Решение № 516 от 11.06.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. *****, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20231720104571 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от П. В. Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.*****, ул."***** срещу "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Възраждане, бул. Тодор Александров № 109-115, бизнес сграда "ТАО", ет. 6, представляван от изпълнителния директор

С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД сумата от общо 1120.22 лв. /хиляда сто и двадесет лв. и 22 ст./, от която сумата от 500,00 лв. /петстотин лева и 69 ст/, представляваща изискуема главница по цедиран договор за кредит с номер 381150 от 04.04.2014 г., сумата от 219,98 лв. /двеста и деветнадесет лева и 98 ст./ договорна лихва за периода от 14.06.2014 г. до 19.09.2014 г., сумата от 65,24 лв. /шестдесет и пет лева и 24 ст./ законна лихва за забава за периода от 10.09.2014 г. до 21.12.2015 г., сумата 10,00 лв. /десет лева/ застраховка, ведно със законната лихва върху главница от 500,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 27.10.2016 и изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по частно гр.д. № 4589/2016г. на Пернишкия районен съд.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

1

Ищецът твърди, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист от 16.12.2016 г. по гр. д. № 4589/2016 по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело 2959/2017 по описа на ЧСИ С.П., което било перемирано., като след това било образувано изпълнително дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б. въз основа на същия изпълнителен лист, по което на 26.01.2022 й бил наложен запор. Излага аргументи за погасяване по давност на процесните вземания.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на претенциите. Изразява се становище, че давностния срок не изтекъл, тъй като давността е многократно прекъсвана, тъй като са били извършвани своевременни изпълнителни действия, с които се прекъсвала давността В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, изразява становище, да бъде уважена изцяло исковата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства по подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД е образувано гр.д. 4589/2016г. по описа на Районен съд гр. ***** с длъжник П. В. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул.****. По това дело Районен съд гр. ***** е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 27.10.2016г. и изпълнителен лист от 16.12.2016 г., съгл. който П. В. Т. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.*****, ул.**** да заплати на “ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”ЕАД с ЕИК/Булстат:

200644029, седалище/адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул.”Хенрик Ибсен” №15, представляван от А.В.Г. – Изп.директор сумата от 500,00 лв. /петстотин лева и 69 ст/, представляваща изискуема главница по цедиран договор за кредит с номер 381150 от 04.04.2014 г., сумата от 219,98 лв. /двеста и деветнадесет лева и 98 ст./ договорна лихва за периода от 14.06.2014 г. до 19.09.2014 г., сумата от 65,24 лв. /шестдесет и пет лева и 24 ст./ законна лихва за забава за периода от 10.09.2014 г. до 21.12.2015 г., сумата 10,00 лв. /десет лева/ застраховка, ведно със законната лихва върху главница от 500,00 лв., считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 300,00 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение..

Видно от приложеното изп.д. №2595/2017 по описа на ЧСИ С.П., образувано по молба, съдържаща изявление за изпълнителен способ от 20.10.2017г., е наложен на 24.11.2017г. запор на банкова сметка на длъжника в ОББ, по който е налице изявление на банката, че лицето не е клиент, на 03.05.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя му „Фууд 4 Ю“ ЕООД. С постановление от 13.10.2021г. производството по изпълнителното дело е прекратено на 2 основание на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 86/2022 г. по описа на ЧСИ С.Б., по което на 26.01.2022 на ищцата е бил наложен запор на банкова сметка, който е бил приет и видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист са постъпвали и суми по този наложен запор.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, 3 извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от 16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика, възприемаща първото становище.

На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.

156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на 4 обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.