Решение № 76 от 03.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Провадия, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100121 по описа за 2024 година

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.

С влязло в сила решение № 354/22.12.2024г. е допусната делба на следния недвижим имот, находящ се в с. ****** и представляващ УПИ XII-41, кв. 34 по КРП на селото одобрен със заповед № 1125/05.04.1936г., с площ от 1520кв.м. при граници: улица, УПИ XI-40, УПИ VI- 41, УПИ Х- 42, ведно с построените в него жилищна сграда на два етажа с площ от 80кв.м., лятна кухня с площ от 15кв.м., две стопански постройки с площ от по 75кв.м. между съсобствениците и при квоти, както следва: 1/3кв.м.ид.ч. за Й. Н. И., ЕГН **********;

1/3кв.м.ид.ч. за И. Н. А., ЕГН ********** и 1/3кв.м.ид.ч. за С. Н. Д., ЕГН **********.

В първото по делото заседание ищцата е заявила и съдът е приел за съвместно разглеждане претенции по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 344, ал. 2 ГПК. Последните уточнени, са както следва: от Й. Н. И. за осъждане ответницата И. Н. А. да й заплати сумата от 7000лева /200лева месечно/, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот, съобразно квотата в съсобствеността за периода 24.05.2022г. до 07.04.2025г., ведно със законната лихва от 07.04.2025г.; от Й. Н. И. срещу И. Н. А. за осъждане ответницата да й заплащат сумата от 200лева месечно, представляваща обезщетение за еднолично ползване на съсобствения имот, съобразно квотата в съсобствеността, считано от 08.04.2025г. до окончателното приключване на делбата.

По същество на спора ищцата излага становище за извършване на делбата посредством изнасянето му на публична продан.

Становището на ответниците относно способа за извършване на делбата е било посредством изнасянето имота на публична продан.

ПО ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ

1

ИМОТ

Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. Изготвянето на разделителен протокол и теглене на жребие предполага кумулативното наличие на предпоставките: до делба да са допуснати повече от един имот, от които съответно да може да се образуват достатъчно реални дялове, така че всеки съделител да получи своя, квотите на съделителите определени с решението по допускане на делбата да са равни или числото на знаменателя на дробната част, с което са определени квотите да е равно на броя на имотите. Ако няма възможност по обособяване на достатъчен брой реални дялове, вкл. отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, съобразно числото на съделителите, изключено е и приложението на разпоредбата и на чл. 353 ГПК.

От заключението на вещото лице инж. С. К. по допуснатата съдебно- техническа експертиза, вкл. с разясненията дадени при изслушването му, неоспорено от страните и кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че имотът е реално поделяем. Дворното място, от което е образуван УПИ с РП от 1936г. е с пл. № 41 по КП, без данни за уреждане на придаваеми площи по регулация от съседните му. От огледа на място в.л. е установило, че в случая площта по заснети материализирани граници на място е 1726кв.м. Северната и източната граници на имота по РП не са заети на място и там имотната граница е кадастралната. Източната и западната граници на имота съвпадат с регулационните по РП. Относно застрояването в имота в.л. е установило жилищна сграда със ЗП от 56кв.м., стълбище и стълбищна площадка от 5кв.м., лятна кухня от 32кв.м.; паянтова сграда обор от 28кв.м.; паянтова сграда плевник от 90кв.м., навес от 38кв.м. и външна тоалетна от 5кв.м. Двуетажната сграда е с частично разрушени покрив, таван и под на втори етаж и с пукнатини по зидове, а паянтовите сгради- обор и плевник с пукнатини по зидовете и частично разрушени покриви. В.л. е заключило, че сградите подлежат на основен ремонт, защото са опасни или на премахване. На база тези констатации, в.л. е извело извод за реална поделяемост на имота на три дяла, но преди това е обосновало нужда от попълване имота в КП, съгласно границите на място и вземане на решение от съсобствениците дали плевникът, оборът с навес и полумасивната жилищна сграда на два етажа ще бъдат ремонтирани или премахнати, с което и заличени от плана.

След изслушване на заключението и запознаване с дължимите от страните действия пред администрацията, с оглед обособяването на реални три дяла от имота, същите единодушно са изразили становище, че не желаят разделяне имота на три дяла и желаят прекратяване на съсобствеността чрез изнасянето му на публична продан.

При това положение и явна невъзможност за изпълнение процедурата по чл. 200 ЗУТ, съдът следва да приеме имотът за реално неподеляем, а от там и че единствено 2 приложимият способ за прекратяване на съсобствеността е изнасянето му на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

Пазарната му стойност съгласно заключението на в.л. К. е в размер на сумата от общо 23900лева. Стойността на дяловете на страните в съсобствеността, изчислени съобразно квотите им, възлиза както следва: 1. за Й. Н. И.- 4073,29евро /7966,67лева/; за И. Н. А.4073,29евро /7966,67лева/ и за С. Н. Д.- 4073,29евро /7966,67лева/.

По претенцията с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:

Претенциите са основани на твърдения, че имотът се ползва еднолично от ответницата И. А. от смъртта на общия наследодател на страните /Г.Х., поч. на 24.05.2022г./, а и понастоящем, поради което ищцата е лишена от възможността и тя да го ползва. Затова, счита да й се следва парично обезщетение в размер на средната месечна наемна цена.

