Решение № 1127 от 08.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Перник, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Цветелина Ч. М. като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20241720106521 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Л. Г., ЕГН ********** с адрес с. **** чрез адв. М. Х. срещу М. Л. Г., ЕГН ********** с адрес гр.*****, с която са предявени искове по чл. 50 вр. чл.45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди претърпени болки и страдания вследствие на ухапвания на 04.05.2024 г. от отглежданото от ответницата куче, ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 04.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. Представя писмени бележки в срок.

Т върди се, че страните са съседи в с. **** като от около две години ответницата отглежда в двора си куче, подпомагана от сина си М.И.. Ищецът описва кучето като голямо, черно, рошаво, с рунтава опашка, с бяло около врата, хипер агресивно, без поставен чип. Твърди се, че животното се отглежда в двор, връзва се със синджир и се отвързва по преценка на ответницата. Поддържат се доводи, че животното многократно се опитвало да напада ищецът и неговата съпруга, но в тези случаи синът на ответницата е предотвратявал евентуален инцидент. Твърди се, че когато М. Л. Г. пускала кучето да се разхожда свободно в нейния двор, то скачало на оградата, поради което ответникът изпитвал страх да излиза на улицата пред дома си. В исковата молба се излага становище, че ответницата оставяла вратата на двора си отворена, поради което кучето излизало свободно, без надзор, без повод и 1 намордник на улицата. Ищецът информирал ответницата и сина й за страха му от животното без да бъдат предприети мерки от тях в тази връзка. Ищецът сочи, че на 04.05.2024 г. около 9.00 часа, когато отивал към своя съсед М.Д., кучето на ответницата било отвързано, изкочило от двора на имота през отворената врата, нахвърлило се върху М. Л. Г. и го съборил на земята.Въпреки опитите на ищеца да се предпази, животното го захапало от вътрешната част на лявото бедро, причинявайки му няколко хематома. Твърди се, че при падането си ищецът получил хематом в областта на дясната част на таза. При нападението на животното над М. Л. Г., съпругата на последния започнала да вика поименно ответницата, в този момент М. Л. Г. се появила и след усилия от неина страна, успяла да отблъсне животното от М. Г..

Поддържа се становище, че от падането на улицата в резултат на нападението от кучето и от захапванията му, ищецът получил травматични увреждания: по вътрешно-задната повърхност на лявото бедро в средната трета, охлузвания с надигната тъмночервеникава коричка с размери 1.5/0.3 см.; на разстояние от 5 см., две охлузвания с размери 0.5/0.3 см., и едно с размери 05/04 см. Около охлузванията ищецът твърди, че е получил кръвонасядане с моравочервен цвят и зеленикавожълтеникава периферия на площ от около 20/15 см. По външната повърхност на лявата подбедрица в горната трета му били причинени още три охлузвания с диаметър около 0.3 см. По седалището вдясно, ищецът получил кръвонасядане със зеленикав цвят на площ от около 6/4 см. Твърсе, че в резултат на инцидента, пострадалият претърпял психологическата травма. По подробно изложените в исковата молба съображения, моли предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез адв. Д. оспорва предявените искове като неоснователни. Поддържа доводи, че собственик на кучето е синът й - М.М.. Счита, че искът е завишен по размер. В писмен отговор се излагат твърдения, че към датата на инцидента, кучетото не е било под надзора на ответницата. Същевременно се твърди, че причина за реакцията на кучето вероятно е влизането на ищеца в двор на ответницата, без пострадалият да е получил разрешение за това. Сочи, че ако на ищеца са причинени твърдяните от него телесни увреждания, същият няма основание да търси обезщетение както от ответницата, така и от собственика на кучето – нейният син, доколкото инцидентът е настъпил в техния двор на имота им.

Моли за отхвърляне на исковите претенции.Претендира съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото относими доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От прието по делото писмено доказателство съдебномедицинското удостоверение №94/2024 г. изготвено от д-р С. специалист в 2

Съдебномедицинско отделение на МБАЛ "Рахила А." АД, гр. Перник, се установява, че на 10.05.2024 г. ищецът е посетил здравно заведение за извършване на преглед. На прегледа е констатирано, че пострадалият има охлузвания по вътрешно-задната повърхност на лявото бедро в средна трета, голямо кръвонасядане по ляво бедро около охлузванията, охлузвания по лява подбедрица и кръвонасядане по седалището вдясно. Посочено е, че описаните увреждания са в резултат на действието на твърд тъп и твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин и време, както съобщава прегледания–при ухапване от куче на 04.05.2024 г. Описаните травми са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Приложен е лист за медицински преглед на ищеца от 04.05.2024 г., от които се констатира, че на М. Л. Г. е била поставена основна диагноза ****:

*****: *****. При прегледа е установено, че пострадалият е получил голям хематом с екскориация в областта на лявото бедро, хематом в областта на дясна тазобедрена става с ограничени движения и болка. В амбулаторен лист от 13.05.2024 г. е посочена основна диагноза: ****: клонарекс 0.5 мг 3.1 т 2, деанксит табл -1.1.0, сlonareks, tablet, 0.5 mg, pack: 30, сlonareks, tablet, 0.5 mg, pack: 30, 1 таблетка перорално 3 пъти на ден за 10 дни. При извършен вторичен преглед видно от амбулаторен лист от 28.05.2024 г., е продължена терапия с медикаменти клонарекс 0.5 мг., 3.1 т, 2, коаксил 12.5 мг. т., 2.1 т. дн.

