Решение № 58 от 03.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ловеч, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН И.

В. АНАСТАСОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от В. АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254300600018 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 21/04.12.2024 г., постановена по НЧХД № 123/2022 г., Тетевенският районен съд е признал подсъдимите Л. И. В., ЕГН **********, И. В. И., ЕГН ********** и В. И. В., ЕГН **********, всичките от гр. Я, обл.

Ловешка за виновни в извършване в съучастие като съизвършители на престъпление по чл.130, ал.1 от НК и също в извършване в съучастие като съизвършители на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, за което съответно им е наложил наказания на всеки от един от тях за първото престъпление : пробация за срок от 6 (шест) месеца с двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, и за второто престъпление им е наложил на всеки от тях наказание глоба в размер на по 1 000 (хиляда) лева, като на основание чл.23, ал.3 от НК към по-тежкото наложено им наказание е било присъединено и по-лекото такова.

С горецитирания съдебен акт съдът е осъдил подсъдимите Л. И. В., И.

В. И. и В. И. В. да заплатят солидарно на ЧТ и ГИ И. И. Д. съответно обезщетение за неимуществени вреди за първото престъпление в размер на 1

3 000 (три хиляди) лева и всеки един от тях е бил осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за второто престъпление в размер на по 500 (петстотин) лева, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от 06.05.2021 г., до окончателното им изплащане, като искът до пълния претендиран размер на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Осъдил е подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. да заплатят на ЧТ и ГИ И. И. Д. сумата от сумата от 1 396,22 лева представляваща разноски по делото, както и сумата от 1 800 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил е подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. да заплатят по сметка на РС – Тетевен разноските по делото.

Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимите Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. в предвидения от закона срок.

Заявяват, че приемат горецитираната присъда в осъдителната й част за неправилна, необоснована и незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което считат, че същата следва да бъде отменена, сочат доводи в тази връзка. Молят въззивния съд да бъдат признати за невиновни и да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани гражданскоправните претенции. Молят да им бъдат присъдени разноските за двете инстанции.

Срещу така подадената въззивна жалба е депозиран отговор от въззиваемия И. И. Д. чрез повереника му адв. В. И. – К от ЛАК. Изразява становище, че жалбата е допустима, като подадена в установения срок, от лица които имат правен интерес /след установяване на факта, от кои лица е подадена/, но счита същата за неоснователна, излага аргументи в тази връзка.

В съдебно заседание въззивниците Л. И. В., И. В. И. и В. И. В. се явяват лично и със защитника си – адв. Т. Ц. от ЛАК. Излагат, че поддържат казаното от техния защитник и молят съда да уважи жалбата.

Защитникът заявява, че поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли настоящата инстанция да постанови въззивен съдебен акт, с който отмени първоинстаанционната присъда като необоснована, незаконосъобразна, неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения, касаещи правото на защита на подзащитните му. Претендира да им бъдат присъдени разноските по делото.

2

По оплакването за незаконосъобразност на присъдата, по отношение на второто престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, заявява, че е изложил на стр. 2 от жалбата своите оплаквания. Сочи, че съобразно установената съдебна практика, предмета на доказване и респективно фактите, които очертават състава на твърдяното от тъжителя престъпно деяние, в случая престъпление по чл. 146 от НК, което е от частен характер следва да се очертае, ако се докажат фактическите твърдения на тъжителя в тъжбата му. Твърди, че в конкретното производство районният съд на практика е излязъл извън фактическите твърдения в тъжбата, колкото и те да са пестеливи, неясни, неточни и непълни по обвинението на чл.146 от НК, като си е позволил да вмени извършване на деяние, което частният тъжител не го е описал от фактическа страна в какво се изразява. Счита, че по този начин, в предмета на доказване контролираният съд незаконно е въвел факти и обстоятелства, които не се съдържат в тъжбата.

Сочи, че трайната съдебна практика по този вид престъпни деяния приема, че подсъдимите е възможно да се защитават срещу факти, които не се съдържат в повдигнатото им обвинение. Твърди, че другото възприето от съдилищата, като изискване, за да се приеме, че едно такова обвинение, по такъв текст на НК е доказано е, че твърдяната обида, е нужно с думи, ясно и точно да бъде описана. Твърди, че псуването на майка може да се осъществи по много начини. Счита, че самото посочване на едно деяние със съответен глагол не може да бъде описанието на доста специфично престъпление „обида“, което е следвало да се констатира от районния съд и предлага подзащитните му да бъдат оправдани по това обвинение, излага доводи в тази връзка.

По отношение на оплакванията в гражданско-правната част на присъдата за едното деяние, също поддържа, че подзащитните му са осъдени солидарно да плащат, а за другото деяние са осъдени поотделно, което за него също е непонятно на какви принципи и законови норми почиват.

В съдебно заседание въззиваемият И. И. Д., се явява лично и с повереника си - адв. В. К от ЛАК. Заявява, че поддържа изложеното от неговия процесуален представител и дава становище да бъде постановено решение, с което се потвърди като правилна присъдата на РС -Тетевен.

Повереникът моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и да 3 потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че заплахи и обиди са започнали още пред блока, където е извършено деянието преди още тримата въззивници да са били пристигнали. Твърди, че псувните изречени от тримата подсъдими и възприети, както от свидетелката - съседка на пострадалия, така и от неговата сестра, племенник, са били изречени на висок глас, със заплашителен тон, едновременно и преплитайки се, и счита, че не следва да бъдат детайлно уточнявани, тъй като тогава, когато ти нанасят побой, отправят заплахи за живота и здравето ти, пострадалият е възприел различните видове псувни отправени пред свидетели, включително и пред служители на реда и счита, че това не е основание същите да не бъдат осъдени за деянието по чл.146, ал.1 от НК.

