.219, ал.1 от ГПК ответното дружество „К. ***“ ООД било контитуирано като трето-лице помагач на ищеца „Х.Х.“ АД. В депозирания отговор на исковата молба третото лице- почагач „К. ***“ ООД изразило становище, че предявеният от довереното му дружество иск срещу ответника - превозвач “С.“ ООД е основателен. Същото становище е поддържано и от процесуалния представител на „К.

***“ ООД в съдебното заседание, на което е даден ход по същество на делото. Т.е налице е признание от страна на настоящия ответник относно основателността на предявената искова претенция, което е направено пред орган на държавна власт.

С решение № 185/28.07.2022г. по т.д. № 285/2021 г., влязло в сила на 12.10.2022г., поправено с решение № 203/12.09.2022г., влязло в сила на 12.10.2022г., постановено при 2 участието на настоящия ответник, в качеството му на трето лице- помагач на страната на ищеца, Окръжен съд Б.- ТО приел предявените от доверителя ми искове по договора за международен превоз на товари за основателни и осъди ответника “С.“ ООД да заплати на ищцовото дружество „Х.Х.“ АД претендираните суми, а именно: 30 092, 65 евро - обезщетение за вреди за цялостна липса на товар, както и сумата от 1003 евро - обезщетение за забавено изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021 г. и до окончателното плащане.

Съгласно чл.223 от ГПК решението обвързва третото лице-помагач, а това което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, като то не може да го оспорва.

До настоящия момент „С.“ ООД не е заплатило сумите, за които е осъдено с решението по посоченото т.д. на ОС- Б., поради което и за представляваното от него дружество се пораждал правният интерес, от завеждането на настоящия иск с правно основание чл. 17, ал.1, вр. чл. 23, вр. 27, вр. чл. 34 от Конвенцията CMR за осъждане на ответното дружество „К.

***“ ООД да заплати на доверителя му обезщетение в размер на 30 092, 65 евро, представляващо стойността по фактура на погиналата стока по договор за международен превоз от 16.09.2020г. И. —Б., както и иск за осъждане на ответника да заплати на доверителя му сумата в размер на 1994 евро - обезщетение за забавеното изпълнение за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро на основание чл. 27 от Конвенцията, считано от датата на рекламацията/претенцията/ -17.09.2021 г. и до датата на завеждане на иска.

Формулирано е искане да се осъди ответното дружество „К. ***“ ООД да заплати на представляваното от нея дружество „Х.Х.“ АД сумата от 30 092, 65 евро- обезщетение за причинени вреди- цялостна липса на товар, представляващо стойността по фактура на погиналата стока по договор за международен превоз от 16.09.2020г. и удостоверен с международна товарителница от 21.09.2020г. по маршрут И. —Б., както и сумата в размер на 1994 евро- обезщетение за забавеното изпълнение за заплащане на обезщетението в размер на 30 092, 65 евро, считано от датата на рекламацията - 17.09.2021 г. и до датата на завеждане на иска, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба и до окончателното плащане, както и направените по делото разноски, а при условията на евентуалност, ако не се приеме горното за основателно, да се приеме, че предявяват срещу „К.

***“ ООД иск по чл.27 от Конвенцията за заплащане на лихва /обезещетение за забавено изпълнание/ в размер на 1003 евро, върху главницата от 30 092, 65 евро, считано от 25.09.2020г. — датата на предявената претенция до превозвача „С.“ ЕООД и до датата на завеждане на исковата молба срещу него в ОС- Б.- 23.06.2021г., като моля да постановите решение, с което при условие, че приемете предявения иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1994 евро- лихва за периода 17.09.2021г. и до датата на завеждане на исковата молба- 01.02.2023г. дължима върху главницата от 30 092, 65 евро за неоснователен, да се осъди ответното дружество „К. ***“ ООД да заплати на ищеца „Х.Х.“ АД сумата в размер на 1003 евро, представляваща обезщетение за забавено изпълнение по чл.27 от Конвенцията върху сумата от 30 092, 65 евро- главница, дължимо за периода от 25.09.2020г. — 3 датата на предявената претенция до превозвача „С.“ ЕООД и до датата на завеждане на исковата молба срещу него в ОС- Б.- 23.06.2021г.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез адв.А.С. от САК Изразява становище,че предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорва ги изцяло - по основание и размер.Твърди, че ответното дружество „К. ***“ ЕООД не е превозвач по процесния договор за превоз, за който е издадена и подписана международна товарителница CMR от 21.09.2020г., представена с ИМ. Поради това то не носи отговорност за унищожаването на товара по време на превоза му.

Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в ИМ, но твърди че в случая няма последователни превозвачи, както твърди ищеца. Превозвачът е само един - „С.“ ООД; той е вписан като такъв в CMR товарителницата от 21.09.2020 г.; негов е камионът, на който е натоварена стоката в И. и превозена до Република Х., на чиято територия е избухнал пожарът, унищожил товара.

Ответното дружество „К. ***“ ЕООД е действало в случая като спедитор, а не като превозвач. След получаване на заявката от 16.09.2020 г., „К. ***“ ЕООД не е извършвало физически превоз на стоките, нито ги е получавало от изпращача. Действайки като спедитор от свое име, но за сметка на ищеца, то е възложило транспорта на „С.“ ООД на 18.09.2020г., с представения с ИМ имейл от същата дата.

Горната фактическа обстановка е изяснена напълно в представеното по делото, влязло в сила решение на БОС по ТД № 285/2021г., чийто мотиви са задължителни за страните по настоящото производство, доколкото в приключилото дело доверителят и е бил конституиран като трето лице - помагач на страната на ищеца и решението е постановено при негово участие.

Тъй като се касае за спор относно международен превоз на стоки, приложима е Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), в сила за РБ от 18.01.1978 г., обнародвана в ДВ бр.10/31.01.2023 г. Съгласно чл. 36 от Конвенцията, иск за вреди (освен ако не е насрещен или възражение) за липса, повреда или закъснение може да бъде предявен само срещу първия превозвач, последния такъв или срещу превозвача, изпълняващ тази част от превоза, по време на която е възникнала липсата, повредата или закъснението. Следователно, отговорността е винаги само на превозвача, а не на спедитора.

В настоящия случай, превозвачът който реално е осъществил превоза е „С.“ ООД. Това дружество е лицето, което следва да носи отговорността за липсата на стоката, поради което исковете на ищеца срещу него са уважени от БОС. От своя страна, тъй като „К. ***“ ЕООД е действало само като спедитор, а не като превозвач, то не е материално правно легитимирано да отговаря за унищожаването на товара.

Поради изложените съображения предявеният главен иск с правно основание чл.17, ал.1 от Конвенцията, за осъждане на доверителя и да плати на ищеца сумата от 30 092,65 евро обезщетение за причинени вреди от цялостна липса на товара по заявката от 16.09.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане, следва 4 да бъде отхвърлен като неоснователен.