Решение № 49 от 27.08.2021, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ямбол , 27.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Николай Енч. Иванов

Галина Ив. Вълчанова

Люцканова като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело № 20212300500252 по описа за 2021 година

Производството е по чл.463, вр. чл.462 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на С.М.Б. - длъжник по изп.дело №20198780400329 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. №* в КЧСИ, с район на действие - ЯОС, подадена от пълномощника му адв.Т.Т. от АК - Плевен против Разпределение на постъпили суми по изп. дело, изготвено на 05.04.2021 г. и предявено на страните на 20.04.2021 г. Жалбоподателя изразява недоволство от начина, по който е извършено разпределението, като счита същото за неправилно.

Намира, че неправилно ЧСИ Х. е изготвила разпределение на сумите от три имота, което било в ущърб на взискателя, обявен за купувач, т.к. се ограничавала възможността му да плати и придобие един или два от имотите, а следвало да плати и придобие и трите имота или да не плати и не придобие никой от тях. Заявени са доводи и за неправилно и неясно определяне на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ, както за задължението на длъжника М.Б.а, така и за задълженията на жалбоподателя. Заявено е и оплакване за неправилно разпределени на взискателя разноски от 387.60 лева. При изложените в жалбата съображения, жалбоподателя претендира да бъде отменено атакуваното разпределение и изп.дело да бъде върнато на ЧСИ за изготвяне на ново такова. Заявено е искане за присъждане на адв.възнаграждение за адв.Т. при условията на чл.38, ал.2 ЗА.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателите не са изразили становище по жалбата.

В мотивите си, приложени по делото на осн. чл.436, ал.3 ГПК, ЧСИ заявява че счита жалбата на длъжника С.Б. за неоснователна. Сочи, че при изготвяне на разпределението изцяло се е съобразила със задължителните указания на ЯОС, дадени при отмяната на предходно извършено разпределение с решението по гр.д.№494/2020 г. по описа на ЯОС.

По отношение оплакването, че неправилно е изготвила разпределение на сумите от три имота, което било в ущърб на взискателя, заявява, че с това възражение жалбоподателя длъжник се опитва да брани чужди права.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя и 1 при съблюдаване на закона, прие следното:

Жалбата е допустима, като подадена в преклузивния тридневен срок по чл.462, ал.2 ГПК, от легитимирана страна при наличието на правен интерес. Преценена по същество жалбата се намери за неоснователна.

Съображенията са следните: ЧСИ Г.И., с рег.№* в КЧСИ и район на действие съдебния район на Окръжен съд гр.Стара Загора, е образувал изп.д. №20187650402840 по молба на взискателя "Уникредит Булбанк"АД и представен от него изпълнителен лист срещу длъжниците "Дел Есте" ЕООД, М.Д. Б.а и С.М.Б., двамата от с.*, които са осъдени да заплатят солидарно на банката - взискател сумата общо 21 560.22 евро - главница, договорна лихва и лихва върху просрочена главница, законната лихва върху главницата от 12.07.2018 г., д.т. в размер на 843.36 лева и 1395.02 лева - адв. възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят "Уникредит Булбанк" АД е посочил няколко способи за изпълнение - върху движими вещи /МПС/ на длъжниците; върху вземанията на длъжниците - физически лица от трудови възнаграждения и по банкови сметки; изпълнение върху дружествените дялове на длъжника М. Б.а в дружеството "Дел Есте"ЕООД, както и изпълнение върху недвижими вещи - три поземлени имота на длъжниците М.Б.а и С.Б.., находящи се в с.*. ЧСИ Г.И. с рег.№* е предприел действия по всички посочени от взискателя способи, за което първоначално е определил авансови такси по ТТРЗЧСИ в размер на 351 лева, като общо заплатените по делото от взискателя такси са в размер на 387.60 лева.

С разпореждане от 26.03.2019 г., на основание подадена от взискателя молба от 21.03.2019 г. по чл.427, ал.2, изр.2 ГПК, ЧСИ с рег.№* е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ И.Х. с рег.№* в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, за извършване на принудителното изпълнение върху собствените на длъжниците М.Б.а и С.Б.. три недвижими имота в с.*.