Заявява, че е изложила подробно становище относно основателността на въззивната жалба. Счита, че постановената присъда е мотивирана и детайлно са обсъдени всички доказателства, като съдът се е обосновал кои от тях кредитира, кои не и защо ги кредитира и не следва да се повтаря в тази насока.

Моли настоящият състав да съобрази становището и отговора на въззивната жалба и да постанови решение, с което потвърди постановената присъда, като моли както в гражданската, така и в наказателната част съдът да присъди дължимия й се адвокатски хонорар. Заявява, че нейният е по чл.38 от ЗА, като няма представа какъв е хонорарът на защитника на подсъдимите.

Заявява, че не възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на колегата си.

Въззивният съд, като съобрази постъпилата жалба, отговорът на жалбата становищата на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства от РС – Тетевен и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

На дата 06.05.2021 г. тъжителят И. И. Д. пътувал с автомобил от гр. Я към гр. С с цел пазаруване, като в автомобила пътували и сестра му св.

М.И.К., племенницата му – св. И.И.К. и св. В.И.К.. По пъ т я св. И.К. им споделила, че предния ден между нея и Г. В. И. от гр. Я, възникнала разправия като последният й ударил шамар. След като се върнали от гр. С, св. М.К. и синът й св. В.К. се прибрали в дома им в гр. Я ж.к. „****“, *****. Брат й тъжителят И Д. излязъл навън. Намирайки се в дома си св. М.К. чула викове и 4 видяла през шпионката на вратата пред входа подсъдимите В. Л. И. и Гошо /Г.

В. И./, който бил с бухалка, там бил и брат и се карали, а след пет минути пристигнали и подсъдимите Л., В. и И. и още едно лице, което било непознато на свидетелката. Последната излязла пред входа, а св. В.К. последвал майка.

Повод за избухналия скандал станало поведението на пострадалия Д., който ударил шамар на подсъдимия Г. В. И. в салона за подстригване в гр. Я, на което свидетели станали И.М.Т. и Ц.Н.Н. .

Подсъдимият Г. И. замахвал с бухалката към И. Д., като тогава св. К се опитала да вземе бухалката за де не бъде ударен брат й и тогава подс. В. И. В. я взел и я прибрал.

Подсъдимият Л. В. заявил пред св. М.К., че тъжителят нямало да остане жив и ще бъдел изселен от града. Тогава св. К помолила подс. В. И. В., който е баща подс. Г. В. И. да се разберат като родители.

Св. П.Г.Н., която живеела в същия блок, където станал инцидената чула викове и крясъци и от терасата си видяла св. М.К., която била боса и синът й В както и подсъдимите, които имали бухалка. Св. Н заявява, че видяла как св.

М.К. изскубнала бухалката от единия подсъдим. Видяла как подсъдимият В.

В. разговаря с М, която искала да се разберат, но подсъдиимят псувал, заканвал се и търсел пострадалия Д.. Св. Н излага, че след това подъсъдимите и М влезли в хода и съседката само чувала удари по вратата на апартамента на К.

В това време вече пострадалият Д. бил в апартамента на сестра си и тя го помолила да отвори, тъй като вратата е дървена и да не и я разбият, защото скандалът продължавал, като от своя страна пострадалият се обадил на тел.112. Подсъдимите тръгнали към вратата, чували се псувни, а след тях били св. К и синът й св. В.К..

След като тъжителят отворил вратата върху него се нахвърлили подсъдимите В. И. В., Л. И. В. и И. В. И., като В. удрял И по главата, а Л. го хванал за гушатата да го души.

На инцидента в късния следобяд били изпратени свидетелите полицейски служители - П.М. И. и Г.А. Д., които получили сигнал за скандал в гр. Я. Когато отишли на място от блока се чували викове и крясъци от единия вход, поради което отишли на втория етаж в средния апартамент, където възникнал скандала. На място видяли група лица, които са саморазправяли, като имало лица отвътре в апартамента и от вън. Предвид тези обстоятелства 5 полицейските служители взели мерки да ги разтърват, тъй като пострадалият Д. бил прегънат на земята и хванат от подсъдимия Л. В. за врата, а върху тях двамата имало още две лица- това били подсъдимите И. В. и В. В.. Пред апартамента се намирали посъдимите В. Л. И. и Г. В. И., които не вземали участие в инцидента.

След като разтървали биещите се, тъжителят И. Д. бил одраскан по врата и ударен в устатата. След края на инцидента тъжителят бил с главоболие и повръщал, бил прегледан от медиците от дошлата на адреса бърза помощ.

От изготвената по делото съдебно медицинска експертиза (л.119 - 121), се установява, че на тъжителя И. Д. са причинени повърхностно раскъсна контузна рана на горната устна, която му е причинила временно и неопасно разстройство на здравето, както и зашеметяване, което от своя страна обуславя временно и неопасно разстройство на здравето.

От заключението на назначената по делото комплексна съдебно психиатрично психологична експертиза (л.241 - 259), се установява, че тъжителят Д. е преживял остра стресова реакция в момента на нанасяне на побоя, придружен със заплахи и обидни думи, което се е отразило негативно върху емоционалното му състояние и довело до продължаващо и към момента на изготвяне на експертизата /14.07.2023 г./ състояние - лек депресивен епизод, което продължава повече от две години, състояние на леко изразена депресия, съпътствани от нарушен сън, загуба на тегло, подтиснатост и понижено настроение, което немнуемо влошавало качеството на живот на тъжителя.