Решение № 261161 от 13.08.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261161 / 13.8.2021г. гр. Перник, 13.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ при участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 05288 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото e образувано по искова молба предявена

От „ТИ

БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище -и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *********, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. С. П. С. срещу В.Ю.Р.,

ЕГН:********** с адрес ***

С искане да бъде признато за установено, че В.Ю.Р. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 744,00 лв., от които: 614,88 лв. главница, договорна лихва в размер на 49,40 лв. за периода 5.05.2018 г. до 5.07.2019 г., както и 72,72 лв.- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 5.05.2018 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (26.11.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

Ищецът твърди, че на 28.03.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк”

ЕАД, е сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответника В.Ю.Р.

ЕГН **********. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. В чл.

7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на потребителския кредит от 549 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния договор,

Кредиторът е превел средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната и цена. Кредиторът е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 549 лв. на Продавача на стоката на фактура № **********/28.03.2018 г.. Към отпуснатия кредит била включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на 65,88 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 65,88 лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 664,28 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 15 погасителни месечни вноски-14 по 44,28 лв., ведно с последна, изравнителна в размер на 44,36 лв.

Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 11,78 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Видно от приложената Декларация на стр. 7 от Договора, потребителят декларира, че е получил стоката описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката. Въпросната декларация не се попълва, ако стоката не е предадена физически на потребителя в момента на сключване на договора. Предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.

В.Ю.Р. ЕГН ********** не е направила нито една вноска по процесния договор. С Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. постановено по Тълкувателно дело № 8/2017г., Общото събрание на Гражданската и Търговска колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд реши, че е допустимо предявения по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на завлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Видно от представените доказателства Договор № ********** е изцяло падежирал към момента на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК.

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (26.11.2019 г.), задължението на В.Ю.Р. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на 744 лв. (614,88 лв.- главница и 49,40 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът ни дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 18.112019 г. е било в размер на 79,72 лв.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи, не е депозирал отговор.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез писмено становище, депозирано преди съдебното заседание, подържа така депозираната искова претенция, като моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Съгласно чл. 239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение при кумулативното наличие на предвидените в правната норма предпоставки, а именно: на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в с.з. и ако искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства. Касателно настоящия случай така визираните предпоставки са налице – с разпореждане по реда на чл. 131 от ГПК след като е констатирал, че предявената искова молба е допустима и редовна, я е изпратил в едно с доказателствата към нея на насрещната страна, същото е било надлежно връчено на ответника с указание, че ако не представи в срок писмен отговор на исковата молба и ако не се яви в първото по делото заседание по делото без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

Съдът след като се запозна с така депозираната искова претенция, счете че иска се явява и вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените в подкрепа на тях писмени доказателства.

Предвид горните съображения, съдът счита, че следва да се постанови решение, като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника, без да се излагат мотиви по съществото на спора, като следва да бъде признато за установено по отношение на ответната страна - В.Ю.Р. ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от 28.03.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 744,00 лв., от които:

614,88 лв. главница, договорина лихва в размер на 49,40 лв. за периода 5.05.2018 г. до 5.07.2019 г., както и 72,72 лв.- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 5.05.2018 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (26.11.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

По отношение на дължимостта на направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящия съдебен състав съобразявайки изхода на спора, и разпределяйки отговорността за разноските, както в исковото така и в заповедното производство, след като установи че ищеца е направил разноски в общ размер 250.00 лв., от които в настоящето производство – 125.00 лв., както следва: държавна такса – 25.00 лв., юрисконсултско възнаграждение - 150.00 лв., и в заповедното производство – 75.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, следва да присъди в полза на ищеца сумата от в общ размер от 250.00 лв. , съответстваща на уважената част от иска.

Предвид на изложеното и на осн. чл. 239, ал. 1, т.1 и 2 от ГПК Районен съд Перник

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Ю.Р., ЕГН:********** с адрес *** че ДЪЛЖИ на от „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище -и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев"

52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК:

*********, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк.

С. П. С. сумата в общ размер 744,00 лв. /седемстотин четиридесет и четири лева/, от които: 614,88 лв. главница, договорна лихва в размер на 49,40 лв. за периода 5.05.2018 г. до 5.07.2019 г., както и 72,72 лв.- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 5.05.2018 г. до 18.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (26.11.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА В.Ю.Р.,

ЕГН:********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище -и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев"

52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК:

*********, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк.

С. П. С. СУМАТА от 250.00 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направените съдебно деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, съразмерно уважената част на иска.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.

Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.

Да се изготви заверен препис от същото за прилагане по ч.гр.д. 7557/2019 по описа на Районен съд Перник, като същото бъде върнато и докладвано на съдията-докладчик.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ:

Вярно с оригинала : В.А.