Решение № 1352 от 02.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120107507 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен от Ф. Х. Х., срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде прогласен за нищожен сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40023661890/16.02.2024 г., поради противоречието му с чл. 11 от Закона за потребителския кредит. Съединен е с иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 511,29 евро, представляваща заплатена без основание сума по сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40023661890/16.02.2024 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40023661890/16.02.2024 г., по силата на който, на ищцата са предоставени 3000 лева, за ползването на които е уговорено възнаградителна лихва в размер на 1805,12 лева, както и са предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“, за които е уговорено да се заплати възнаграждение в общ размер от 3960 лева. Сочи се, че ищцата е заплатила на ответника общо 4000 лева за погасяване на задълженията по кредита. Поддържа се, че ищцата притежава качеството потребител, а посоченото в договора ГПР не отговаря на действителното, доколкото в него не са включени допълнителните услуги, поради което поддържа, че договора е нищожен и платеното над размера на заетата сума подлежи на връщане.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.

1

Твърди се, че двете услуги са предоставени на ищцата по нейно искане, като срещу услугата „Фаст“ същата е получила насрещно благо – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а срещу услугата „Флекси“ същата е получил насрещно благо – при финансови затруднения и по искане на ищцата да се преструктурират задълженията по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По тези съображения се поддържа, че исковете на неоснователни, тъй като процесната клауза от договора не е нищожна, доколкото в нея не са уговорени такси за усвояване и управление на кредита, а възнаграждения за реално предоставени на ищеца услуги.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В съдебното заседание ищцата не се явява. Депозирано е становище от 08.05.2026 г.

В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за потребителски кредит №

40023661890/16.02.2024 г. се установява, че страните са уговорили отпускане на паричен кредит при следните параметри: заета сума 3000 лева, ГПР - 48,97 %, ГЛП – 41 %, закупена допълнителна услуга „Фаст“, срещу възнаграждение от 1350 лева и допълнителна услуга „Флекси“, срещу възнаграждение в размер на 2610 лева.

По делото са представени Общи условия към договора за кредит (ОУ). От чл. 15.1 ОУ на ответника, към които договора за кредит препраща е видно, че услугата „Фаст“ се изразява в приоритетно разглеждане и даване на становище по искането за отпускане на кредит, а от чл. 15.2 от ОУ е видно, че услуга „Флекси“ дава възможност на потребителя в случай на финансови затруднения, при поискване да отложи определен брой погасителни вноски или промени погасителния план.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоената сума по договора за кредит е в размер на 1533,88 евро, а общият брой на извършените от ищцата плащания е в размер на 1758,13 евро, при което е налице надвнесена сума в размер на 224,25 евро.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. За успешно провеждане на предявените искове ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки - че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви и възнаграждения, по силата на който сумата по заема е усвоена от ищеца и същият е заплатил възнагражденията за процесните услуги изцяло, както и размера на надвнесената сума. В тежест на ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което ответникът е усвоил сумата от 3000 лева. Това обстоятелство се установи и от представения по същото договор за потребителски кредит, сключен между страните, със следните параметри: заета сума 3000 лева, ГПР - 48,97 %, ГЛП – 41 %, закупена допълнителна услуга „Фаст“, срещу възнаграждение от 1350 лева и допълнителна услуга „Флекси“, срещу възнаграждение в размер на 2610 лева.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

2

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията, дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги "Фаст" за приоритетно разглеждане и "Флекси" за правото на кредитополучателя да променя погасителния план. Уговорени в общ размер на 3960 лева, надвишаващ този на отпуснатия кредит от 3000 лева, същите представляват над 100 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР от 48,9 7 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси", са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение.

Клаузите за уговаряне на услугите "Фаст" и "Флекси" имат неравноправен характер, тъй като общият им размер е аналогичен с отпуснатата в заем сума по договора за кредит, което обосновава извод за тяхната явна непропорционалност спрямо размера на отпуснатия кредит. Нещо повече – по делото липсват ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена равна възможност за одобряване на искането за кредит при липса на изразено от него съгласие за закупуване на допълнителния пакет. В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до 3 връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Налага се изводът, че невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи.

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебносчетоводна експертиза се установи, че заетата сума е в размер на 1533,88 евро, а общият брой на извършените от ищцата плащания е в размер на 1758,13 евро, при което непогасената чиста стойност на кредита възлиза на 224,25 евро, до който размер, кондикционният иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства в полза на ищеца се полагат съдебно-деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 204,82 евро. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че ищцата е представлявана при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от адвокат, чието възнаграждение, като съобрази интереса на делото, броя на исковете и положения труд, съдът определя в размер на 652,67 евро.

Ако основанието, на което се претендира вземането е неравноправно, в полза на кредитодателя не се следват съдебни разноски. Присъждането на такива може да възпре потребителя да упражни правото си на потребителска защита и на връщане на надвнесени суми след като знае, че при евентуално отхвърляне на претенцията му за недължимо платени суми ще бъде осъден да заплати разноски – в този смисъл т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела № С-224/19 и С-259/19 на СЕС, според което член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.