Решение № 12 от 03.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11082/2022
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 03.01.2024
- В сила
- 03.01.2024
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 231 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за независимите оценители
- чл. 65 · Закон за общинската собственост
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 200, ал. 1 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. София, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20221100111082 по описа за 2022 година иск с пр.осн. чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС:
Ищецът – Р. Р. Т. , твърди, че от 1978г. до настоящия момент владеела следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. ******* (понастоящем ул.
„*******), а именно:
1. Дворно място с площ от 573 м2 ;
2. Двуетажна жилищна сграда с РЗИ от 267,14 м2 ; и
3. Гаражи - 5 броя.
На 21.01.1998г. бил съставен Акт за общинска собственост № 354/21.01.1998г., по силата на който СО-р-н “Слатина” е призната за собственик на гореописаните имоти.
С оглед изложеното моли да се признае за установено по отношение на ответника – СО, че ищцата е собственик по давност на недвижимите имоти, находящи се в гр. София, ул. “*******, а именно:
1. дворно място с площ от 573 м2 , представляващо Урегулиран поземлен имот с кад.ид. ***, с площ 602 м2 , стар номер 105, квартал 209, парцел I;
2. двуетажна жилищна сграда с РЗП от 267,14 м 2 , представляваща Сграда с кад.ид. № ***, бр. ет. 2, бр. самост. об. 2, застроена площ 149 м 2 , състояща се от Първи етаж, представляващ Апартамент, представляващ Самостоятелен обект в сграда с кад.ид.
***, с площ 132,07 м2 , и Втори етаж, представляващ Апартамент, 1 представляващ Самостоятелен обект в сграда с кад.ид. ***, с площ 135,07 м2 , 3. гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 28 м 2 , 4. гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м 2 ;
5. гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м 2 ;
6. Гараж, представляващ Сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м2 ; и 7. гараж, представляващ сграда с кад. ид. ***, с площ 18 м 2 .
Претендират и разноски.
Ответникът – Столична община, оспорва иска:
- искът бил недопустим, тъй като не можело да се давности по отношение на СО, а и ищцата била наемателка и то от 1992г.;
- искът евентуално бил и неоснователен и недоказан, тъй като ищцата дори не била наемател на част от недвижимостите, изброени в исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:
Не се спори, че улицата, на която се намира дворът – ул. „Погледец“, преди това е била *******“ (Удостоверение – л. 522).
Ищцата е била съпруга на В.В.Т. (починал на 28.05.2020г.), а фамилията ù преди брака е била Г.ева (Удостоверение – 323; и Акт за смърт – л. 324).
Партидата при „Е.П.“ ЕАД е открита на името на г-н Т. (Писмо – л. 438). Същото се отнася и до „Софийска вода“ АД (л. 522).
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Д.И.Б.-Ш.. От тя се установява, че:
- св. Дякова: познавала ищцата от детските си години – т.е. от 45 години. Имотът ù представлявал къща на два етажа, имало гараж в двора и отвънка няколко някакви гаражи, които се ползвали. Г-жа Т. живеела там от 1978г. Къщата била на два етажа. Имало една фирма, която също ползвала помещенията, но тя била за много кратко време и се изнесли – от тогава минали повече от 20 години. Имало пожар. Семейството на ищцата възстановило всичко. Оградата на дворното място била също „нова“, тъй като фирмата взела старата. В период от 1996 г. до настоящия момент никой освен г-жа Т. и децата ù не бил владял имота, като към настоящия момент тя продължава да живее там и да се грижи за къщата.
- св. Б.-Ш.: била приятелка на дъщерята на ищцата. Имотът, в който живеела ищцата, представлявал къща с един гараж отпред и дворче отзад с още постройки, 4 гаража. Къщата 2 била на два етажа. Свидетелят знае, че ищцата живее там (тъй като и тя се нанесла в близост тогава) от 1991г. Била чувала за фирма, но това е било преди 1991г. Пожарът се случил към 1993г. - 1994г. След това сем. Т.и извършили ремонт. Къщата била възстановена почти изцяло. Ищцата ползвала целия имот. Дворното място имало ограда. Знаела за гаражите. Те били отзад зад къщата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, но с едно уточнение - вторият свидетел вероятно се заблуждава относно годините, когато е имало фирма. Изводът е предвид показанията на първия свидетел, а и на събраната по делото документация – т.е. вероятно до около 1993-4г. Причината е по-скоро отдалечеността на събитието.
