Решение № 2213 от 19.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2213 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. П.А като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА

Административно наказателно дело № 20261110205807 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. Я. Я., ЕГН **********, с адрес *****************, чрез адв. Н. Г. от САК, против наказателно постановление № 25-4332-032675/25.02.2026 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро, с равностойност 500, 01 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се поддържа, че Я. не е собственик на управляваното МПС, респективно не е била уведомена и не е знаела за факта на служебно извършената дерегистрация на автомобила, който управлявала. Навеждат се и съображения в насока процесуалноправна незаконосъобразност на издаденото НП, и се прави искане да бъде отменено.

За проведеното на 02.06.2026 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а жалбоподателката Я. се представлява от от адв. Г..

В дадения ход по същество адв. Г. пледира обжалваното НП да бъде отменено по изложените в жалбата съображения. Застъпва, че неправилността и незаконосъобразността му изхождат от обстоятелството, че Я. като водач не е съзнавала, че управлява МПС без валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“. Претендира присъждане в полза на жалбоподателката на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие.

Постъпили са писмени бележки от наказващия орган, чрез гл. юрк. С. К., в които са обективирани съображения в насока материалната и процесуалноправна законосъобразност на издаденото наказателно постановление и се прави искане да бъде потвърдено.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност по отношение на размера на адвокатското такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и 1 провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 04.11.2025 г. около 09:15 ч. в гр. София жалбоподателката Т. Я. управлявала лек автомобил „***“, ДК № *********, собственост на Н. Г. С.. Движела се по бул. „Шипченски проход“, с посока от ул. „Симеонов век“ към ул. „Хемус“. На бул. „Шипченски проход“, пред № 9, била спряна за извършване на полицейска проверка от свидетеля М. Н. и колегата му И. И., полицейски служители при 01 РУ-СДВР. Полицейските служители извършили проверка на Я. и на автомобила, който управлявала, при която установили, че лек автомобил „***“, ДК № ********* бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на сключена валидна задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите - обстоятелство, което Я. им споделила, че не й било известно. Предвид това ст. полицай И. й съставил АУАН Серия GA № 3700911/04.11.2025 г., в който описал констатираните обстоятелства по извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП - управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Преписката била изпратена в СРП под № 2321/2026 г. за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. С постановление от 19.01.2026 г., изх. № 2321/19.01.2026 г. бил постановен отказ от образуване на досъдебно производство поради липса на субективна страна на процесното деяние, и преписката била изпратена на Началника на ОПП-СДВР за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо Я..

В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от Я. нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП й било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 255, 65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро, /500, 01 лв./, и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля М. Н., и писмени - постановление за отказ да се образува досъдебно производство; справка-картон на водач; справка от ОПП СДВР относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК № *********; справка по история за ПС „***“, ДК № *********; заповед № 513з-2279/29.02.2024 г.; заповед № 8121к12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Съдът кредитира депозираните от свидетеля Н. показания досежно констатираното при извършената проверка и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством последните се установява, че към 04.11.2025 г. регистрацията на управлявания от Я. лек автомобил била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради причина, че нямал валидно сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. Същевременно посредством приобщените по делото доказателства, в това число свидетелските показания и предоставената от ОПП СДВР справка-извлечение относно историята на лекия автомобил, не се установява жалбоподателката Я., в качеството на ползвател на лекия автомобил, да е знаела за служебната дерегистрация.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед 513з2 2279/29.02.2024 г., заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени на санкционираното лице.

Съставомерните обстоятелства по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират. Релевираните в съответната насока оплаквания са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги споделя.

Същевременно атакуваното НП е материално незаконосъобразно, по съображения, както следва:

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че към 04.11.2025 г. - момента на управление на процесния автомобил от Я., същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП регистрация.

Съгласно цитираната разпоредба, ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. Предвид това задължението за уведомяване на собственика на МПС за служебната дерегистрация, считано от влизане в сила на изменението в закона, е отпаднало, респективно приетото в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС е изгубило своята актуалност.

Въпреки това обаче, доколкото жалбоподателката Я. не е собственик на служебно дерегистрираното МПС, а негов ползвател, следва да се приеме, че отговорността й е ангажирана неправилно, тъй като не се доказа субективната страна на нарушението.

Поведението й е субективно несъставомерно, тъй като не се установи да е знаела, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. При това липсва виновно осъществено поведение от нейна страна.

Горното мотивира извод в насока неправилност на издаденото наказателно постановление, което подлежи на отмяна като незаконосъобразно и необосновано.

Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

При този изход на делото e основателна и релевираната от процесуалния представител н а жалбоподателката претенция за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, се претендира присъждането на разноските, направени от жалбоподателката за адвокатско възнаграждение, в размер на 350 /триста и петдесет/ евро. Същевременно, с оглед наведеното възражение за прекомерност, съдът прецени, че претендираният размер се явява прекомерен и несъответен на невисоката фактическата и правна сложност на делото и на обстоятелството, че разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Поради това и разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съобразно разпоредбата на чл. 18, ал.

2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно в размер на 204, 51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро, с равностойност 400 /четиристотин/ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-4332-032675/25.02.2026 г., издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Т. Я. Я. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро, с равностойност 500, 01 лв., и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я.

Я., ЕГН **********, с адрес ***************** сума в размер на 204, 51 /двеста и четири евро и петдесет и един евроцента/ евро, с равностойност 400 /четиристотин/ лв. по фиксирания курс на БНБ преди 01.01.2026 г. - направени по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4