Решение № 16521 от 22.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16521 гр. София, 22.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110171434 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД против „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата в размер на 1416,19 лева, представляваща сбор от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1386,19 лева за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 23.05.2023 г. в к. к. „Слънчев бряг“ между лек автомобил марка „Пежо 3008“ с рег. № *** ВА и товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, и 30 лева начислени ликвидационни разноски по обработка на щета, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба на 02.12.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата в размер на 147,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.03.2024 г. до 01.12.2024 г. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.05.2023 г. в курортен комплекс „Слънчев бряг“, на улицата зад клуб „Габана“, възникнало пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Пежо 3008“ с рег. № *** ВА и лек автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, за което бил съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от водачите на участвалите в събитието моторни превозни средства. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че пътният инцидент възникнал вследствие на виновно поведение на водача на лек автомобил „Ивеко Дейли“, който по еднопосочна улица, предприел маневра „движение на заден ход“ от паркирало положение, без да се огледа, съответно убеди, че пътят зад него е свободен, в резултат на което ударил намиращият се зад него лек автомобил „Пежо 3008“. В исковата молба са изложени 1 твърдения, че в резултат на произшествието са нанесени материални щети на застрахования при ищеца по договор за имуществена застраховка „Каско“ лек автомобил марка „Пежо 3008“. Представителят на страната поддържа, че след настъпване на вредоносното събитие при ищеца е образувана ликвидационна преписка по щета № ***. В исковата молба са изложени твърдения, че след извършен оглед е изготвен опис и оценка на щетите по увредения автомобил, като отстраняването на повредите е възложено на сервиз „Ес Еф Ей Ритейл“ ООД – гр. Бургас. Представителят на дружеството поддържа, че за отстраняване на повредите била изплатена сумата в размер на 1386,19 лева и били направени ликвидационни разноски в размер на 30 лева. Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, получена на 16.02.2024 г. Поддържа, че ответното дружество на 01.03.2024 г. с уведомително писмо отказало изплащане, поради липса на виновно поведение на застрахования водач. Направено е искане в полза на ищцовото дружество да бъде присъдена и сумата в размер на 147,69 лева обезщетение за забава върху непогасеното вземане за главница в размер на законната лихва за периода от 01.03.2024 г. до 01.12.2024 г.

С подадения в срока по чл. 131 ГПК исковата претенция е оспорена по основание и размер. С отговора са оспорени ищцовите твърдения касателно механизма на възникване на процесния пътен инцидент, като представителят на страната поддържа, че описаният в исковата молба механизъм не съответства на представения по делото двустранен констативен протокол. Отбелязано е, че от представения протокол не може да бъде установено на коя улица и при какви обстоятелства е възникнало произшествието, а при условията на евентуалност, че същото е възникнало в резултат на поведението на водача на застрахованото при ищеца моторно превозно средство. С подадения отговор са оспорени твърденията относно наличието на причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и претендираните от ищеца вреди, респ. процесуалният представител на ответника сочи, че не всички увреждания са в резултат на процесното произшествие.

Предявеният иск е оспорен и по размер, като представителят на ответното дружество поддържа, че стойността на отремонтиране на описаните щети не съответства на действителните стойности на авточасти и труд по средни пазарни цени към датата на произшествието. По изложените съображения е направено искане предявените исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответното дружество съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му 2 на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си на застраховател по имуществена застраховка, поради което е встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца. В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване на обстоятелствата разпределени в доказателствена тежест на ищеца, както и да докаже възражението си, че водачът на увреденото моторно превозно средство носи вина, респ. е допринесъл за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие.

Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ***/ 18.11.2022 г., съгласно която лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** е застрахован от „Райфайзен лизинг България“ – клон Сливен при „Дженерали застраховане” АД по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” със срок на застрахователно покритие от 03.12.2022 г. до 02.12.2023 г., тоест и към датата на сочения в исковата молба пътен инцидент – 23.05.2023 г. Видно от приетите по делото копия от отчет за м. 11.2022 г. и м.

12.2022 г., ведно с платежни нареждания, неоспорени от ответника, през м. 11.2022 г. по полица № *** е заплатена застрахователна премия в размер на 819,96 лева, а през м. 12.2022 г. са заплатени и останалите три броя застрахователни премии, всяка от които в размер на 819,97 лева. Предвид изложеното съдът намира, че към 23.05.2023 г. процесният лек 3 автомобил „Пежо“ с рег.№ *** е бил валидно застрахован по договор за имуществена застраховка при „Дженерали застраховане” АД.

Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, че към 23.05.2023 г. отговорността на водача на товарен автомобил марка „Ивеко Дейли“ с рег. № *** е била покрита от ответника по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

За установяване на механизма на възникване на процесното пътнотранспортно произшествие като писмено доказателство по делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 23.05.2023 г., съставен от водачите на лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** и товарен автомобил „Ивеко Дейли“ с рег. № ***, съдържащ изявления относно причините за настъпване на произшествието, опис на видимите щети по моторните превозни средства и схема на пътния инцидент. По делото е приет препис от искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ от 25.05.2023 г. от водача на лек автомобил „Пежо“ с рег.№ *** *** като в графа „Описание на събитието“ е посочено – „При преминаване по улица успоредна на пешеходната алея към плажа в комплекс „Слънчев бряг“, зад нощен клуб „Габана“, отивайки към офиса на „Първа инвестиционна банка“, и минавайки покрай спрял микробус, същият даде леко назад и се удари в моя автомобил отстрани в заден десен панел и врата“.

По делото са събрани по реда на чл. 25 ГПК гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите Г. П. Маджуров и Адриана П. К.. Свидетелите сочат, че са участвали в пътен инцидент от 23.05.2023 г. в к.к. „Слънчев бряг“, като е налице противоречие в изложените обстоятелства касателно механизма на възникване на произшествието.

Свидетелят К. сочи, че преминавайки през тясна улица видяла спрял перпендикулярно на пътя микробус, като подминавайки го товарният автомобил предприел маневра назад, в резултат на което задният му фар се опрял в лекия автомобил „Пежо“. *** разкрива, че едва в момента, в който управляваното от нея моторно превозно средство било ударено, разбрала, че микробусът е тръгнал, като свидетелката заявява, че не е имала никаква възможност да подаде звуков сигнал с клаксона на автомобила. От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на лекия автомобил „Пежо“ се установява, че в резултат на описаното произшествие била причинена вдлъбнатина зад задната врата на моторното превозно средство. Свидетелят Г. М. сочи, че управляваният от него товарен автомобил бил спрян на тясна улица с работещ двигател, изключен от скорост и с дръпната ръчна спирачка.

Водачът на товарния автомобил поддържа, че участвалият в инцидента лек автомобил се движел зад спрения бус, но не преценил добре разстоянието, в резултат на което настъпило съприкосновение между двете моторни превозни средства.

За установяване на механизма и вредите от описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие е прието и заключение по допусната съдебноавтотехническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице след запознаване със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства разяснява, че от техническа гледна точка най-вероятно и двете превозни средства към момента на съприкосновението са били в движение в последна фаза на спиране, за което 4 свидетелства снимковият материал и полученото характерно увреждане. Експертът е категоричен, че увреждането не може да се получи в спряло състояние на товарния автомобил. Предвид изложеното съдът намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля Г. Манджуров в частта относно движението на участвалите в инцидента автомобили и причините за възникване на съприкосновение между двете превозни средства.