ЧСИ И.Х. с рег.№* в КЧСИ е образувал изп.д. №20198780400329 (изп.д.№329/2019 г.), по което е извършил действия за установяване собствеността върху трите имота, вкл. наложени възбрани, опис, оценка и публична продан на същите, за които действия взискателят "Уникредит Булбанк"АД е внесъл такси в размер на сумата общо 529.34 лева (51.90 лева по фактура от 11.04.2019 г. за образуване на изпълнително дело, призовки, уведомления и пощенски разходи; 60 лева по фактура от 22.04.2019 г. за извършване опис и 417.44 лева по фактура от 04.06.2019 г. за извършени справки за длъжника, изпращане призовки по пощата, пропорционална такса за опис и допълнителни разноски). Банката взискател е внесла и 150 лева разноски, съставляващи възнаграждение за вещото лице, извършило оценката на имотите.

При условията на чл.456, ал.2, вр. с ал.1 ГПК като присъединени взискатели по изп.д.№329/2019 г. на ЧСИ с рег.№*, са конституирани И.М. Б. от гр. *, с вземане по изпълнително дело №1610/2019 г. на ЧСИ №* срещу тримата длъжници, в размер на общо 10 581.58 лева и "ОТП Факторинг България" ЕАД - взискател по изп. дело №464/2018 г. на ЧСИ с рег.№932, с вземане срещу длъжника С.Б. в размер на сумата общо 24198.37 лева, без начислената законна лихва. На основание чл.458 ГПК държавата е присъединена като взискател по право за публичните й вземания в общ размер от 4645.72 лева срещу длъжника С.Б., за които вземания НАП е представила удостоверение от 24.01.2020 г. на л.228-234 от изпълнителното дело.

При втората публична продан на собствените на длъжниците Б.и недвижими имоти в с.* (ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** по КК на с.Устрем) за купувач на трите имота на основание чл.492, ал.1 ГПК е обявен взискателят И.М. Б., предложил най-високата цена за всеки от трите имота - съответно 1379.99 лева, 919.99 лева и 5115.78 лева, или общо сумата 7415.76 лева за трите имота.

За разпределение на тази сума в размер на 7415.76 лева ЧСИ е изготвил на 14.02.2020 г. разпределение, което било обжалвано от С.Б. и с влязло в законна сила Решение №232/02.10.2020 г., постановено по гр.д.№494/2020 г. по описа на ЯОС е отменено, а делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. В отменителното 2 решение съда е дал на ЧСИ задължителни указания, с които последния да се съобрази при изготвяне на новото разпределение. В мотивите на решението е прието, че в разпределението ЧСИ правилно е определил реда за погасяване на вземанията на отделните взискатели, но неправилно - в нарушение на материалния и процесуалния закон, е определил размера на вземанията на взискателите и дължимата сума от взискателя И.Б., обявен за купувач. Посочил, че неправилно са определени вземанията за разноски, ползващи се с привилегията на чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД и подлежащи на удовлетворяване от първи ред със сумата от публичната продан, като в тази връзка са дадени изключително подробни и ясни указания. По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ са дадени указания, че при определяне размера й следва да се посочи общия размер на публичните задължения и таксата за него и размера на таксата, съответстваща на разпределената сума.

С атакуваното в настоящото производство разпределение, изготвеното в изпълнение на указанията на ЯОС и във връзка със събрана сума за разпределяне - 7415,76 лв. (стойност на продадени недвижими имоти, собственост на длъжниците С.Б. и М.Б.а) ЧСИ е приел, че разпределението следва да се извърши между: "АПС Бета България" ООД, правоприемник на "Уникредит Булбанк"АД - взискател по изп.д.№329/2019г. и по изпълнително дело №2382/2018г.; И.М. Б., "ОТП Факторинг България" ЕАД и НАП. Сумата от 7415.76 лева е разпределена по следния начин: вземания за такси и разноски по ТТРЗЧСИ в размер на: 342 лв. - текущи деловодни такси, 40,66 лв. - разноски за пощенски услуги, 5 лв. - разноски към АВп, всички незаплатени от взискателя по изп.д. №329/2019г.; 529.34 лева - такси за провеждане на изпълнението заплатени от взискателя по изп.д. №329/2019г. "Уникредит Булбанк"; 150 лева - хонорар за вещо лице, заплатен от взискателя по изп.д. №329/2019г.

