Решение № 127 от 31.05.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 419/2021
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 31.05.2022
- В сила
- 21.06.2022
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 361 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. Бургас, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Търговско дело № 20212100900419 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Мирамар” ООД, ЕИК 102824427, със седалище гр. Бургас, с която претендира осъждане на „Евро Агент“ ЕООД, ЕИК 202483279, със седалище гр. Бургас, да му заплати следните суми: 41 072,05 лева – сборна главница по 33 фактури, издадени през периода 16.12.2019-09.04.2021 год. на основание неформалeн договор за спедиция на цимент, и 4830 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на процесните главници за периода 16.12.2019-07.09.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 41 072,05 лева, начиная от подаване на исковата молба – 08.09.2021 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
79, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 361, ТЗ.
Ответникът оспорва исковете; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е кредитор на ответника, в качеството си на изправна страна по сключен неформален договор за спедиция на цимент, с получател товара „Цемко“ ООД, в изпълнение на който през периода м. декември 2019-м. април 2021 год. е съставил процесните 33 фактури, на обща стойност 41 072,05 лева. Според показанията на свид. М.
Я., с. на ищеца, страните били в трайни търговски отношения по договор за спедиция – обработка на товар (цимент), доставен с кораби на Пристанище Бургас, като през лятото на 2020 год. цената на услугата била занижена с 50 %; сочи, че ищецът бил спедитор и на „Цемко“ ООД, за чиито товари се сключвали в устна форма договори за спедиция с „Евро 1
Агент“ ЕООД.
Ответникът оспорва исковете с твърдения, че през процесния период страните не са сключили договор за спедиция, поради което ищецът не е престирал надлежно, а за ответника не е възникнало парично задължение по твърдяното правоотношение.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице е установило, че 30 от процесните 33 фактури са осчетоводени при ответника, с основание „спедиторска услуга/обработка на цимент“, и той е ползвал данъчния кредит по тях; не са установени документи, възоснова които са издадени тези фактури.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за неоснователен. В тежест на ищеца е провеждане главно и пълно доказване на релевантните факти – валидно възникване на търговско правоотношение по договор за спедиция (чл. 154, ГПК във вр. с чл. 361, ТЗ). Съдът намира, че такова доказване по делото не е проведено, тъй като липсват убедителни данни за сключен между страните спедиционен договор през периода м декември 2019-м. април 2021 год. Съществуването на такова съглашение, макар и неформално, не се подкрепя от данните по делото, тъй като липсват характеристиките му – страни, срок за извършване на превоз, вид и обем на товара, начална и крайна точка на превоза, получател на стоката и цена. В тежест на ищеца е установяване и извършването на пълен или частичен превоз на стоката – сам или чрез следващ спедитор, като докаже и надлежното извършване на превоза, с пристигане на стоката при получателя (вж. Решение № 44 от 31.03.2009 г. по т. д. № 447/2008 г. на II ТО на ВКС). Такова доказване по делото не е проведено. Липсата на доказателства за престацията на ищеца по твърдения спедиционен договор изключва легитимацията му на изправна страна по такова съглашение за посочения период. Издаването на фактурите също не може да обоснове извод за валидно възникнало търговско правоотношение, тъй като фактурата удостоверява само факта на доставката, която всъщност е основанието за плащане – вж.
1064-2003-І ГО на ВКС.
Исковете не могат да бъдат приети за основателни и възоснова цитираната от ищеца практика на ВКС по чл. 290, ГПК (42-2010-ІІ ТО и 46-2009-ІІ ТО), тъй като и в двата разгледани казуса е безспорно установен фактът на реално извършена доставка (предаване на стоките) – това обстоятелство, обаче, е спорно в настоящото производство и като краен процесуален резултат, е недоказано от ищеца. Както ясно е посочено в цитираното второ решение на ВКС, основанието за плащане възниква при изпълнението на договора, а в настоящия казус няма доказателства за такова изпълнение от страна на ищеца-спедитор.
Осчетоводяването на 30 от процесните фактури и ползването на данъчния кредит по тях не може да бъде прието безусловно за доказателство за престацията на контрахента, при пълна липса на други доказателства за вида, обема, времето и начина на изпълнение на спедицията.
Отхвърлянето на главния иск налага отхвърляне и на обусловените акцесорни претенции за обезщетение за забава за периода до и след подаване на исковата молба.
2
Неоснователността на исковете налага в полза на ответника-ЕООД да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер от 1800 лева – възнаграждение за вещо лице (чл. 78, ал. 3, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мирамар“ ООД, ЕИК 102824427, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 6, ет. 1, за осъждане на „Евро Агент“ ЕООД, ЕИК 202483279, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Кооператор“ № 54, да му заплати следните суми: 41 072,05 лева, представляваща сбор от главниците по Фактура №№ 1000032134 от 16.12.2019 г. – 1642,90 лв., 1000032229 от 23.12.2019 г. – 1642,90 лв., 1000032374 от 13.01.2020 г. – 1642,90 лв., 1000032574 от 30.01.2020 г. – 1642,90 лв., ********** от 24.02.2020 г. – 1642,90 лв., 1000032936 от 28.02.2020 г. – 1642,90 лв., 1000033173 от 27.03.2020 г. – 1642,90 лв., 1000033334 от 10.04.2020 г. – 1642,90 лв., 1000033542 от 04.05.2020 г. – 1642,90 лв., 1000033543 от 04.05.2020 г. – 1642,81 лв., 1000033630 от 14.05.2020 г. – 1642,81 лв., 1000033656 от 18.05.2020 г. – 1642,81 лв., 1000033791 от 29.05.2020 г. – 1642,90 лв., 1000033899 от 10.06.2020 г. – 1642,81 лв., 1000033975 от 16.06.2020 г. – 1642,90 лв., 1000034068 от 22.06.2020 г. – 1642,90 лв., 1000034252 от 09.07.2020 г. – 1642,81 лв., 1000034402 от 23.07.2020 г. – 821,45 лв., 1000034648 от 10.08.2020 г. – 821,45 лв., 1000034650 от 10.08.2020 г. – 821,45 лв., 1000034880 от 27.08.2020 г. – 821,45 лв., 1000034905 от 27.08.2020 г. – 821,45 лв., 1000035085 от 08.09.2020 г. – 821,45 лв., 1000035340 от 28.09.2020 г. – 821,45 лв., ********** от 12.10.2020 г. – 821,45 лв., ********** от 14.10.2020 г. – 821,45 лв., 1000036213 от 16.11.2020 г. – 821,45 лв., 1000036508 от 02.12.2020 г. – 821,45 лв., 1000036608 от 10.12.2020 г. – 821,45 лв., 1000036855 от 30.12.2020 г. – 821,45 лв., 1000037922 от 10.03.2021 г. – 821,45 лв., 1000038086 от 25.03.2021 г. – 821,45 лв., и 1000038362 от 09.04.2021 г. – 821,45 лева, издадени на основание неформален договор за спедиция на цимент, и 4830 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на процесната главница за периода 16.12.2019-07.09.2021 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 41 072,05 лева, начиная от подаване на исковата молба – 08.09.2021 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Мирамар“ ООД, ЕИК 102824427, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 6, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Евро Агент“ ЕООД, ЕИК 202483279, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, деловодни разноски в размер от 1800 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3