Решение № 195 от 14.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000501379 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.

258

–

273

ГПК.

С решение № 260026/17.02.2021г. по т. д. № 29/20 20г. Софийски окръжен съд, ТО, III състав е осъдил ЗК „Лев инс” АД да заплати на осн. чл.

432, ал.1 и чл. 409 от КЗ на М. Я. М. по посочена банкова сметка сумата от 30 000 лева /тридесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – закрито счупване на костите на носа, мозъчно сътресение, травма на нервни коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.09.2019 год. в района на 22 км на АМ „Хемус“ /посока от гр. София към гр. Варна/, по вина на Й. И. Й. – водач на пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „0350“ с ДК № ********, със застрахователна полица № BG/22/119000169232 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 10.01.2019 год. до 09.01.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2020 год., като отхвърлил предявения иск с 1 правно основание чл.409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за периода от 03.10.2019 год. до 03.01.2020 год.; осъдил на осн. чл. 432, ал.1 и чл. 409 от КЗ ответника да заплати на ищцата по банковата сметка и сумата от 250 лева /двеста и петдесет лв./, съставляваща обезщетение за причинени й имуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП – направени от ищцата разходи за диагностициране на причинените й увреждания – заплатена цена за извършена магнитнорезонансна томография по фактура № 2000001190/03.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.01.2020 год., като отхвърлил предявения иск с правно основание чл.409 от КЗ в частта му за заплащане на законна лихва за периода от 03.10.2019 год. до 03.01.2020 год.; осъдил на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответника да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 550 лева /хиляда петстотин и петдесет лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда; осъдил на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ответника да заплати на адв. Г. Й. Й., с личен номер в САК *** сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението по т. д. № 29/2020г. на СОС в негова осъдителна част – над размера на присъдено обезщетение от 20 000 лв. Излага доводи, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението в частта, обжалвана от него, и отхвърляне на иска за разликата до уважения размер.

М. Я. М. е оспорила жалбата на ответника.

За да постанови решението си в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата е възникнало вземане по 432, ал. 1 КЗ в размер на 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството на травматичните увреди, в това число травма на коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, и тежестта на уврежданията, интензитета на претърпените болки, възстановителния период, съпроводните на търпяните болки замайване, световъртеж, продължаващите болки в областта на кръста, както и трайните последици – загрозяващ белег на 2 лицето. СОС е счел възражението за съпричиняване поради пътуване без поставен обезопасителен околан за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в тази част по отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. В случая, с оглед спорния предмет на делото във въззивното производство, очертан от оплакванията във въззивната жалба и насрещните доводи в отговора на въззивната жалба, при служебното приложение на материалния закон, както и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищцата части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 08.09.2019г., от което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. 429 – 437 вр. чл.

477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от ищцата, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението се оспорват по същество като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

С оглед релевираните доводи в срока за обжалване жалбоподателят счита, че 3 присъденият размер на обезщетението е завишен при така установените неблагоприятни последици от ПТП със заключението на съдебномедицинската експертиза, измежду които отрича да са травма на коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дискови хернии на ниво L3-4 вляво и L4-5 вдясно, за които не било проведено пълно доказване, че са в причинна връзка с механизма на ПТП.

От заключението на изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза, изготвено въз основа медицинската документация, представена по делото, е установено, че в резултат на ПТП от 08.09.2019г. пострадалата М.М. е получила следните травматични увреждания – лицева травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана в областта на носа и счупване на носните кости; периорбитален хематом и оток на меките тъкани. В представената с исковата молба епикриза, обсъдена от вещото лице, е отразено, че ищцата е постъпила на лечение в Клиника по лицевочелюстна хирургия на 08.09.2019г. след като е пострадала при ПТП като пасажер в автобус, който се блъснал в друго превозно средство, при което се ударила в предната седалка и е получила рана в областта на носа, съпроводена с обилно кръвотечение, не е губила съзнание и има ясен спомен за случилото се (тези факти не са спорни на настоящия етап); при постъпването в клиниката е била с оплаквания от болка и невъзможност да диша през носа и силно нарушена естетика вследствие на разкъсноконтузната рана. Съгласно удостовереното в епикризата и според заключението на СМЕ пострадалата е оперирана, раната е обработена хирургично и носните кости са репозирани, изписана е на 11.09.2019г., като раната е заздравяла с образуването на ръбец, който ще остане до живот и представлява загрозяващ козметичен дефект.