"Уникредит Булбанк"АД

Остатъкът за разпределение в размер на 6348,76 лева ЧСИ е приел да се разпредели по 1/2 или сума в размер на 3174,38 лв. за дълга на всеки от длъжниците М.Б.а и С.Б... Делът на М.Б.а се разпределя по съразмерност между взискателя "Уникредит Булбанк"АД за погасяване на вземането му по изпълнително дело №329/2019 г. и между взискателя И.М. Б. за вземането му по изпълнително дело №1610/2019 г., с приспадане на съответната пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. С дела на длъжника С.Б. - сумата 3174,38 лв.

ЧСИ е постановил да се погасят частично публичните му задължения - в общ размер на 5055,34 лева в полза на НАП, при приспадане на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 319,81 лева. С оглед на това ЧСИ е дал двуседмичен срок на взискателя И.Б., обявен за купувач, за внасяне на сумата общо 6915,38 лева, с която да се заплатят неплатените такси и разноски по делото в размер на 387.66 лева , платените от взискателя "Уникредит Булбанк" АД такси и разноски в размер общо на 679,34 лева, в полза на взискателя "Уникредит Булбанк" АД по изп.д.№329/2019 г. да се заплати сумата 2439,31 лева такса по чл.26 - 194,47 лв., да се намали вземането на взискателя Ив.Б. по изп.д.

№1610/2019 г. със сумата 500,38 лева и се заплати пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 52,16 лева и в полза на НАП се заплати сумата общо 3174,38 лв., от която - вземане на НАП от 2854,57лева и такса по т.26 върху сумата - 319,81 лв.

При така изложените факти, съдът в настоящия състав намира, че при извършване на разпределението ЧСИ е спазил както разпоредбите на закона, така и указанията на ЯОС.

По аргумент на чл.456, ал.3 от ГПК, преди да пристъпи към разпределение, СИ е установил размера на задължението, както на първоначалния взискател, така и присъединените такива, което е отразено в разпределението. На следващо място и в съответствие с чл.462, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е насрочил дата за предявяване на разпределението на длъжника и на всички взискатели, които са надлежно призовани за това в определен от съдебния изпълнител ден, но не се явили.

Наведените в жалбата доводи от длъжника С.Б., че неправилно ЧСИ Х. е изготвила разпределение на сумите от три имота, което било в ущърб на взискателя, обявен за купувач, по същество представляват възражения в защита на чужди права - тези на обявения за купувач взискател. Съгласно чл.26, ал.2 ГПК никой не може да предявява чужди права пред съд, освен в предвидени от закон случаи. Т.к. настоящия случай не е такъв, то възражението на жалбоподателя Б. се явява недопустимо и съдът не е задължен да го обсъжда.

По отношение възражението за неправилно и неясно определяне на таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ - същите доводи са били заявени и обсъдени в производството по в.гр.д.

3

№494/2020 г. по описа на ЯОС, като както вече се посочи, с постановеното решение съдът е отменил предходно разпределение и е дал указания, с които ЧСИ, при изготвяне на новото разпределение се е съобразил.

В съдебната практика, обаче е прието, че съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Правомощията на окръжния съд са контролно - отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право. /в т.см. Определение №291/19.09.2017 г. по д.№4203/2016 г. на ВКС, VI ГО/. Ето защо и настоящия съдебен състав следва отново да обсъди оплакванията на жалбоподателя, независимо, че същите са идентични с вече заявените такива по в.гр.д.№494/2020 г. на ЯОС.