Исковата молба инициирала производството се сочи да има характер на покана до ответницата за заплащане на дължимото обезщетение.

Ответницата по иска признава да ползва част от имота- кухня и стая на първи етаж от 2018г., когато е отишла да полага грижи за болната им майка. Твърди, че не е препятствала никога възможността на сестра си да ползва и тя останалите помещения и двора. Посочва, че вторият етаж е на нейно разположение със самостоятелен вход и винаги може да го ползва.

Стопанските постройки сочи да са се самосрутили още приживе на майка им. Твърди, че ответницата никога не е идвала в имота и никога не е изявявала желание да го ползва, преди подаване на исковата молба, вкл. не е дошла на погребението на майка им. Затова и отправя покана до нея да упражни правото си на ползване, съобразно обема на притежаваните права.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в настоящата хипотезата е съсобственото имущество да се ползва лично от ответницата и да е отправена писмена покана до съсобственика с искане на неползващия да му бъде предоставена възможността да ползва лично имота, респ. за заплащане на обезщетение, съобразно правата му в съсобствеността.

Принципът е, че всеки съсобственик има право да ползва цялата вещ, но това право е ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат останалите съсобственици. Именно това взаимно ограничение на правата се регламентира с нормата на чл. 31 ЗС и всяко писмено искане, което се позовава на тази норма, съставлява покана.

Собственикът, който лично ползва вещта дължи от момента на получаването й обезщетение от ползата, от която е лишен другият съсобственик, а това е средната наемна цена, която би могъл да получи за правата си.

Както е прието в мотивите на ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС обаче, правото на обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял и то не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на 3 дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

Претенцията е заявена за периода 24.05.2022г. до 07.04.2025г. Предхождаща завеждане на делото извънсъдебна писмена покана в този смисъл заявена от ищцата по делото и получена от ответницата, не се твърди да има. Такава тя е заявила в рамките на настоящото производство с исковата молба от 30.01.2024г. отправяйки с нея искане за заплащане на парично обезщетение от ответницата от датата на смъртта на общия наследодател. За да възникне дължимостта на обезщетението, съсобственикът следва да е уведомен за това от неползващия, като това му задължение ще възникне от момента на получаване на поканата, освен ако в нея не е определен друг, следващ получаването й момент. С исковата молба е заявено искане от ищцата, че желае да й бъде заплащано обезщетение за ползването на нейната част от имота. Това й изявление има характер на писмена покана по см. на чл. 31 ЗС. Достигнало е до знанието на ответника А. с връчване препис от исковата молба, което съобразно отбелязването в съобщението на л. 41 от делото е станало на 29.03.2024г. Следователно, към началната датата на периода, за който се търси обезщетение за лишаване от ползване, ответницата не е била надлежно поканена да заплаща такова и за периода 24.05.2022г. до 28.03.2024г.вкл. претенцията е недоказана само на това основание.

За установяване размера на дължимото обезщетение по делото бе изслушано заключение по допуснатата СТОЕ, възприето от съда като обективно и компетентно изготвено на база направата на съответните проучвания от вещото лице на пазара на имоти.

Заключението е било оспорено в тази му част от ищцата с доводи срещу обосноваността му, но няма основание да се дискредитира доказателствената му стойност. Вещото лице е обосновало извода си на база опита си и проучване предлагането на сходни имоти. Макар и оспорено заключението, не е отправено искане за допускане на повторно, поради което оспорването на обосноваността му е останало недоказано. За периода 24.05.2022г. до 07.04.2025г. в.л. дава стойност от общо 2060лева, а към датата на изготвяне на заключението 80лева.

Касателно периода от 29.03.2024г. до 07.04.2025г. /датата на първо о.с.з по втора фаза на делбата/. Твърденията на ищцата са били, че имотът се ползва еднолично от ответницата.

На свой ред тя е оспорвала това, като е признала факта да ползва част от жилищната сграда на два етажа и от дворното място. Оспорила е обаче това да създава пречки на ответницата и тя да упражнява правото си на ползване, като съответно е отправила до нея покана и тя да ползва. На ищцата, чиято е и доказателствената тежест, са били дадени указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за твърденията си ответницата да й създава пречки в ползването на нейната част от имота. Такива не са ангажирани.

Както се каза, обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи при действия на съсобственик препятстващи възможността другият да ползва и обосноваващи така еднолично ползване от него. Като такива може да се определят чисто фактическо пречене на ползването чрез недопускане до имота /отказ предоставяне и/или смяна на ключ, поставяне на охрана, 4 охранителна техника, поставяне на външна ограда и пр,/, чрез предоставяне ползването на трето лице, чрез изгонване или друга проява на насилствено преустановен достъп до имота.

В случая не се е твърдяло никое от изброените. Единствено данни за това ключовете да са в ответницата има в становище на другия съделител, но доколкото той не е страна в спора по тази облигационна претенция, тези сочени факти няма основание да бъдат съобразявани, а и принципно касае се за твърдения подлежащи на доказване. При единствени твърдения, че ответницата е едноличен ползвател на имота и по този начин лишава ищецът от неговия дял, то не може да се прави извод, че оставането на един от съсобствениците в имота в случая ответницата, лишава другия- ищцата от ползване на нейната част, без дори да е ясно за какво желае да се ползва имота и отзовала ли се е на отправената покана за ползване, съответно имала ли е пречки за това.