Определение № 1167 от 12.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Благоевград, 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261200501022 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление гр. София, район „Люлин“, ж. к. „Люлин-10“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4, представлявано от ***, обжалва разпореждане № 2076 от 21.07.2026 г., постановено по частно гражданско дело № 870 от 2026 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлено заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение срещу А. И.

М., ЕГН **********, адрес с. ***, за вземания по договор за потребителски кредит № 3107146 от 07.01.2025 г.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.

Мотивът на районния съд за отхвърляне на заявлението не бил съобразен с нормативната уредба, регламентираща производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Цитирана е практика на окръжни съдилища.

Развити са съображения, че разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изброява изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, като няма основание същата да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл. Това били договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изтъква се, че договорът за цесия и уведомлението за същата не са сред посочените в нормата документи. Сочи се също, че не е необходимо представянето на други доказателства за възникването и изискуемостта на претендираните вземания. Според жалбоподателя, прехвърлянето на вземане с договор за цесия действително води до промяна на една от страните по облигационното отношение, сключено 1 с потребител, но това изменение става с нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника в облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор.

Договорът за цесия не можел да се третира като нов договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 от ГПК, за да бъдел изискван и той. Моли се за отмяна на разпореждането и постановяване на нов съдебен акт по същество.

Не се представят нови доказателства.

Копие на жалбата не е връчвано на насрещната страна /чл. 413, ал. 2 от ГПК/.

Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимиран субект, който има правен интерес от обжалването, и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя се явява редовна и допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

В конкретния случай първата инстанция е приела, че заявителят не е изпълнил указанието, дадено от нея, и не е представил копие на договора за цесия и уведомлението до длъжника. С оглед на това и въз основа на нормата на чл.

411, ал. 2, т. 1 от ГПК, Районен съд Разлог е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Окръжен съд Благоевград не споделя аргументите, изложени от заповедния съд. Указанието за представяне на копие на договора за цесия и уведомлението до длъжника, което е дала първата инстанция, е незаконосъобразно. Т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, на която се е позовал районният съд, е неприложима в казуса, защото касае производството по чл. 417 от ГПК, а процесното заявление се основава на чл. 410 от ГПК. Прилагане на 2 документи за промяната в субектите на облигационното правоотношение не се изисква от нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника за същата не се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, и няма основание тя да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл. Вярно е, че прехвърлянето на вземане с договор за цесия води до промяна на една от страните по облигационното правоотношение, материализирано в съответния договор, сключен с потребителя, но това изменение става чрез съвсем различен, нов договор, който се сключва с трето лице - цесионер, без да е необходимо участието на длъжника по облигационното правоотношение, произтичащо от потребителския договор. В този смисъл договорът за цесия не може да се третира нито като договор, сключен с потребител, нито като изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 от ГПК, за да се налага бъде изискван и той. Следва да се отбележи и фактът, че договорът за цесия е неформален. В закона не е предвидена форма за неговата действителност. Не е задължително този договор да е сключен в писмена форма. Писмената форма ще е необходима само с оглед на евентуално доказване на съществуването на договор за цесия на стойност над 2556,46 евро /превалутирани 5000 лева/, а за такова доказване може да става дума единствено в бъдещ исков процес, който би могъл да се развие само след подаване на възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Едва тогава цесионерът ще следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че е придобил даденото вземане посредством договор за цесия. Достатъчна индиция за активната легитимация на заявителя по чл. 410 от ГПК е фактът, че същият разполага с документите, установяващи вземането /след като ги представя/, което в общия случай означава, че тези документи са му били предадени от цедента.

Изследването на въпроса, дали длъжникът е уведомен за цесията, изобщо не е предмет на заповедното производство, а би имало значение само в бъдещото исково производство за установяване на вземането, и то само в случай че длъжникът в това исково производство направи възражение, че е платил част от дълга или целия дълг на предишния кредитор, преди да е бил уведомен за цесията. Още един довод в подкрепа на позицията, че за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за цедираните вземания не е необходимо представяне и на договора за цесия и уведомлението до длъжника, е и принципното положение, че за разлика от производството по чл. 417 от ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл. 418, ал. 2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост са въпроси по същество, касаещи материалноправната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при подаване на възражение от длъжника, а не в производството 3 по издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Цитираната от заповедния съд практика на ВКС не налага промяна на гореизложените изводи. Застъпената в Определение № 50079 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2864/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, позиция, че разясненията, дадени в т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, важат и за производствата по чл. 410 от ГПК, е изолирана, необоснована и влиза в пряко противоречие със самия текст на въпросната т. 4г, в който недвусмислено се коментират единствено заявленията за издаване на заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

След като се изясни, че Районен съд Разлог е дал незаконосъобразно указание на заявителя да представи договора за цесия и уведомлението до длъжника, и после незаконосъобразно е отхвърлил заявлението на процесуално основание, без да извърши проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 410, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, последната трябва да бъде направена от настоящия съдебен състав.

Претенциите за присъждане на лихви не следва да бъдат уважени. ГЛП по договора възлиза на 51 и сериозно надхвърля трикратния размер на законната лихва. Това положение безспорно накърнява добрите нрави, понеже със сделката неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и неправомерно се използва недостига на материални средства при него за облагодетелстване на отпусналия кредита търговец. В такава насока е и константната практика на ВКС, обективирана в Определение № 901 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията ***, Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.

№ 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията ***, и Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., докладчик съдията ***.

Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Конкретният ГПР значително надхвърля последния, което, съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК, води до нищожност на съответната клауза от ДПК поради противоречието й със закона.

Начинът на формиране на претендираната главница не е достатъчно ясен. Не е посочено дали е имало плащания от длъжника по кредита, и ако такива са били налице, какъв е бил техният размер, както и към кои пера от дълга са били отнесени същите. В този смисъл заявлението не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. чл. 410, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК.

Обстоятелствата, на които се основава същото, не са изложени по ясен и разбираем начин. Действително, производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал. 2 от ГПК за издаването на заповедта, една от които е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, 4 ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ГПК, следва да бъде направена в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна, изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията, е и гаранция за защита на правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и константната практика на ВКС. Съгласно Определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1968/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение, или да не оспори вземането. Същото се застъпва и в Определение № 187 от 11.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 164/2011 г., I т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 241 от 28.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 115/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 126 от 28.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ***, Определение № 46 от 20.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 11/2011 г., I т. о., ТК, докладчик председателя ***, и др. В този смисъл е и т. 2б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите *** и ***, в която е разяснено, че точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай обстоятелствата, на които се базират претенциите на заявителя, са изложени крайно лаконично, недостатъчно и неясно. Това е останало непроменено дори след представянето на уточняващата молба, при което положение не трябва да се присъжда и главницата по кредита. На разположение на заявителя е възможността да предяви осъдителен иск за вземанията си съгласно чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за която той трябва да бъде уведомен от заповедния съд.