Решение № 261049 от 02.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 02.07.2021 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ:

РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Нина Светославова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1737 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е главен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ във вр. с чл. 647, ал. 2 ТЗ; чл. 649 ТЗ и евентуален иск по чл. 135 ЗЗД и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ.

Ищецът твърди, че с решение от 28.08.2018 г. по т.д. №

1907/20187 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав дружеството „Е.ф.г.“ АД е обявено в неплатежоспособност, определена е началната й дата – 31.12.2015 г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик на дружеството.

Решението е вписано в търговския регистър на 31.08.2018 г. Посочва, че като синдик на дружеството установил, че непосредствено преди постановяване на решението, с което е открито производство по несъстоятелност, изпълнителният директор на дружеството е предприел редица действия и е сключил договори за прехвърляне на вземания от „Е.ф.г.“ АД на трети лица, като по този начин на практика е преградена възможността на дружеството да събере вземанията си и същите да бъдат включени в масата на несъстоятелността. Твърди, че „В.и К.Д.“ АД /в неплатежоспособност/ има задължения в значителен размер към „Е.ф.г.“ АД.

На 24.10.2018 г. изпратил изрично уведомление до „В.и К.Д.“ АД, с която приканил задълженията на това дружество да бъдат потвърдени и платени за нуждите на производството по несъстоятелност. В отговор от 02.11.2018 г. бил информиран, че по силата на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от изпълнителния директор на „Е.ф.г.“ АД за сключен договор за цесия с „Ч.Т.Б.“ ЕАД, кредитор на „В.и К.Д.“ АД е именно „Ч.Т.Б.“ ЕАД. По силата на цитирания договор за цесия, размерът на вземането, придобито по договора за цесия от „Ч.Т.Б.“ АД е в размер на 2 857 237,41 лева, от които към 02.11.2018 г. са била заплатени на „Ч.Т.Б.“ ЕАД 700 000 лева, т.е. остатъкът е в размер на 2 157 237,41 лева. Посочва, че „В.и К.Д.“ АД било уведомено за сключената цесия от 21.06.2018 г., по която страни са „Е.ф.г.“ АД, в качеството на цедент и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер. Сочи, че цитираният договор е сключен само месец преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД – 28.08.2019 г. и само няколко дни след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание от 08.06.2018 г. по т.д. № 1907/2017 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав, когато е било обявено за решаване. Твърди, че съгласно уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Е.ф.г.“ АД прехвърля на „Ч.Т.Б.“ АД вземанията си от „В.и К.Д.“ АД в общ размер 2 857 237,41 лева, формирани, както следва: по фактура № **********/31.01.2018 г. – 773 230,20 лева; по фактура № **********/28.02.2018 г. – 712 990,32 лева; по фактура № **********/31.03.2018 г. – 788 661,88 лева и по фактура № **********/30.04.2018 г. – 582 355,01 лева. Вземанията по цитираните фактури произтичат от споразумение за доставка и приемане на електроенергия от 31.07.2015 г., изменено и допълнено с допълнителни споразумения от 19.09.2016 г., 03.11.2016 г., 02.20.2017 г., 13.12.2017 г. и Меморандум от 24.11.2016 г.

Съгласно чл. 4 от договора за цесия от 21.06.2018 г. договорът за цесия не предвижда реално плащане на цена от страна на „Ч.Т.Б.“ ЕАД към „Е.ф.г.“ АД /ЕФГ/. Вместо това страните уговарят, че „събирането от цесионера, изцяло или отчасти, на цедираното вземане се счита за автоматично погасяване на задълженията на ЕФГ, като главницата на задълженията на ЕФГ намалява с такава част /суми/ каквато част /сума/ от главницата на цедираните вземания е събрал цесионерът.

При поискване от цедента цесионерът се задължава да потвърди писмено /включително, но не само, чрез протокол за извършено плащане по смисъла на чл.

