Разпореждане № 63481 от 13.07.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63481 гр. София, 13.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20221110113433 по описа за 2022 година намери следното:

Образувано е по заявление на „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК *** срещу Д. И. В. , ЕГН ********** за сумата от 320,29 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №7053010005 от 04.07.2020 г. ведно със законна лихва от 15.03.2022 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 13,93 лв за периода от 05.09.2021 до 05.10.2021 г., сума в размер на 179,28 лева – лихва за периода от 05.09.2021 г. до 24.02.2022 г. и разноски по делото, а именно: 25 лв държавна такса и 150 лв възнаграждение на юрисконсулт.

Заявителят претендира, че с длъжника сключили договор за потребителски кредит, по силата на който заявителят предоставил сума в заем на длъжника, но последният не изпълнил в срок част от възникналите в негова тежест задължения за връщане на главницата ведно с договорна лихва на уговорените падежи. Твърди с оглед представеното извлечение от счетоводните книги, че неизпълнени са задълженията за заплащане на последните две месечни вноски за главница и възнаградителна лихва. Претендира, че забавата плащането на уговорените падежи довела до възникване в негова полза на вземане за обезщетение за забава в общ размер 179,28 лева, от която съгласно представената таблица към молба от 21.06.2022 г. – сума в размер на 24,88 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.09.2021 г. до 25.02.2022 г. , изчислено при годишен лихвен процент в размер на 10 пункта и сума в размер на 154, 39 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.09.2021 г. до 25.02.2022 г., изчислено в размер на ОЛП /от уточнения е видно, че в тази част е за договорната възнаградителна лихва/. От уточнителните молби на заявителя е видно, че същият поддържа претенция за договорна възнаградителна лихва върху непогссената главница за допълнителния срок на забавата и едновременно за законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска.

1

Съдът намира, че не следва да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта относно претенцията за договорна възнаградителна лихва върху просрочена главница. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока и при условията на договора. Забавата в изпълнението на поетото задължение за връщане на получената от кредитополучателя сума на падежите по погасителния план съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поражда право на кредитора само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата в размер на законната лихва. Заявителят твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в полза да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на заповед за изпълнение. На допълнително вземане вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед императивната законова разпоредба.

Следва освен това да се посочи, че уговорената договорна възнаградителна лихва, както подробно е изложил самият заявител в молбата си от 21.06.2022 г. е граждански плод и се дължи по нарочна уговорка на страните. Същата е насрещната престация на потребителя, срещу която е задължението на кредитодателя да предостави ползването на сумата за конкретно определен срок. Поради това и възнаградителната лихва се дължи единствено за уговорения срок на ползване на сумата и в рамките на уговорените размери. Невръщането на сумата на уговорените падежи, макар на практика да води до продължило ползване на същата се явява неизпълнение на поетото задължение на длъжника, за което той следва да обезщети кредитора. Продължилото „ползване“ на сумата след уговорения падеж не е уговореното между страните ползване, за което е предвидено възнаграждение на кредитора, а съставлява неизпълнение, за което по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго /в случая ограничението на чл. 33 ЗПК – до размера на законната лихва/. Поради това и съдът не споделя разсъжденията на представителя на заявителя за възникване на вземане за възнаградителна лихва върху просрочената главница. В подкрепа на застъпеното становище е и приетото с Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК разрешение, че размерът на вземането на заявителя като се отчита обявената от него предсрочна изискуемост по договора за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Следователно противоречи на закона – конкретно на разпоредбата на чл. 33 ЗПК искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сума в размер на 154, 39 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 05.09.2021 г. до 25.02.2022 г., изчислено в размер на договорната възнаградителна лихва. Поради това за тази претенция представеният документ по чл. 417, т.2 ГПК не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК. Доколкото в рамките на заявлението и на извлечението от счетоводните книги на банката тази претенция е включена в обща 2 претенция за обезщетение, следва да се откаже издаване на ЗНИ за разликата над сумата 24,88 лева до пълния размер от 179,28 лева на заявеното вземане за обезщетение за забава.

По разноските

С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса следва да бъде отхвърлено в съответната част.

За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на 50 лева, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна сложност, от което се дължи част, съответна на уважената част от претенциите по заявлението, а в останалата част претенцията за разноски се явява неоснователна.

По изложените мотиви на основание чл. 411, ал. 2, т.2 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 13433/2022 г. на „ТБАБ“ ЕАД с ЕИК *** срещу Д. И.

В., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК разликата над 24,88 лева до пълния предявен размер - 179,28 лева – обезщетение за забава плащането на главница по договор за потребителски кредит №7053010005 от 04.07.2020 г. за периода от 05.09.2021 г. до 24.02.2022 г., както и за разноски в производството за разликата над 17,48 лева до пълния размер от 25 лева за държавна такса и над 34,97 лева до пълния претендиран размер от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3