Решение № 967 от 02.02.2026, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 2251/2025
- Вид
- Решение № 967
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Златина Бъчварова, Константин Григоров, Яна Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, изр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Закон за храните
- чл. 131, ал. 2 · Закон за храните
- чл. 17, ал. 1 · Закон за храните
- чл. 18 · Закон за храните
- чл. 9 · Закон за храните
РЕШЕНИЕ
№ 967
Бургас, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - XXVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
Членове:
ЯНА КОЛЕВА
КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
При секретар СИЙКА ХАРДАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА канд № 20257040602251 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „В. 2012“ ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от С. В. В., против решение № 56 от 26.09.2025 г., постановено по административнонаказателно дело № 454/2025 г. по описа на Районен съд Царево, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 35/19.08.2025 г., издадено от директора на областна дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ Бургас, с което на основание чл. 131, ал. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 Регламент /ЕС/ 1169/2011.
Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се представлява. С доводи за неправилност иска да се отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е изразил становище по жалбата.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
Районен съд Царево, с решение № 56 от 26.09.2025 г., постановено по административнонаказателно дело № 454/2025 г. е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 35/19.08.2025 г. на директора на ОБДХ Бургас, с което на „В. 2012“ ЕООД на основание чл. 131, ал. 2, вр. чл. 131, ал.1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 /четири хиляди/ лева за нарушение по чл. 18 ЗХ, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 Регламент /ЕС/ 1169/2011.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ и НП са издадени от компетентни органи; липсват съществени нарушения, които да обосноват отмяна на НП; безспорно е доказано извършеното нарушение; правилно е ангажирана отговорността на „В. 2012“ ЕООД; не е приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Санкцията е наложена на „В. 2012“ ЕООД затова, че при извършена проверка на 18.07.2025 г. в търговски обект - смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството, в търговска зала, с обявена цена се съхранявали и предлагали за продажба, без етикет на български език, следните хранителни продукти: 66 бр. трайни, сладкарски изделия, в нарушение на чл. 18 от Закона за храните /ЗХ/, вр. чл. 15, параграфи 1 и 2 Регламент /ЕС/ 1169/2011. За констатираното деяние на „В. 2012“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0000519/21.07.2025г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Касационният жалбоподател твърди, че е краен търговец, а не производител, поради което по отношение на него неправилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 2 ЗХ. Твърди, че нарушението е маловажен случай.
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи в съответствие с материалния закон, които изцяло се споделят от настоящата инстанция и към които препраща по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Съгласно чл. 15, параграф 1 Регламент /ЕС/ № 1169/2011, без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно разбираем за потребителите от държавите членки, в които се предлага на пазара храната.
В чл. 18 ЗХ е предвидено, че в съответствие с чл. 15 параграф 1 и параграф 2 Регламент /ЕС/ № 1169/2011, информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език.
В чл. 131, ал. 1, т. 1 ЗХ е предвидено наказание глоба или имуществена санкция в размер [рег. номер] 4000 лева, ако не подлежи на по - тежко наказание, на лице, което наруши разпоредби на Регламент № 1169/2011 за предоставянето на информация за храните на потребителите.
Съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗХ на бизнес оператор, който извърши нарушение по ал. 1, се налага глоба или имуществена санкция в размер [рег. номер] 6000 лева.
Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗХ бизнес оператор, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храни, е длъжен да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на закона и регламента, а това безспорно включва и задължението за предоставяне на информация за храните, предлагани в страна, включително тази на етикета на български език.
Касационният жалбоподател не оспорва факта, че като търговец е предлагал за продажба опаковани храни без етикет на български език, но счита, че тъй като не е производител, а храните са му доставени от дистрибутор, не е следвало да му бъде налагана имуществена санкция по чл. 131, ал. 2 ЗХ.
Според нормата на чл. 9 ЗХ бизнес оператори са субекти, които извършват дейност по производство, преработка и/или дистрибуция на храна, а според легалното определение в § 1, т. 6 ДР ЗХ „дистрибуция на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, включително търговия, внос и износ на храни. Ето защо „В. 2012“ ЕООД като търговец, има качеството бизнес оператор, който дистрибутира храни, респ. за него е налице задължение да предлага храни, етикетирани в съответствие с изискванията на закона и регламента, а това безспорно включва и задължението за предоставяне на информация за храните на български език.
В случая не е приложима хипотезата на чл. 28 ЗАНН, в каквато насока са и изложените от районния съд мотиви. Липсват смекчаващи обстоятелства, които да го отличават с по - ниска обществена опасност в сравнение с типичното за общия случай неизпълнение на изискванията на закона и Регламент № 1169/2011 за предоставянето информация за храните на потребителите.
По тези съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в сила.
При този резултат разноски на касационния жалбоподател не се следват.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 56 от 26.09.2025 г., постановено по административнонаказателно дело № 454/2025 г. по описа на Районен съд Царево.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: