Решение № 965 от 19.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Бургас, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20222120203064 по описа за 2022 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод жалбата на

„*” ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен адрес: *, чрез пълномощник - адв. М. Т. – БАК, против Наказателно постановление № 648166-F665150/25.07.2022 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредбата) и на основание чл.185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на търговеца е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на НП като се изтъкват доводи за допуснати нарушения на производствените правила и незаконосъобразност на санкционния акт. Посочва се, че в АУАН и НП не са посочени датата и мястото на нарушението, както и обстоятелствата по извършването му. Допълва се, че с АУАН са констатирани 18 отделни нарушения, като в последствие за всяко едно е било издадено НП, което според жалбоподателя му е попречило да разбере в какво точно се „обвинява“ и да организира защитата си. На последно място се посочва, че на жалбоподателя не са били връчени два броя констативни протоколи, което е ограничило правата му, както и че в НП не са били обсъдени смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

* – БАК, преупълномощена от адв. Т. – БАК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на НП изцяло и присъждане на разноски.

В допълнително представени писмени бележки процесуалният представител на жалбоподателя развива още веднъж доводите си за порочност на издаденото НП, като допълва, че е налице разминаване между заявената дата на започване на проверката и датата, отразена в констативния протокол по делото. Счита, че е останало неясно защо контролните органи са извършили проверка на адрес в кв. *, на който не се намира седалището и адресът на управление на дружеството, както и че е незаконосъобразно държаният орган да не 1 извърши проверка още след първото твърдяно нарушение, а да чака да се натрупат 18 на брой и едва тогава да реши да действа. Моли за отмяна на НП и за присъждане на сторените в производството разноски.

За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, която моли постановлението да бъде потвърдено, посочвайки, че не са допуснати процесуални пороци, а нарушението е безспорно доказано. Счита, че не е процесуална пречка с един АУАН да се констатират 18 отделни нарушения, както и че в АУАН и НП датата и мястото на извършване на нарушението са посочени по достатъчно изчерпателен и разбираем начин.

Пледира, че не са налице обстоятелства, които да позволят квалифициране на нарушението като маловажно. Моли за присъждане в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от самото НП - то е връчено на търговеца на 28.07.2022 г., а жалбата е депозирана на 10.08.2022 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 16.06.2022 г. служители от НАП, сред които и св. Г. П. – инспектор по приходите в НАП, извършили проверка на дружеството „*“ ЕООД с ЕИК: *. Повод за проверката бил анализ на информацията в системата на НАП „Контрол на горивата“ за периода от 01.01.2022 г. до 29.04.2022 г. относно движението на течни горива, в която нямало данни за подаване на информация от получателя за 18 броя доставки. Проверката била извършена на адреса, на който доставчикът отразил, че е доставил горивата - кв. *, *. В хода на проверката било установено, че на 29.04.2022 г. „*“ ЕООД с ЕИК * получило от доставчика - „* доставка на гориво - газьол с КН 27101943 в размер на 1265 л. по електронен акцизен данъчен документ с уникален контролен номер 0000000006775789/23.03.2022 г. На 29.04.2022 г. доставчикът е подал данни за доставката, чрез ЕДД с вх. № 0021-278586/31.03.2022 г. (л. 55). Горивото било доставено на адрес: кв. *, *, но дружеството-получател не изпълнило задължението си да подаде в Националната агенция за приходите данни за получените количества течни горива чрез електронен документ за получаване (ЕДП) на датата на данъчното събитие - 29.04.2022 г.

От управителя на дружеството били снети обяснения (л. 26 гръб и л. 36), в които той писмено обяснил, че дружеството му е получило процесното количество гориво на посочения адрес и там на място то е било заредено в някой от 15-те ползвани от него товарни автомобила (с вместимост на резервоарите от 100 до 1600 литра). Изрично посочил и че не е подал ЕДП, поради това, че не е знаел, че трябва да го направи, доколкото е смятал, че горивото от „*“ ЕООД идва от „…колонките на бензиностанцията…“.

В хода на проверката св. П. констатирал още 17 случая, в които дружеството не е изпълнило задължението си да подаде ЕДП за получени количества горива, поради което и връчил на управителя покана за явяване в ТД на НАП за съставяне на АУАН.