През 1992г. относно двора е сключен договор за наем от страна на общината с „М.“ ООД. Преди това е имало и други наемни отношения – Договор от 1987г. (л. 94). И този договор е оспорен относно подписа на представляващия дружеството (без да са ангажира доказателства от страна на ответника – Определение от 10.04.2023г. – л. 318; о.с.з. от 27.06.2023г. – л. 347 / изложеното не се отнася до останалата оспорена документация, тъй като тя е официална), но с оглед показанията на свидетелите на ищеца, съдът приема, че вероятно това е Фирмата, ползвала част от помещенията.
Договорът от 27.03.1992г. (л. 98г., л. 456 – цветно ксерокопие, до л. 459) е оспорен по реда на чл. 193 и във вр. с чл. 183 от ГПК (Молба от 31.03.2023г. – л. 308; о.с.з от 27.06.2023г. – л. 348). Той е изключен от доказателствената маса.
Общината приема, че имотът (дворът с къщата) се държи без правно основание – Покана, л. 383. В документа дори се сочи, че семейството на ищцата не е било настанявано под наем или на друго облигационно основание – чл. 175 от ГПК.
Все пак непълно доказване за сключен договор за наем, е налице – Писмо от 08.04.1992г. (л. 108). Страна по тази документация не е семейството на ищцата. Важи посоченото по-горе – не може да се приеме, че такъв е сключен, като самият факт (договор за наем) не е и точно релевантен, съобразно изводите на съда, изложени в „от правна страна“.
Депозирано е заключение, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 12.12.2023г. се установява, че:
Процесиите по делото имоти, описани съгласно действащата КККР са:
- Дворно място с идентификатор от КККР *** с площ от 573 м2 ;
- Двуетажна жилищна сграда с идентификатор от КККР *** със застроена площ от 149 м2 , състояща се от два самостоятелни обекта - апартаменти - по един на етаж с идентификатори на СО *** с площ от 132,07 м2 и
*** е площ от 135,07 м2 ;
- Гараж, представляващ ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 28 м2 ;
3
- Гараж, представляващ ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 18 м2 ;
- Гараж, представляващ ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 18 м2 ;
- Гараж, представляващ ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 18 м2 ;
- Гараж, представляващ ПИ с идентификатор *** със застроена площ от 18 м2 ;
От анализа на предходните регулационни планове се установява, че към 1979г., когато е започнала процедурата по отчуждаването на процесния имот е бил в сила кадастрален и регулационен план на м. Подуене - Редута, одобрен със Заповед № 450 от 11.10.1975г. Процесният по делото имот, описан с данните си по действащата към момента КККР, е идентичен е имот с пл.номер 105 от кв. 209 (нов), стар кв. 210, нанесен в част 2-ра на плана от 1975г. В кадастралния план, одобрен със същата заповед са били нанесени както двуетажната жилищна сграда, така и гаража с площ 28 м 2 , разположен по лицето на имота.
Разликата в площта на имота от 29 м2 е по лицето на имота по източната му граница, като в КККР тази граница на имота е нанесена по линията на уличната регулация от действащия регулационен план.
- Документи от преписката по одържавяване на имот с пл. № 105 парцел II квартал 209 нов в местност Подуене - Редута е администартивен адрес ул. ******* (л. 101 - л. 115).
От приложените документи се установява, че към момента на отчуждаването на имота в периода 1978г. – 1981г. собственици на процесния имот са били: Н.Х.С., Е.Х.Д., Д.Д.Д. и И.И.Б.. Видно от преписката, на тези лица са били изплатени определените от оценител суми и са били предоставени за закупуване апартаменти в жилища - апартаменти в ЖСК Кремиковска стомана, а имотът е станал държавен.