При последващ вторичен преглед на 07.06.2024 г., се установява, че медикаментозната терапия на ищеца е продължила. Представени са рецепти, удостоверяващи изписаните за прием на ищеца лекарства.

Приобщени са писмени доказателства паспорт за домашен любимец, в който като собственик е вписан М.М. (син на ответницата) и бележка от община Перник за подадена декларация по чл. 117 от Закона за местните данъци и такси за притежаване на куче.

По делотo e прието заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза вх.№13297/11.06.2025 г. от вещо лице д-р К. С., неоспорена от страните в производството, която съдът кредитира като обективна и изготвена от експерт с нужните познания в областта. Вещото лице е дало заключение, че при процесния инцидент, ищецът е получил увреждания както следва: три охлузвания по вътрешната страна на ляво бедро в средно - горна част с размери 1,5/0,З см., 0,5/0,3 см., 0,5/0,4 см. и голям подкожен хематом около тях, вследствие от ухапването от кучето, контузия с подкожен хематом в областта на дясна тазобедрена става и контузия в областта на дясна подбедрица и седалището от падането. През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания около 20-25 дни, като първите 7 дни, болките са били с по-голям интензитет. Експертът е изложил становище, че уврежданията при ищеца, може да са получени по описания в исковата молба 3 начин. В съдебно заседание, вещото лице е заявило, че не може да бъде определено кои кравоизливи причинени на пострадалия са вследствие на ухапвания от кучето и кои от падането при нападението. Вещото лице е заявило, че кравоизливът от вътрешната страна на бедрото на ищеца излиза от самата захапка на кучето, като има и причинена тъпа травма,която уврежда кръвоносни съдове. Експертът е дал заключение, че останалите нараниявания на ищеца, намиращи се от другата страна на тялото, са от падането на пострадалия при инцидента.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза вх.№27240/23.10.2025 г., което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че М. Л.

Г. е потърсил своевременно психиатрична медицинска помощ след преживяната стресова ситуация описана в исковата молба. Вещото лице е посочило, че при ищеца е било установено от специалист по психиатрия наличието на посттравматично стресово разстройство, възникнало в причинно-следствена връзка с преживяното нападение от куче и изразяващо се в интензивни и реактивно изводими тревожно-депресивни изживявания, ярки и оживени натрапливи спомени за случилото се по типа на „проблясъци”, изразена вегетативна симптоматика - ****, ****. При ищеца е била проведена над една година, медикаментозна терапия с *****, в резултат на която състоянието му е частично стабилизирано, но не е овладяно напълно и същият продължава да приема и към настоящия момент транквилизатор. Вещото лице е заключило, че съществува вероятност поради наличието на постоянен психотравмиращ фактор, а именно присъствието на кучето в непосредствена близост до жилището на ищеца,психичното му разстройство да продължи с години, да премине в хронична форма или да премине в разстройство в адаптацията, въпреки приеманото медикаментозно лечение като качеството на живот на пострадалия ще бъде сериозно влошено.

В съдебно заседание експертът заявява, че няма друга причина, която да предизвика такава симптоматика при лицето за освидетелстване освен описаната в исковата молба. Вещото лице е изразило становище, че при напредване на възрастта при човек е налице амортизиране на психичните механизми за справяне със стрес, но това зависи от индивидуалността на всеки и се влияе от това колко е устойчива личностната структура, дали е бил подлаган на стрес, колко е изхабена нервната система. Експертът е посочил, че индивидуалната устойчивост, която е генетично заложена, при някой хора се проявява с малко по-тежко протичане, при други с по-леко протичане, а възрастта има значение, но не е водещ фактор при процесния инцидент.

Вещото лице е заявило, че болките и страданията на ищеца продължават и към момента, но в по-лека степен в сравнение с първоначалните. С най-голям 4 интензитет болките и страданията на ищеца са били около един месец, след което постепенно в резултат на лечението симптоматиката е затихнала.

Експертът е дал заключение в съдебно заседание, че счита, че болките и страданията на пострадалия са били с голям интензитет в продължение на още 2-3 месеца.

По делото e разпитан свидетелят Е. Г. Г. (съпруга на ищеца), чиито показания съдът кредитира като логични, подкрепи от събраните в производството доказателства при съобразяване с разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица (Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК). От свидетелските показания на Е. Г., се установява, че същата е приствала на инцидента на 04.05.2024 г. макар и не от непосредставена близост. Свидетелката заявява, че когато ищецът е излязал от дома им, за да носи зеленчуци на свои приятели, изведнъж от двора на ответницата М. Г., е излязло и се нахвърлило върху М. Г. кучето, което тя отлеждала от няколко години.Кучето нападнало ищеца като се хвърлило върху гърдите му, при което Г. паднал на земята на два метра от вратата на дома му.

В отговор на виковете на съпругата на пострадалия, след известно време се появила ответницата, която прибрала кучетото. След инцидента, внукът на ищеца го закарал в лечебно заведение,където му е била указана медицинска помощ. Свидетелката споделя, че многократно към ответницата и сина й са отправени молби по отношение на контрола,който следва да се упражнява над животното и който липсвал през годините.