Определение № 4430 от 24.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4430 гр. Варна, 23.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20233100502249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 208, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 81881/02.11.2023 г. на П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес г.В., срещу определение № 12631/23.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 13145/2023 г. по описа на ВРС, 50 състав. Със същото е оставена без уважение молбата на жалбоподателя, с която е отправено искане до съда да се съберат предварително доказателства на основание чл. 207 от ГПК чрез допускане на съдебно-техническа експертиза по бъдещия осъдителен иск срещу „Кралски Холандски Авиолинии" със седалище Холандия, за заплащане на обезщетение в размер на 600 евро за закъснял полет на 02.06.2023 г. номер KL1376 от Букурещ, Румъния до Амстердам Холандия, както и обезщетение за забава в размер на 1170лв. за периода от 02.06.2023 г. до датата на иска.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че молбата за обезпечаване на доказателства е неоснователна, защото не е обосновано твърдението за наличието на опасност доказателствата, чието обезпечение се иска, да не могат да се съберат и какви са причините за това.

На следващо място, се излага становище, че неправилно съдът е приел, че обстоятелствата, за които се иска обезпечението не могат да бъдат установявани посредством заключение на съдебно-техническа експертиза.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да допусне исканото обезпечаване на доказателства.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – чл. 274, ал. 1 от ГПК. Внесена е и следващата се за обжалването държавна такса. При тези фактически констатации въззивното производство се преценява като процесуално допустимо.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 13145/2023 г. по описа на ВРС е образувано по по молба на П. Д. Г., с която е отправено искане до съда да се съберат предварително доказателства по бъдещия осъдителен иск срещу „Кралски Холандски Авиолинии", със седалище Холандия, за заплащане на обезщетение в размер на 600 евро за закъснял полет на 02.06.2023 г. номер KL1376 от Букурещ, Румъния до Амстердам Холандия, както и обезщетение за забава в размер на 1170лв. за периода от 02.06.2023 г. до датата на иска.

С обжалваното определение № 12631/23.10.2023 г. съставът на ВРС е оставил без уважение молбата, като е приел, че с нея бъдещият ищец е поискал от съда обезпечение на доказателство по бъдещ иск, а именно назначаване на съдебна експертиза с конкретно определени въпроси, като не е обосновал наличие на опасност от събиране на това доказателство. Посочено е, че не е ясно какви обективни факти биха осуетили събирането на доказателството и поради какви причини същото може да бъде унищожено.

Наред с това е посочено, че въпросите, поставени към поисканата СТЕ, чието предварително назначаване се иска, не предполагат наличие на специални знания у вещо лице, поради което е необосновано нейното допускане. Във връзка с това изрично e отбелязано, че така формулираните въпроси предполагат събиране на писмени доказателствени средства по реда на чл.

190 ГПК и чл. 192 ГПК, което се цели да се постигне с поисканата експертиза, което е недопустимо, тъй като експертизата е самостоятелен способ за събиране на доказателства и предполага наличие на специални знания, а не снабдяване с информация и документи от трети лица или от ответника. На последно място, съдът е посочил, че наличието на форсмажорни обстоятелства /което се цели да се установи с поисканата експертиза/ при наличие на спор между страните за изплащане на обезщетение е в доказателствената тежест на насрещната страна, поради което и за ищеца липсва обоснован интерес от поисканото доказателство.

Горните изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени от настоящия въззивен състав. За да се допусне обезпечение на доказателствата по реда на чл. 207 и чл. 208 от ГПК, бъдещият ищец следва да установи наличието на нужда от такова обезпечение. Такава нужда съществува, ако са налице обстоятелства, от които може да бъде направен обоснован извод, че към момента на образуване на исковото производство посоченото доказателството би било унищожено или събирането му ще е съществено затруднено. Конкретните обстоятелства, от които се извлича 2 наличието на такава нужда, трябва да бъдат ясно и точно посочени в молбата за обезпечение на доказателства, доколкото съществуването на нуждата не се предполага. Не е достатъчно наличието на такава нужда само да бъде твърдяно декларативно, съответно – да бъде посочено, че съществува възможност доказателствата да бъдат унищожени след изтичането на определен срок, а следва да бъдат посочени конкретни факти и обстоятелства в тази насока. Липсата на такива е пречка да бъде извършена преценка за това дали действително е налице необходимост от допускане на обезпечение на доказателства, което само по себе си е достатъчно основание за оставяне на молбата без уважение.

Отделно от това, в случая чрез исканото обезпечение на доказателствата жалбоподателят цели да установи съществуването на факти от обективната действителност или липсата на такива. За установяването на тези факти не се изискват специални знания, които да налагат допускането на съдебнотехническа експертиза по смисъла на чл. 195 от ГПК. Доказателствата за съществуването на тези факти биха могли да бъдат събрани чрез изискването им от насрещната страна или от трето неучастващо по делото лице по реда на чл. 190 и чл. 192 от ГПК, а не чрез съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 195 от ГПК, вещото лице дава заключение по конкретен въпрос от значение за делото, но не разполага с правомощията да събира доказателства за твърдяни от някоя от страните факти. Въз основа на установените факти вещото лице би могло да даде заключение дали дадено обстоятелство е осъществено или не, но не може самостоятелно да установява тези факти.

Дори и доказателствата, за които се иска обезпечаването да са включени в база данни, както се твърди в частната жалба, то не съществува пречка страната или третото лице, от което те се изискват, да ги извлече от тази база и да ги предостави на съда.

На последно място, молителят по чл. 207 от ГПК има интерес да иска обезпечение на тези доказателства, които се отнасят до факти, за установяване на които той би носил доказателствената тежест. В конкретния случай искането е направено във връзка с твърденията на бъдещия ответник „Кралски Холандски Авиолинии“, с които е отказано изплащането на исканото от жалбоподателя обезщетение. Установяването на тези обстоятелства, обаче, би ползвало бъдещия ответник, доколкото би се установило наличието на основания, водещи до отпадане на отговорността му. Поради това, молителят няма интерес от така исканото обезпечаване на доказателства.

Преценено в съвкупност, всичко гореизложено води до извода, че молбата за обезпечение на доказателства е неоснователна и като такава правилно е била оставена без уважение от състава на първоинстанционния съд, чието определение следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК , Варненският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12631/23.10.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 13145/2023 г. по описа на ВРС, 50 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4