Решение № 91 от 12.04.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Бургас, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Търговско дело № 20202100900363 по описа за 2020 година

Производството е образувано по исковата молба на „Слънчев бряг“ АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление к. к.„Слънчев бряг“, община Несебър представлявано от Златко Димитров, против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Победа“, ул. „Генерал Владимир Вазов“ №3, представлявано от Ганчо Тенев, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 600000 лева, представляваща обезщетение ползването на водопроводна и канализационна мрежа на територията на к. к. „Слънчев бряг изток“ за периода от 01.01.2015 година до 31.12.2015 година, след прекратяване на договор за наем между страните, както и сумата от 74 832 лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница за периода от 20.06.2019 година до датата на депозиране на настоящата искова молба, ведно със законната лихва върху търсената главница от датата депозиране на исковата молба – 14.09.2020г. до нейното окончателно изплащане.

Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски в настоящото производство Ищецът твърди, че на 08.03.2005 година между страните е сключен договор със срок на действие до 31.12.2005 година. По силата на посочения договор, „Слънчев бряг“ АД предоставя на ответното дружество, водопроводната и канализационната си мрежа и съоръженията към нея за ползване, срещу заплащане на наемна цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитат на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод собственост на дружеството ищец. На основание чл.11, раздел V срокът на договора е удължаван до 31.12.2008 година.

Посочва се още, че съдържанието на понятието „водопроводната и канализационната мрежа и съоръженията към нея“ се извежда от съдържанието на договора и кореспонденцията по него като технологична система - група от вещи, осигуряващи доставка на вода, извеждане на канализационни води до пречиствателна станция. Твърди се, 1 че ответникът юридически винаги признавал правото на собственост на ищеца, за което свидетелстват писма изх. № К1551-А26-06-2018 година и пд29241-1/03-10-2019 година. С писмо изх. № И94-00-283/09.12.2008 година ищецът уведомил ответника, че прекратява взаимоотношенията между тях, произтичащи от горепосочения договор, като същевременно му отправил предложение за сключване на нов договор, с начало на действие - 01.01.2009 година, както и нова по размер наемна цена. Последният го уведомил с писмо № 13413/ 06.01.2009 година, че не приема така направеното предложение. В резултат на посоченото, се стигнало до прекратяване на договорните отношения между страните. Въпреки това, до настоящия момент ответникът ползвал собствената на ищеца ВиК мрежа водопровод, канал и технологични съоръжения през целите 2009 година до 2014 годи включително, обслужвайки абонатите си на територията на к. к. Слънчев бряг и град Свети Влас.

На следващо място, ищецът заявява, че дори без договорно основание е налице основателна претенция на извъндоговорно основание, а именно ползването от страна на ответника на имуществото на ищеца за търговската му дейност, без наличие на договор и без същият да заплаща дължимо обезщетение. Ответникът ползвал безвъзмездно цялата ВиК мрежа, собственост на ищеца и реализирал печалба в резултат на това, явяваща се разликата между приходи и разходи от дейността територията на к. к. Слънчев бряг - изток и град Свети Влас. Чрез водопроводната мрежа на ищеца, канализационната мрежа и обслужващите съоръжения на територията на к. к. Слънчев бряг – изток, ответникът реализирал печалби, като извършвал доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води. Всяка една от тези три дейности, не би могла да бъде осъществявана без да бъдат ползвани съоръженията на ищеца и именно те давали фактическата възможност да се предлагат тези услуги на крайните потребители и да се реализира търговска печалба от ответното дружество.

Твърди се, че ответникът е единственото по закон лице, което може да предоставя такива услуги на тази територия, защото за нея само той имал и може да има статут на воден оператор. Ищецът твърди, че ответникът е злоупотребил с правото си и ползвайки монополния си статут като единствен възможен продавач на тези услуги, осъществявал дейността си по нормирани цени, утвърдени от ДКЕВР, като по този начин реализирал търговска печалба. В резултат на изложеното ответното дружество се обогатило за сметка на ищеца с процесната сума, представляваща половината от чистия положителен финансов резултат на територията на к. к. „Слънчев бряг изток“ и град Свети Влас, който по преценка на ищеца възлизал на сумата от около 600000 лева. Посочва, че размерът на обезщетението е формиран в съответствие с възприетото от съдебната практика между страните по спорове със същия предмет, но за различни периоди. Заявява се от ищцовото дружество, че в качеството си на собственик на водоснабдителната и канализационна мрежа, е в правото си да получи обезщетение за ползването й, което обезщетение следва да бъде определено в размер на половината от счетоводната печалба от дейността на територията на к. к.