- АДС № 11435 ( 3104) от 09.02.1981г. (л. 86). С акта е вписан като държавен недвижим имот с администартивен адрес ул. ******* - дворно място с площ от 573 м 2 , двуетажна жилищна сграда със смесена конструкция - като пода на първия етаж е дървен гредоред, плочата между 1 и 2 етаж е железобетонна, а тавана над 2 етаж е отново дървен гредоред. В акта са описани 4 апартамента - по два апартамента на 1-ви и на 2-ри етаж (северен и южен, като южните апартаменти са с по-голяма площ). Посочени са бившите собственици на имота - Н.Х.С., Е.Х.Д., Д.Д.Д. и И.И.Б..
- АЧОС № 0354 от 21.01.1998 г. (л. 85). Като съставен по-рано акт е посочен АДС № 3104 от 09.02.1981г. С акта е вписан като общински недвижим имот с администартивен адрес ул. ******* - дворно място с площ от 573 м 2 , и двуетажна жилищна сграда с РЗП 267,14 м2 и посочена застроена площ на 1 етаж - два апартамента с обща площ 132,07 м 2 и на 2 етаж - два апартамента със застроена площ 135,07 м2 . Посочени са бившите собственици на имота - Н.Х.С., Е.Х.Д., Д.Д.Д. и И.И.Б..
4
- Решение по чл. 30 от ЗНО от 10.11.1987 г. (л. 93). С решението се настанява НСП М. в сградата на ул. ******* и в цялата сграда на ул. *******, и двете сгради собственост на Държавни имоти, които да се ползват за административни нужди. Описаната в решението сграда на ул. „******* е идентична с процесната по делото сграда.
При направения през м. декември оглед на имота в присъствието на представителя на ищеца се е установило следното:
Към момента на огледа сгради с идентификатори от КККР №№ ***, ***, *** и *** не съществуват на терена.
Към момента на огледа сграда с идентификатор *** – гараж съществува.
Тази сграда е с лице от към ул. *******“ и е разположена на южната граница на процесния по делото имот.
Описаната в АДС № 11435 (3104) от 09.02.1981г. двуетажна жилищна сграда съществува и към момента. Тази сграда е идентична със сградата, описана в АЧОС № 0354 от 21.01.1998г. (л. 85) и е идентична със сграда с идентификатор *** от действащата КККР. Вътрешното разположение в сградата е в съответствие с описаното по отчуждителната преписка, с изключение на покрива и плочата над втори етаж. Към момента на огледа се установява направено през годините надзиждане и бетонов пояс и изграждане на нова стоманобетонна плоча, която е с 0.5 м. еркерно над 2 етаж. Покривът на сградата е изграждан наново и към момента е изцяло от гофрирана ламарина. По стените на сградата се наблюдават множество пукнатини, характерни за слягания, някои от които са били доста големи и са запълвани със строителна пяна. Ищцата обитава първият етаж, като по нейни сведения, северният апартамент се обитава от дъщеря ù, а тя обитава южният апартамент.
Вторият етаж към момента е необитаем, като се ползва като складова площ.
Дворното място е оградено по контура на точки 1, 2, 3, 4, 5, 1 от Приложение 1 към СТЕ, като заградената площ е около 382 м2 . Оградата е видимо стара, с нисък бетонов цокъл, метални колони и телена мрежа, покрита със строително платно. Оградената на терена площ е частично идентична с дворното място от 573 м2 , описано в АДС и АЧОС, приложени по делото и описани по-горе. В частта от процесния по делото имот, която е в западна посока извън съществуващата на място ограда, при първоначално извършения оглед през м.юни 2023г. бяха установени четири гаражни клетки, част от редица гаражни клетки, разположени източно от съществуващите на място 8 етажни жилищни блокове (третата снимка към първоначалния доклад на СТЕ на л. 336). Към момента всички гаражни клетки източно от блокове №№ 3, 5, 7, 9 са премахнати и площта се ползва за свободно паркиране в междублоковото пространство.
При анализа на действащия регулационен и застроителен план за района, одобрен със Заповед № РД-50-09-438 от 20.11.1984г. на Гл.арх. на София се установява, че процесиите по делото сгради не са потвърдени като част от застроителния план на квартала. Същите попадат в обхвата на предвиден подземен гараж с вход от ул. „Погледец“. За процесното по делото дворно място не е предвиден самостоятелен УПИ, а същото попада изцяло в обхвата 5 на УПИ I- за обществено жилищно строителство от кв. 209, като поради общинския характер на терена отреждането е за публично мероприятие.