Решение № 21283 от 24.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21283 гр. София, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20211110135286 по описа за 2021 година

Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез юриск. М К е предявил срещу ответника Р. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., следните искове:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца „Т“ ЕАД следните суми: 81,81 лв., от които:

59,06 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,93 лв. за периода от 01.01.2019г. до 11.06.2021г., сумата от 1,49 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за м.11.2018г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху втората главница в размер на 0,33 лв. за периода от 30.12.2018г. до 11.06.2021г. /съгласно уточнителна молба от 09.08.2021г./ Иска се присъждане на сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски, и възнаграждение за юрисконсулт по чл. 78, ал.8 от ГПК.

На ответника е назначен особен представител – адв. М. Л. Н., който е оспорил исковете по основание и размер.

Ищецът твърди, че ответника Р. П. е клиент на „Т“ ЕАД за стопански нужди, като собственик на топлоснабден имот, представляващ магазин № 1, находящ се в гр. С....

Твърди, че за процесния период до имота е доставена топлинна енергия, но не е заплатена цената на същата, поради което и липсата на сключен договор между страните, ответницата се е обогатила неоснователно с неплатената цена на топлинната енергия за сметка на 1 обедняването на ищеца.

Ответницата П., чрез назначения си особен представител, счита предявените искове за неоснователни, поради обстоятелството, че ищецът не е доказал, че тя е ползвател на доставената топлинна енергия, вкл. и за времето, когато е била собственик на имота. Твърди се, че не се дължи законна лихва за забава, защото ответницата не е била поканена да плати цената на доставената топлинна енергия.

Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът Р. М. П. е придобила собствеността на процесния по делото топлоснабден имот, представляващ магазин, на 14.07.2016г., като е купила същият от „Б.К.“ ООД, която покупко-продажба е обективирана в представения по делото нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, съставен на 14.07.2016г. от нотариус И Д. Ответникът П. е продала този магазин на 04.12.2018г. на Н.Р.С., което се установи от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, съставен на 04.12.2018г. от нотариус Д. Следователно Р. П. е била собственик на процесния имот само за времето от 14.07.2016г. до 04.12.2018г.

Отнесено към процесния по делото период, през който се претендира, че се е обогатила неоснователно от доставена до него от ищеца топлинна енергия, може да се направи извод, че тя е била собственик на магазина за времето от 01.07.2017г. до 04.12.2018г.

Исковете на „Т“ ЕАД са неоснователни, поради следното:

Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от установяването на следните елементи от фактическия състав на разпоредбата: имуществено разместване в патримониумите на двете страни, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, а ищецът е обеднял със съответните разходи; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита правата на обеднелия ищец. За уважаването на иска е нужно – ответникът да е собственик на топлоснабден имот през процесния период, да е употребявал топлинна енергия в имота за стопански нужди, да е ползвал услугата дялово разпределение, да не е имал годно правно основание да употребява тази енергия, като количество и разходи за доставяне, ищецът да е поканил ответника да плати дължимите за това суми.

По делото не се установи ответницата да е ползвала имота лично през процесния период, за който се претендира, че е консумирала топлинна енергия. Само ползвайки го тя би могла да се обогати със стойността на топлинната енергия, употребена в него, който елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 от ЗЗД не е налице.

Ищецът е посочил сума на главницата, представляваща цена, по която продава топлинна енергия. В случая, доколкото не са налице договорни отношения за продажба на топлинна енергия, не може да се дължи продажната цена, а сумата, с която търговското дружество е обедняло, т.е. дължими биха били само разходите, които ищецът е направил за доставката на топлинната енергия, но не и търговската печалба и данък добавена стойност, включени в продажната цена. След като ищецът не доказа размера на обедняването му, т.е. разходите, 2 които е направил, размера на обогатяването също не бе доказан и предявените искове за главница се явяват неоснователни. Неоснователността на главните искове обуславя и неоснователността на акцесорните исковете за лихви.

При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски, а ответницата не е сторила такива.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу ответника Р. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., за осъждане на Р. М. П. да заплати на ищеца „Т“ ЕАД на осн. чл. 59, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД следните суми: 81,81 лв., от които: 59,06 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.08.2019г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 20,93 лв. за периода от 01.01.2019г. до 11.06.2021г., сумата от 1,49 лв. - главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за м.11.2018г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху втората главница в размер на 0,33 лв. за периода от 30.12.2018г. до 11.06.2021г.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3