Определение № 24901 от 08.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24901 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100509449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А 1 България“ ЕАД ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез адв. И.Й., срещу Разпореждане от 112103/16.07.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 36284/2025 г. по описа на Cофийски районен съд, ГО, 71 състав, в частта в която е отхвърлено, подаденото от частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „КИНГ Ю.К.“ ЕООД за сумата от 257,60 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М7088939/31.05.2023г., ведно със законната лихва от забава в плащането на тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 11,99 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.12.2024г – 17.06.2025г.

В жалбата се поддържа, че Разпореждането е незаконосъобразно. В него заповедният съд неправилно приема, че претендираната неустойка е средство за обогатяване, а не за обезщетение на вреди. Не е съобразено, че договорът е сключен между търговци, което предполага приложение на чл. 309 от Търговския закон. Посочва, че претендираното вземане представлява компенсаторна неустойка по смисъла на чл. 79, ал. 1, предложение второ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Иска съдът да отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Съдът като обсъди доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, представено е доказателство за внесена държавна такса.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните 1 съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК (ред. ДВ бр.59 от 20 юли 2007г.) съдът отхвърля заявлението, когато то противоречи на закона и добрите нрави. Противоречи на добри нрави вземане, което се основава на неустоечна клауза, която излиза извън присъщата е обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, а е източник на неоснователно обогатяване, като за спазването на добрите нрави съдът следи служебно – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС. В рамките на заповедното производство проверката се извършва въз основа на твърденията на заявителя обективирани в заявлението, а не въз основа на представени доказателства към него, още повече, че към момента на сезиране на съда последният няма задължение при заявлението по реда на чл. 410 от ГПК да представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

В подаденото Заявление са изложено твърдения, че вземането на заявителя – мобилен оператор произтича от сключен Договор за използване на мобилни услуги за срок от две години, по силата на който длъжникът се задължава да заплаща на мобилния оператор възнаграждение за предоставените делекосъобщителни услуги и месечни такси. На 13.12.2024 г. поради забава в изпълнение на задълженията от страна длъжника на основание чл. 54.12 от приложимите към договора Общи условия, договорът е предсрочно прекратен.

Поради прекратяването на договора по вина на длъжника, по силата на постигната между страните уговорка, мобилния оператор има право да получи от длъжника неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси дължими до изтичане на първоначално уговорения срок на договора.

От изложеното се установява, че се претендира вземане, основано на уговорка в сключения между страните договор, и дължимо при прекратяване на договора по вина на клиента на мобилна услуга. Така уговорена клауза има характер на неустойка, която следва да обезщети вредите на мобилния оператор, произтекли от неизпълнението на договора от страна на клиента – по чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. За сравнение, когато кредиторът иска като алтернатива на реално изпълнение и обезщетени за забава компенсаторно обезщетение по чл. 79, ал. 1, предложение второ от ЗЗД за вредите от неизпълнението, той също следва да престира, докато в настоящия случай след прекратяване на договора мобилния оператор задържа своята престация. Размерът на вреди от предсрочно прекратяване на договора се явява разликата между неполучената от кредитора цена и спестените от него разходи. При това положение получаването на цената до края на срока на договора представлява неоснователно обогатяване със стойността на спестените от предприятието разходи по изпълнението на договора. Техният размер не представлява вреда и същевременно получаването им би надхвърлило и присъщите на неустойката обезпечителна и санкционна функция. Изложеното дотук налага извода, че уговорената по този начин клауза за неустойка е нищожна. До извод за нищожност на неустойка в размер на цената до края на договора, в хипотезата на лизингов и наемен договор, макар и по частично други мотиви, се стига в Решение по д. 1226/ 15 г. І ТО, д. 203/ 15 г. I ТО, д. 2659/ 14 г. І ТО ВКС. Доколкото 2 претендираното вземане за неустойка в размер на 257,60 лева се основа на нищожна клауза, то искането на заявителя за присъждане на вземане, основано нея, заедно с аксесорното вземане за лихва, подлежи на отхвърляне.

За пълното следва да се отбележи, че е неоснователно и възражението на заявителя, че заповедният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 309 ТЗ. Заявлението не е отхвърлено поради прекомерност на неустойката, а поради нищожност на неусточената клауза, доколкото същата излиза извън типичните функции. Освен това следва да се посочи, че прекомерността на неустойката засяга нейния размер, докато съответствието с добрите нрави – нейната действителност. Като критериите са преценка също са различни – прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, а преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави се прави към момента на сключване на договора.

При това положение съдът намира жалбата за неоснователна, с оглед на което следва да я остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „А 1 България“ ЕАД ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 чрез адв. И.Й., срещу Разпореждане от 112103/16.07.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 36284/2025 г. по описа на Cофийски районен съд, ГО, 71 състав, в частта в която е отхвърлено, подаденото от частния жалбоподател Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „КИНГ Ю.К.“ ЕООД за сумата от 257,60 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор № М7088939/31.05.2023г., ведно със законната лихва от забава в плащането на тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и сумата от 11,99 лева – мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 14.12.2024г – 17.06.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3