Решение № 185 от 13.07.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Провадия, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223130100927 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ********* срещу "Неткредит" ООД, ЕИК 201253421, *****.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 202206170520430058/ 17.06.2022г., сключен с 1 „Неткредит“ ООД. Съгласно чл.11 от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № 202206170520430058/ 17.06.2022г„ ищеца трябва ла върне сумата по кредита която се явява сума от 1848 лева, при сума на получаване 1 500.00 лева, при ГПР 48.77%, годишен лихвен процент- 40.39%, при срок на кредита от 12 на брой вноски.

Съгласно чл.4, ал.3 от Договора до края на деня следващ подписването на договора ответника е длъжен да предостави банкова гаранция или гаранция в размер на 1848 лева. Съгласно чл.6 от процесния договор за кредит ако не бъде предоставена гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора, ищеца трябва да заплати неустойка в размер на 1 200 лева. Твърди се, че чл.6 от процесния договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 19, ал.4 от ЗПК, чл.21 ал.1 от ЗПК, чл.33 от 1

ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.

№5093/2007г„ определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди се, че чл.6 от Договор за предоставяне на кредит бил нищожен и на основание чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на е в размер почти равен на сумата на отпуснатия кредит. По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Съгласно чл.4, ал.3 и чл.6 от Договора ответникът следвало да избира между две негативни опции да сключи договор за гарант с дружество избрано от кредитора и да му заплаща възнаграждение или да не сключи Договор за гарант/поръчител с предварително, но да заплаща неустойка.

Член 6 от Договор за предоставяне на кредит бил неравноправна клауза и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския 2 парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит , според които се дължи неустойка в при неосигуряване в 1-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива.

2

Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Счита, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит заобикаля чл.33, чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като не била посочена като възнаграждение по договора и не била включена в ГПР.

Иска се провъзгласяване за нищожна на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202206170520430058/ 17.06.2022г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.21, ал.1 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗПК.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

В него се твърди, че предявения иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като неустойка по договора не е претендирана и не е начислена. Излага се, че действително между страните е сключен процесния договор за кредит. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца под формата на заем за сума в размер от 1500 лева. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора за кредит.

С платежно нареждане от 27.06.2022 г. на ищеца е преведена заемната сума в размер на 1500 лева.

Ищецът е поел задължение (чл. 11 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 40.39 % на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48.77 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника, е в размер на 1848 лева.

По силата на чл. 4.3 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение за своето задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция, гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители до размера на 1848 лева. Представянето на избраната гаранция е следвало да бъде направено в рамките на уговорения между страните срок.

3

При непредставяне до края на срока на договора за кредит на надлежна гаранция, съгласно чл. 6, ал. I и 2 от договора, ищецът е следвало да заплати неустойка в размер на 1200 лева максимален размер.

В чл. 6, ал. 3 от договора изрично е предвидено, че неустойка се дължи само за периодите, в които кредитът е бил без осигурена гаранция.

Кредитополучателят има възможност да осигури гаранция и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора.

От тук следва, че кредитополучателят може да избегне възникването на задължението за неустойка или да ограничи неговия размер, в случай че предостави надлежно обезпечение и след изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора.

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави се твърди, че това не е така, тъй като неустойката е уговорена за неизпълнение на съществено задължение от договора.

Ищецът се е запознал предварително с договора и условията по него и не е възразил, не се е възползвал и от правото си на отказ от договора след сключването му. Уговорената неустойка не противоречала на закона.

Съгласно 3.2.7 и чл. 3.2.8 от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит” ООД, преди сключване на Договор за потребителски кредит, потребителят може да предостави на кредитодателя предложено от него обезпечение за предварително одобрение.

Кредитодателят има задължение да посочи дали приема предложеното обезпечение, в който случай няма право да откаже същото след сключване на договора. Следователно, ако потребителят не може да прецени дали е в състояние да предостави надлежно обезпечение, той има възможност да направи тази проверка без да сключи договор. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на потребителя (съгласно чл. 16 от ЗПК, кредиторите са длъжни да извършат такава оценка във всеки отделен случай) и има за цел да гарантира финансовия риск, който кредитодателя носи от възможността да има неизпълнение от страна на получателя. Твърди се, че на ищеца са били предоставени предварително всички условия по договора.

4

Размерът на неустойката не бил необосновано висок, тъй като обезпечавал цялото задължение по кредита. Уговорената неустойка не обогатявала кредитора, а имала за цел да обезпечи изпълнението на договора.

Неустойката не била лихва, нейното начисляване не било сигурно и поради това не следвало да се включи към ГПР.

В срокът за отговор ответникът предявява насрещен иск В него се твърди, че въз основа на сключения Договор за потребителски кредит ищецът е получил под формата на кредит сумата от 4 1500 лева на същата дата.

Въпреки че по договора за кредит и предвидения в него погасителен план ищецът е трябвало да направи 4 месечни вноски до датата на подаване на настоящи отговор на искова молба, от негова страна са извършени плащания само по първите две вноски по договора (частично плащане но втората вноска).

Към момента на предявяване на насрещния иск са просрочени вноски, както следва: остатъчно задължение по вноска с падеж на 18.08.2022 г. в общ размер на 18 лева (18 лева главница), вноска с падеж на 18.09.2022 г. в общ размер на 154 лева (110.60 лева главница и 43.40 лева договорна лихва), вноска с падеж на 18.10.2022 г. в общ размер на 154 лева (114.32 лева главница и 39.68 лева договорна лихва). Общото задължение по дължимите вноски е в размер на 326 лева.

На основание чл. 7, т. 2 във вр. с чл. 8 от Договора прави изявление за обявяване на всички вземания но договора за кредит за предсрочно изискуеми (на длъжника е изпратена и отделна писмена покана).

На основание чл. 9 от Договора кани кредитополучателя Н. Д. Г. да погаси всички свои задължения по договора за кредит, възлизащи на общата стойност от 1409.67 лева (хиляда четиристотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки), от които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна лихва (натрупана към настоящия момент).

Неизпълнението на кредитополучателя е съществено и показва още веднъж неговото отношение към поетите задължения по процесния договор за кредит. В продължение вече на близо 3 месеца ищецът не извършва дори редовни плащания по главницата и лихвата, съответно не предприема 5 никакви действия по изпълнение на задълженията си.

Иска се отхвърляне на иска и осъждане на Н. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421 обща сума в размер на 1409.67 лева (хиляда четиристотин и девет лева и шестдесет и седем стотинки), от които 1307.48 лева главница и 102,19 лева договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане. Претендират се разноски.

В срокът за отговор е предявен отговор по насрещния иск Твърди се, че предявения насрещен иск е допустим, но неоснователен.

Не оспорва, че сключеният Договор за потребителски кредит има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и че, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006г. (§ 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Сключеният Договор за потребителски е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.

Съгласно чл. 19,ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор ГПР бил посочен неясно и не можело да е разбере какво точно се включва в него. За да бъде спазена разпоредбата на чл.