На 27.06.2022 г. представляващият се явил, като в негово присъствие св. П. съставил АУАН, в който описал 18 отделни случая, давайки на всеки един правна квалификация на нарушение по чл. 59а, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 3, ал. 14 от Наредбата, вр. с чл. 118, ал. 10 ЗДДС.

Актът бил предявен на управителя, който го подписал без да посочи възражения, но заявявайки, че в последствие ще направи такива. По преписката липсват доказателства жалбоподателят да е изпълнил това свое намерение, доколкото не са приложени писмени възражения.

Като взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства административнонаказващият орган издал общо 18 отделни НП – по едно за всяко нарушение, описано в АУАН. За конкретния случай - при идентичност на фактическата 2 обстановка и при същата правна квалификация, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС на търговеца била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Действително е налице допуснато разминаване, доколкото св. П. заяви, че проверката е започнала на 15.06.2022 г., като тази дата е посочена в АУАН и НП като дата на издаване на протокол № 0094347. В действителност обаче, видно от съдържанието на самия протокол и от показанията на свидетеля – проверката на място е била извършена на 16.06.2022 г. Тази дата изрично е посочена в самия констативен протокол, поради което и съдът приема, че проверката е извършена именно на 16-ти, а не на 15 юни 2022 г. Съдът отдава неточността на неволен пропуск, който не пречи да се установи действителното положение и не е в състояние да доведе до порочност на административнонаказателното производство, още повече имайки предвид, че самото административнонаказателно производство започва със съставяне на АУАН, а не със съставяне на протокола (чл. 36, ал. 1 ЗАНН), поради което и евентуалните пороци в протокола не резултират директно в незаконосъобразност на административнонаказателното производство. По тази причина не е съществен порок и твърдяното невръчване на констативните протоколи, доколкото в ЗАНН не е предвидено препис тях да се връчват на нарушителя (въобще не е предвидено издаването на протокол като условие за законосъобразност на производството).

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Противно на становището на жалбоподателя, съдът счита, че вмененото му нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми, поради което и не са налице формални предпоставки за отмяна на НП.

Изрично в АУАН и в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си: „ …да подаде в Националната агенция за приходите данни за получените количества течни горива … на датата на данъчното събитие 29.04.2022 г….“ – т.е. по недвусмислен и категоричен начин е посочена датата, на която АНО приема, че задълженият субект е трябвало да действа, но не го е направил. По този начин безпротиворечиво е посочена датата на нарушението, поради което и съдът не споделя доводите за порочност в тази насока.

В НП е посочено по достатъчно описателен начин и датата, количеството, доставчикът и номерът на ЕДД; органът пред който е трябвало да подаде данните, мястото и начина, по който това е следвало да стане, поради което и съдът не споделя възраженията, че липсва описание на обстоятелства по извършване на нарушението. Всички факти са поднесени по ясен и разбираем начин, който по позволява на търговецът да разбере в какво е „обвинен“ и да организира защитата си.

Съдът не възприема възражението, че не е ясно каква е връзка на адреса в кв. * и защо там контролните органи са извършили проверката. Видно от ЕДД за доставка – именно адресът в * е посочен като място, на което е било доставено горивото. Това се потвърждава 3 и от собственоръчно декларираните обстоятелства от управителя, който също потвърждава, че именно в кв. * горивото се е източвало от цистерните и се е наливало директно в камионите, ползвани от дружеството. При това положение повече от логично е контролните органи да решат да проверят именно обекта в кв. *, доколкото именно там реално е било доставено горивото. В случая следва да се има предвид и че мястото на което е извършена фактическата проверка е без голямо значение, доколко отговорността на търговеца е ангажирана за неподаване по електронен път на дължими данни. Не е имало никаква пречка търговецът да подаде информацията от къде пожелае, а не задължително от обекта, в който е доставено горивото, поради което и дали контролните органи е следвало да извършват проверка на друг адрес или не, е без голямо практическо значение. Важното е, че при проверката е присъствал представител на търговеца и му е била дадена възможност да представи доказателства за изпълнение на задължението си, но той не го е направил.

Съдът не възприема и възражението, че съставянето на един акт за 18 нарушения е незаконосъобразно. В ЗАНН не е предвидена забрана за такъв подход от страна на контролните органи, стига всяко нарушение да е описано изчерпателно и ясно и да му е дадена отделна правна квалификация. В случая всички 18 нарушения са описани поотделно, като всяко едно от тях е квалифицирано с отделна правна квалификация, поради което и изискванията на закона са спазени.