103 и 104 ЗЗД/ уреждането в съответния размер на задълженията на ЕФГ срещу събрания размер на цедираните вземания“. Посочва, че установил, че с писмо с изх. № 2079/21.08.2018 г. на „Е.ф.г.“ АД до „Ч.Т.Б.“ ЕАД, описаният по-горе договор за цесия от 21.06.2018 г. не е породил правно действие. Писмо със същото съдържане е изпратено и на 14.08.2018 г. На 21.08.2018 г. е изпратено писмо и до „В.и К.Д.“ АД, с копие до министър Нанков и до изпълнителния директор на „Ч.Т.Б.“ ЕАД. Съгласно текста на писмото, „В.и К.Д.“ АД е превело на „Ч.Т.Б.“ ЕАД сума в размер на 250 000 лева по договора от 21.06.2018 г. Отново е посочено, че предвид направеното неоснователно плащане, задълженията все още се дължат и същите следва да бъдат преведени на „Е.ф.г.“ АД. Счита, че в подкрепа на обстоятелството, че договорът за цесия не е породил правно действие е и фактът, че „Ч.Т.Б.“ ЕАД е предявило своето вземане в производството по несъстоятелност на ЕФГ, като същото е било прието от синдика и одобрено от съда, в пълния размер от 2 857 237,41 лева. В същото време „В.и К.Д.“ АД към настоящия момент не изпълнява задълженията си към ЕФГ, позовавайки се именно на сключения договор за цесия от 21.06.2018 г. Счита, че със сключване на цитираната сделка е ощетена масата на несъстоятелността на ЕФГ, тъй като цитираната сума дължима от „В.и К.Д.“ АД служи за удовлетворяване на всички кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на ЕФГ. Предвид изложеното счита, че е налице фактическият състав на чл. 135 ЗЗД, както и че „Ч.Т.Б.“ ЕАД се е обогатило неоснователно със сумите, постъпили от „В.и К.Д.“ АД, като същите следва да бъдат възстановени в масата на несъстоятелността на „Е.ф.г.“ АД.

Предвид изложеното иска да бъда прогласен за относително недействителен по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност на „Е.ф.г.“ АД на договора, сключен на 21.06.2018 г. между „Е.ф.г.“ АД и „Ч.Т.Б.“ ЕАД, както и да се осъди „Ч.Т.Б.“ ЕАД да възстанови в масата на несъстоятелността на ЕФГ сумите, получени от „В.и К.Д.“ АД във връзка с договора за цесия. С молба от 11.10.2019 г. ищецът уточнява, че процесният договор за цесия е сключен единствено с цел удовлетворяване на един кредитор за сметка на всички останали. Посочва, че основанието на което се иска прогласяване на договора за недействителен е чл. 649 ТЗ вр. чл. 647, ал. 1, т.

3 ТЗ вр. чл. 647, ал. 2 ТЗ, а при условията на евентуалност чл. 135 ЗЗД. С допълнителна молба от 26.11.2019 г., във връзка с указания на съда, поддържа, че процесната сделка е относително недействителна и няма действие спрямо кредиторите на несъстоятелността. Посочва, че предявява следните искове при условията на евентуалност – иск по чл. 649 ТЗ вр. с чл. 647, ал. 1, т. 3 вр. чл. 647, ал. 2 ТЗ; иск по чл. 649 ТЗ вр. с чл. 135 ЗЗД и иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че по първия иск е налице очевидна нееквивалентност на престациите по договора за цесия и даденото значително надвишава полученото, доколкото няма реално плащане на сума по договора от страна на „Ч.Т.Б.“ ЕАД. Уточнява, че размерът на предявения осъдителен иск по чл. 649 ТЗ е 2 857 237,47 лева. С молба от 20.12.2019 г. ищецът уточнява, че към настоящия момент на „Ч.Т.Б.“ ЕАД е заплатена сума в размер на 700 000 лева по процесния договор за цесия. Ето защо предявява осъдителния иск за сумата 700 000 лева.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Ч.Т.Б.“ ЕАД счита, че предявените искове са недопустими. Твърди, че синдикът няма активна легитимация за установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че на 21.06.2018 г. между ЕФГ като цедент и „Ч.Т.Б.“ ЕАД като цесионер е сключен договор за цесия. Посочва, че на 21.12.2017 г. /преди сключване на договора за цесия/ ЕФГ е учредило особен залог по смисъла на ЗОЗ върху цедираните вземания в полза на „А.К.“ ЕАД, вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на ЕФГ. Не оспорва, че по негова искова молба срещу ЕФГ за плащане на 2 857 237,41 лева е образувано т.д. № 1515/2018 г. на СГС, ТО, VІ-9 състав, което към настоящия момент е прекратено, тъй като въпросната сума представлява прието вземане на ЧЕЗ Трейд в производството по несъстоятелност на ЕФГ. Твърди, че плащанията, извършени от ВиК Добрич към ЧЕЗ Трейд, по цедираните вземания са 400 000 лева, а не 700 000 лева, както твърди ищецът. Разликата от 300 000 лева е по договор, сключен между ВиК Добрич и ЧЕЗ Трейд на 15.08.2018 г. Посочва, че процесният договор за цесия на 27.08.2018 г. е вписан в ЦРОЗ на основание чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ – придобиване от трето лице на права върху заложеното имущество. Оспорва, че е налице нееквивалентност на престацията по договора за цесия. Обстоятелството, че прехвърлителният ефект по отношение на цедираните вземания настъпва към датата на сключване на договора за цесия, а погасителният ефект по отношение на задълженията за ЕФГ към ЧЕЗ Трейд настъпва, когато ЧЕЗ Трейд събери суми от ВиК Добрич не означава значителна разлика между насрещните престации на ЕФГ на ЧЕЗ Трейд. Посочва, че стойността на престацията е еквивалентна. Поддържа, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователен, тъй като не е налице увреждане на кредиторите на ЕФГ; не е налице намерение на длъжника ЕФГ за увреждане на неговите кредитори и не е налице знание на ЧЕЗ Трейд, че се увреждат кредиторите на ЕФГ. Излага съображения и относно неоснователността на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Счита, че предвид неоснователността на обуславящите го отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ТЗ и по чл. 135 ЗЗД и обусловеният от тях осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ е също неоснователен.

Посочва, че поради неяснота относно особения залог, поради нужда от сигурност, е предявило вземанията си от ЕФГ в пълния им размер в производството по несъстоятелност, а не в размер, намален със сумите, събрани от ВиК Добрич, като си е запазило възможността, ако в крайна сметка задържи такива суми, да поиска от синдика или съда съответно намаляване на приетите вземания /кредиторът може по всяко време да оттегли изцяло или отчасти направеното предявяване/. Предвид изложеното иска да се оставят претенциите без разглеждане, евентуално да се отхвърлят изцяло. Прави искане за привличане в процеса на трето лице помагач на ответника „В.и к.Д.“ АД. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/, редовно призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба.

С допълнителна искова молба ищецът заявява, че поддържа подадените искове изцяло, както и представените доказателства и направените доказателствени искания. Счита, че са налице условията за предявяване, както и е налице основателност на предявените искове при условията на евентуалност по чл. 647, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ТЗ; чл. 135 ЗЗД и обусловените от тях искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ, както и искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.

С допълнителен отговор на допълнителната искова молба ответникът „Ч.Т.Б.“ ЕАД поддържа всички изложение твърдения, основания и аргументи по предявените искове.

Със становище от 23.10.2020 г. третото лице помагач, конституирано на страната на ответника, „В.и к.Д.“ АД заявява, че не оспорва обстоятелствата, посочени в определението като безспорни и ненуждаещи се от доказване. Твърди, че бил надлежно уведомен за сключения на 21.06.2018 г. процесен договор за цесия между „Е.ф.г.“ АД /в несъстоятелност/ и „Ч.Т.Б.“ ЕАД.

С цел уреждане на плащането по цедираните вземания, между ВиК Добрич и ЧЕЗ Трейд било сключено споразумение от 10.08.2018 г. В изпълнение на това споразумение, към момента ВиК Добрич е платило на ЧЕЗ Трейд общо 400 лева с банкови преводи в периода от 14.08.2018 г. до 22.08.2018 г. Посочва, че бил уведомен, че на 27.08.2018 г. в ЦРОЗ е бил вписан договорът за цесия, а на 28.08.2018 г. в ЦРОЗ е било вписано пристъпване към изпълнение на залог по реда на ЗОЗ, като предметът на залога включва цедираните вземания. На основание чл.

44а, ал. 2 вр. чл. 32, ал. 2 ЗОЗ, след посочената дата ВиК Добрич се е въздържало от плащания към ЧЕЗ Тред по цедираните вземания. Твърди, че горницата над 400 000 лева до 700 000 лева представлява суми, платени от ВиК Добрич на ЧЕЗ Трейд, но не по цедираните вземания, а по договор № 6626/15.08.2018 г. за покупко-продажба и доставка на активна електрическа енергия по свободно договорени цени чрез търговските графици за доставка съгласно ЗЕ, ПТЕЕ и приложимите подзаконови нормативни актове и за участие на ВиК Добрич в балансиращата група на ЧЕЗ Трейд, ведно с Анекс № 1 и Анекс № 2 към този договор.

Разпечатката съдържа 25 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb0fe50f-f8c9-4a17-90a4-e81b270923aa