Решение № 1211 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330202443 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000741 от 04.03.2026г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Н. Т. Г., на основание чл. 178д ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Претендира присъждане на юрисконсултско разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като 1 анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 09.01.2026 г. в 16.22 часа, жалбоподателя Г. паркирал притежаваното от него моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мини Купър Д“, с рег. № ** **** **, на паркинга на магазин Кауфланд, в гр. Пловдив на бул.

„Цариградско шосе“ № 94. Мястото на което паркирал било обозначено с пътна маркировка и пътен знак Д 21 и било обособено като място за паркиране на хора с трайни увреждания.

Към инкриминираната дата, жалбоподателят имал издадено Експертно решение на ТЕЛК № 93143 от 22.08.2024г., и имал призната оценка на работоспособност и степен на увреждане от 50%, валидно пожизнено. Същият притежавал и карта за паркиране на хора с трайни увреждания сериен № 24ТХУ3609/24.09.2024г., валидна до 24.07.2027г. На 09.01.2026г. издадения карта не бил поставен на предното обзорно стъкло на автомобила като обозначение за налично право за преференциално паркиране на МПС управлявано от лице с увреждания.

По същото това време, свидетеля П. М. – служител на СПС при ОДМВР Пловдив, и неговия колега А. К., извършвали обход в района на паркинга на магазин Кауфланд, и видели спрелия лек автомобил марка „Мини Купър Д“, с рег. № ** **** **, собственост на жалбоподателя. Автомобила бил паркиран на място обозначено с пътна маркировка и пътен знак Д 21, като място за паркиране на хора с трайни увреждания. Тъй като в автомобила не бил поставен картаа издаден на жалбоподателя, който показвал че той има право да паркира на такова паркомясто, св. М. започнал да пише фиш за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. В същото време от магазина излязъл жалбоподателя и видял полицейските служители. Той веднага обяснил че има издадено телково решение и карта който му давал право да паркира на място за инвалиди и показал картаа, но служителите на реда му обяснили че след като не е поставил картаа на видно място има извършено нарушение. Те му 2 казали че ако има спор, ще му бъде издаден АУАН който в последствие може да се обжалва.

За така установеното от св. М., бил съставен АУАН № 4849413/06.02.2026г. в присъствието на жалбоподателяг, след депозирано възражение от Г. на 05.01.2026г. срещу глоба с фиш № 18099921/09.01.2026 г. съставена именно по повод процесното деяние.

С така съставения АУАН било поставено началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП. Същият подписал АУАН и получил екземпляр от него за което подписал нарочна разписка.

Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М., който извършил проверката, които напълно кореспондират със заявеното от страна на жалбоподателя и събраните по делото доказателства. Поради изложеното и съдът кредитира показанията на св. М. като изхождащи от непредубеден източник, съответни на събраните доказателства.

От представеното от страна на жалбоподателя Експертно решение на ТЕЛК се установява че на същия е признато 50% инвалидност, пожизнено.

От писмото от зам.кмета на Община Пловдив се установява че на жалб.

Г. е била издадена карта за паркиране за хора с трайно увреждане, копие на която е представена и от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът намира че са спазени изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен лично на жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок срещу издаденото въз основа на АУАН НП. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Независимо от това обаче съдът намира, че в хода на административно - наказателното производство при описанието на извършеното според наказващия орган нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Наказващия орган неправилно е приел че жалб. Г. не е притежавал право 3 да паркира на място определено за хора с трайно увреждане. При описание на нарушението и в АУАН, и в НП е записано „паркира горепосоченото МПС ….... на място, без да има това право, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания“, противно на наличните още в началото на административно-наказателното производство доказателства предоставени от жалбоподателя, че същия има издадено Експертно решение на ТЕЛК и карта от Община Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл. 178д ЗДвП, посочена като основание за налагане на административно наказание на жалбоподателя Г., водач на МПС който без да има това право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания се наказва с глоба в размер на 200 лв., равняващи се на 102,26 евро.

Нормата не визира като обективен елемент на състава притежаване на карта по чл. 99а, ал. 1 ЗДвП. Административно - наказателния състав на чл.

178д ЗДвП визира поведение, което противоречи на забраната на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП - паркирането е забранено на места, определени за хора с трайни увреждания. Законодателя не е посочил, че местата са за хора, притежаващи карта за паркиране по чл. 99а, ал. 1 ЗДвП. Правните изводи на административно наказващият орган са основани на изолираното тълкуване на чл. 99а, ал. 1 ЗДвП и по - конкретно от наименованието на официалния, свидетелстващ документ, който кмета на общината е компетентен да издаде, а именно - карта за паркиране на места, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране.

Картата за паркиране е официален документ от значение за упражняване на правото, посочено и охранявано от забраната, въведена с чл.

98, ал. 2 ЗДВП и чл. 178д от същия закон. Статутът на лице с увреждане обаче се признава от органите на медицинската експертиза, включително по аргумент от определението на параграф 1, т. 64 от ДР на ЗДвП, който препраща към определенията на Закона за хората с увреждания. Обособяване на паркоместа за хората с увреждания е задължение, което удовлетворява правото на тези лица на достъпна градска среда, а съществуването на правото тези лица да паркират на обособените и обозначени места не 4 зависи от притежаването на картата по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП или поставянето й на видно място. Този документ е свидетелство, че притежателят му има право да паркира на специалните места за хора с увреждания, но същото значение има и Решението на ТЕЛК, който е документ и с конститутивно действие. От влизане в сила на решението на органите на медицинската експертиза лицето притежава правата на хора с увреждания, уредени от ЗДвП. Поначало наказателните разпоредби не подлежат на разширително тълкуване и не може да се приеме, че липсата на поставена на видно място карта за призната инвалидност, представлява липса на такава към датата на нарушението и липсата на право да паркира на конкретното място. Административно-наказателната разпоредба визира отсъствие на право, което е лично и се поражда не от издаването на свидетелстващия документ по чл. 99а, ал. 1 ЗДвП или от поставянето му на видно за органите на реда място, а от влизане в сила на решение на ТЕЛК, с което е призната вид и степен на увреждане 50 или над 50 на сто по аргумент от параграф 1, т. 2 от Закона за хора с увреждания. Съставомерен елемент на посоченото в акта и наказателното постановление нарушение включва отрицателния факт на непритежаване на правото да се паркира на място, предназначено за хора с увреждания. Стриктното тълкуване на закона не позволява друг правен извод освен този, че за да се паркира на място, предназначено за превозни средства на хора с увреждания, превозното средство следва да се ползва от лице с трайни увреждания, какъвто е и настоящия случай. Нещо повече на жалбоподателя е била издадена Карта за право да паркира на места за инвалиди, но не е била поставена на видно място.

При съобразяване на изложените принципни постановки и съотнасянето им към конкретиката на настоящия случай, и най - вече към установения факт за това жалбоподателят и към датата на вмененото административно нарушение да се е ползвал със статут на лице с увреждане, признат от органите на медицинската експертиза, за съда е възможно формирането на единствения извод, че неправилно административният орган е приел поведението на жалбоподателя като виновно и противоправно.

Последното, ведно с извода, че съществуването на правото лицата с увреждания да паркират на обособените и обозначени места не зависи от притежаването на карта по чл. 99а, ал. 1 от ЗДвП, нито от поставянето й на 5 видно място в паркирания автомобил налага Наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно постановено.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски би имал жалбоподателят. Доколкото обаче такива нито са поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, ХVІ н. св., РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 26-1030-000741 от 04.03.2026г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Н. Т. Г., на основание чл. 178д ЗДвП е наложена глоба в размер на 102,26 евро, за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6