Възстановяването при подобни тип лицеви травми, както е пояснило вещото лице, протича в рамките на около 25-30 дни, като възстановяването е пълно, ако оперативната намеса е успешна, а в конкретния случай няма приложена по делото медицинска документация, в която да са отразени усложнения от страна на травмата на носа след проведеното лечение. В първите дни след инцидента пострадалата е изпитвала значителни по интензитет болки и страдания в областта на лицето, което е богато инервирано и кръвоснабдено, като в рамките на периода от около 30 дни болезнеността е намаляла и изчезнала. Вещото лице е уточнило, че травма в областта на носа е съпроводена с продължителна и силна болезненост, която постепенно намалява, поради което през следващите дни след инцидента със сигурност 4 пострадалата се е оплаквала или е имала главоболие и съпроводените с това усещания – замайване и др.

В лист за преглед № 65/16.09.2019г., обсъден от вещото лице, на пострадалата е била поставена основна диагноза „Мозъчно сътресение“, а като придружаващо заболяване „Травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб“. Анамнестично е записано, че след изписването й от болничното заведение, където не е консултирана с неврохирург, пострадалата от ПТП продължила да се оплаква от главоболие и световъртеж, като съобщава за болки в кръста, появили се след инцидента, както и изтръпване в долни крайници. Като обективно състояние при прегледа е отразено: Леко увредено общо състояние. Заема анталгично положение в леглото. Изразен цефалгичен синдром. Периорбитален оток на меки тъкани и нос. Изразен вертебрален синдром за лумбален отдел с хипестезия по коренчев тип за дерматоми ЛЗ и Л4 двустранно. Без изразен двигателен дефицит. Препоръчано е КТ на главен мозък и МРТ на лумбални прешлени за болките в кръста за уточняване и изключване на травматична дискова херния. На М.М. е проведено магнитнорезонансна томография (МРТ) на поясни прешлени със заключение – МР данни за малка интрафораменална дискова херния на ниво ЛЗ-4 вляво; малка парамедианна дискова херния на ниво Л4-5 вдясно. Във връзка с доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира, че действително по делото не е проведено пълно доказване (чл.

154, ал. 1 ГПК), създаващо сигурно убеждение у съда в истинността на съответното твърдение, че уврежданията в гръбначния стълб, установени след ПТП, са с травматичен произход от процесното ПТП, въпреки че при приема и престоя в болница на пострадалата не е извършван преглед от неврохирург. В заключението на СМЕ, в което е обсъждан листът за преглед с поставените диагнози и МРТ изследването, не е прието като последица от ПТП травмата на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб и дисковите хернии, т.е. в област извън главата. Заключението не е оспорено от ищцата докато трае изслушването (чл. 200, ал. 3 ГПК), видно и от представената писмена защита (в нея травмата на гръбначния стълб не е обсъдена), съобразено е с установеното непосредствено след ПТП засягане на телесното здраве на пострадалата в областта на главата, при оценката му заедно с другите доказателства по делото, въззивният съд го възприема като основано на съответните специални знания на вещото лице и приема, че по 5 делото се налага извод, че само въз основа на поставената дни след ПТП диагноза не може да се направи един единствен обоснован извод, че увреждането на гръбначния стълб е получено именно от ПТП, макар и да съществува такава вероятност, което обаче не е достатъчно за изискуемото от закона пълно доказване на твърдените вреди. Изводът за непроведено пълно доказване в обсъжданата насока въззивният съд прави, въпреки че ответникът не е упражнил право на жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която е присъдено обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за образно изследване на поясните прешлени, поради което се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, че ищцата е претърпяла и такива вреди от процесното ПТП (чл. 298, ал. 1 ГПК).