Решение № 15 от 10.02.2022, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Харманли, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20215630100384 по описа за 2021 година

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс вр. чл.92 от Закон за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че по повод договори за мобилни услуги от 01.ІІ.2019г., сключен с ищеца - мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, ответникът Н.

ИБР. М. АМ., бил абонат на дружеството -доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***** и титуляр мобилен номер *****, избрана абонаментна програма Тотал 26.99 с неограничени национални минути и изходящ роуминг в ЕС, с уговорен срок на действие за 24 месеца, до 01.ІІ.2021г.

За отчетния период на потребление 05.І.2019г. до 04.ІІІ.2019г. абонатът не изпълнил задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 186.55лв., за което били издадени фактури, както следва:

- фактура №7284389722/05.ІІ.2019г. за отчетния период на потребление от 05.І.2019г. – 04.ІІ.2019г., с дължима стойност за плащане в размер на 159.56лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 25.70лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Тотал и потребление извън месечния пакет в размер на 170.05лв./без ДДС/, генерирано за Роуминг таксуване (общо). Дължимата сума била платима в срок 20.ІІ.2019г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- фактура №7285692992/05.ІІІ.2019г. за отчетния период на потребление от 05.ІІ.2019г.- 04.ІІІ.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 26.99лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, от които: 22.49лв. /без ДДС/ за месечен абонамент Тотал. Дължимата сума била платима в срок 20.ІІІ. 2019г.

Сочи се , че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 186.55лв. ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура № 7288363713/ 05.V.2019г. за начислена неустойка в размер на 67.47лв. Твърди се, че мобилнят оператор разполагал с потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, 1 при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс- известяване до този момент.

Твърди се, че на 06.ІV.2019г. до ответника била изпратена покана от Оператора, в която били описани задълженията, посочена била общо дължимата сума, както и бил даден подходящ -10 дневен срок за изпълнение на задължението. Абонатът бил предупреден, че при неплащане на дължимата сума договорът му ще бъде прекратен. Датата на деактивация на процесния абонамент била 29.ІV.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Сочи се, че по този начин, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същия не спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 26.99 за мобилен номер ***** до 01.ІІ.2021г., съгласно Допълнителното споразумение от 01.ІІ.2019 г.

Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т.

11 от договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 67.47лв. била формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от договора.

Претендираната неустойка в размер на 67.47лв. представявала стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер. Съгласно т.

11 от договора, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребитялят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съотствщи на оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто срок не бил изтекъл, Потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на договора.

Сочи се, че неустойката в размер на 67.47лв. е формирана, както следва: 67.47лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.ІІ.2019г. за мобилен номер *****, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без ДДС, а именно: 3 х 22.49 = 67.47лв.

В исковата молба са изложени съображения, че според чл.92 ал.1 изр.1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял размерът на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да е налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция неустойката изпълнявала и наказателна функция, т.е. длъжникът заплаща неустойка, която ще бъде санкция за неговото неизпълнение.

Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.

Изложеното в исковата молба обосновало правния интерес у ищцовото 2 дружество да подаде Заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Н. ИБР. М. АМ.. По Заявлението било образувано ч. гр. д. № 33/2021г., по описа на Районен съд Харманли, и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 67.47лв. -дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, за което заявителя получил указания да предяви установителен иск за вземането си, което обосновало правния интерес от предявяване на настоящата искова претенция

Моли съда да постанови Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Н. ИБР. М. АМ. ЕГН **********, с адрес 6490 гр. Симеоновград ул.„*****, че към него съществувало изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД в размер на 67.47лв. - представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 01.ІІ.20219г., за която е издадена фактура №7288363713/05.V.2019г.

Претендира се присъждане на разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответника по делото Н. ИБР. М. АМ., не е открит на установените по делото адреси и не му е връчено надлежно съобщение за отговор по чл. 131 от ГПК. Изпълнени са визираните в разпоредбата на чл. 47 ал.1-5 ГПК действия. С Определение № 250/ 20.ІХ.2021г. за особен представител на ответника е назначен адв. В.Г. К. от АК Хасково.

В срока по чл.131 от ГПК, назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становището, че предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Особения представител на ответника заявява , че неустойката съставлявала акцесорно съглашение, предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Счита, че от приложена като доказателство по делото последна покана за доброволно изпълнение от 06.ІV.2019г. не било видно тази покана да е получена от ответника, т.е. не се установявало кога били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната ищец, която упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна ответник. Ето защо счита, че не било доказано осъществяването на последната предпоставка - да е уведомен длъжникът, от което следва, че не било възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка.

В отговора се сочи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне било елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата била уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Счита, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинявало на общите правила на чл.87 ал.1 от Закон за задълженията и договорите и писмените договори подлежали на прекратяване с изявление в същата форма. Това не се опровергавало от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвиждала възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не уреждала хипотеза на автоматично прекратяване на договора, без насрещната страна да бъде уведомена за това. Особения представител счита, че когато развалянето се извършвало извънсъдебно, прекратителното действие настъпвало от момента на достигане на уведомлението до длъжника.

Изложени са съображения, че от съдържанието на ОУ, била видно че прекратяването и спирането на достъпа до услугите били уредени отделно, поради което не можело да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора било равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. Исковата молба не можела да послужи като изявление за разваляне на договора, тъй като препис от нея не бил получен от ответника, а от назначения особен представител и то след като бил изтекъл срока по договора 01.ІІ.2021г. Връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК, не можело да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлявала акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора.

С оглед на изложеното в отговора , назначения особен представител счита, че 3 ищецът не установява, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което липсва основание за възникване на вземане на неустойка, тъй като ищецът не упражнил надлежно правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срокът му, и не бил осъществен фактическият състав, пораждащ заплащането на начислената неустойка, доколкото се касаело до неустойка, дължима при разваляне на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника.