Решение № 477 от 29.06.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Русе , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20204520103869 по описа за 2020 година

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Р у с е твърди, че в периода от 22.02.2019г. до 23.04.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 119,27 лева по два броя фактури в имота на ответника ИВ. П. Я.. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:1, бл.“*****“, вх.“Б“, ет.2 с абонатен N:03000110290.

Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо 119,27 лева по два броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 4,16 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.

Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед № 2905/ 07.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6027/ 2019г. по описа на РРС . Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че 1 дължи горепосочените суми. Претендира заповедното и исковото производства. деловодните разноски в

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор, с който са развити съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Основно задължение на ищеца „Т. Русе“ ЕАД, съгласно притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия на ответника.

Видно от представения по делото Договор N: 353/ 05.10.1998г. етажната собственост на бл.“*****“, вх.“А“ и вх.“Б“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Т. Р. за ползване на топлинна енергия.

Видно от представените по делото Договор N: 19 от 16.10.2000г. м/у етажната собственост на бл.“*****“, вх.“А“ и вх.“Б“ в гр.Русе и фирма „Дикей Л“ ООД е сключен договор за дялово разпределение на топлинната енергия с договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление.

Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода . За отоплителните месеци е начислено топлинна енергия за дял „Сградна инсталация".

От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово разпределение и то се извършва от „Дикей Л“ ООД .

Експертът установява, че не е заплатена доставената топлинна енергия за процесния период на обща стойност 119,34 лева в имота на ответника.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло 2 до претендирания в исковата молба размер.

С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 4,16 лева.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство . Видно от представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ размер от 700,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение , 100,00 лева държавна такса, 300 лева възнаграждение за вещо лице и 200 лева възнаграждение за особен представител

Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.

Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 775,00 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. П. Я.. с ЕГН:**********, че дължи на „Т. Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев, сумата от 119,27 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия п о два броя фактури з а периода о т 22.02.2019г. до 23.04.2019г. в имота на ответника ИВ. П. Я.. с ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“****“ N:1, бл.“*****“, вх.“Б“, ет.2 с абонатен N:03000110290, както и сумата от общо 4,16 лева – мораторна лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 6027/ 2019 г.

3 по описа на Русенския районен съд е издадена Заповед № 2905/ 07.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА ИВ. П. Я.. с ЕГН:********** да заплати на „Т.

Русе” ЕАД, с ЕИК: 117005106, сумата от 775,00 лева деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4