„Слънчев бряг“, осъществявана чрез неговата водоснабдителна канализационна мрежа.

Излагат се и твърдения за дължимост и на лихва за забава върху обезщетението, в размер на 74832 лева за периода 20.06.2019 година до датата на завеждане на иска. Ответникът многократно бил канен заплати задълженията си, включително и с нотариална покана рег.

№4756/19, том първи, №1 на нотариус Марияна Анастасова_Тумбакова, получена на 18.06.2019 година.

В предоставения срок по чл. 367 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва предявените искове като погасени по давност, предявени с нередовна искова молба и неоснователни по основание и размер. Ответникът счита исковата молба за нередовна. На първо място счита, че 2 описанието на вещи, представляващи част от съвкупността на „водопроводната и канализационна мрежа територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, за която се претендира обезщетение, следва да бъде ясно, точно, пълно и конкретно. Легални дефиниции за мрежите на техническата инфраструктура се съдържат в параграф 5 от ДР на Закона за устройство на територията и параграф 1 от ДР на Закона за водите. Счита, че така заявеният петитум не е конкретизиран, тъй като ищецът не е индивидуализирал в достатъчна пълнота и с необходимата конкретика вещите, за чието държане претендира обезщетение, а това предпоставя нарушение на правото му на защита. Освен това, не са изложени и фактите, на които ищецът основава иска си, а именно размерът на наемната цена по прекратения договор, дали претенцията за обезщетение е равна на наемната цена или се претендира в поголям размер, като в последния случай следва да се посочат фактите, които обосновават реално пропуснати ползи и претърпени вреди. Посочва още, че водопроводната и канализационна мрежа на град Свети Влас не е предмет на процесния договор, предвид което счита, че претенцията в тази и част не е конкретизирана по размер и основание. На следващо място ответното дружество прави възражение за изтекла погасителна давност.

Счита претенциите, основаващи се договорно основание, за погасени поради изтичане на краткия тригодишен давностен срок. По отношение на алтернативно предявените претенции, основаващи се на извъндговорно основание, се заявява, че се погасяват с пет годишна давност и се прави възражение за погасяването им за периода преди 14.09.2015 г.

Във връзка с направените възражения за изтекла погасителна давност се сочи, че тя е започнала да тече на 01.01.2015 год.

По отношение на претенцията по същество, се сочи че претендираното обезщетение 50% от рентабилността трите услуги (довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистването им) многократно надхвърля уговорените в договора 50% от рентабилността само на питейна вода, в който случай в тежест на ищеца е да докаже реално пропуснати ползи и вреди, както и техният размер. В тази връзка сочи, че решаващите мотиви на съда не се ползват със сила на присъдено нещо, предвид което постановените съдебни решения по спорове между страните за други периоди формират сила на присъдено нещо по отношение размера на обезщетението. Счита, че след като претендираното обезщетение не се формира от средния пазарен наем и не е идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следва да посочи фактите и основанията на претенцията си.

Ответникът твърди, че осъществявал услугата пречистване на отпадни води, като ползвал пречиствателна станция, собственост на трето за процеса лице – Община Несебър, намираща извън територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“. Предвид това, ищецът няма основание да претендира обезщетение. Заявява се от ответника, че в процесния период цялата 2015 година не бил ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост ищеца, а само такива, които били негова собственост и на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор за заем послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от Кмета общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура е ползвана на самостоятелно годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика. Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа технологични съоръжения към тях, разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток както и че през процесния период от време е ползвал същите. Сочи, че строителството процесната В и К мрежа бил извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство благоустройството и пътищата, а на основание Постановление на Министерски съвет 120/1958 година, Министерство на търговията си запазвало „правото на управление стопанисване върху 3 всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ територията на к. к.

„Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства е Министерският съвет.

На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация процесната В и К мрежа е публична общинска собственост, която не попада в изключението на чл. 19, ал. 1, т.4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следва да я е изградил или да му е предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила - 17.09.1991 година, защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминава в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991 година В и К мрежата била държавна собственост, a след тази дата - общинска собственост. От изложеното прави извода, че сключеният на 08.03.2005 година договор за наем между ищеца и ответника бил нищожен като противоречащ на закона, а именно - чл. 16, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗДС, или чл. 19, т. 4, б.

„а“ и б. „б“ от ЗВ, във връзка чл. 14, ал. 7 от ЗОС. На последно място е въведено и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че ищецът отказал да получи обратно процесиите вещи, които били предмет на наемния договор, което е удостоверено в констативен протокол от 15.03.2011 година. Това обстоятелство го поставяло забава, а ответникът бил освободен от последиците на евентуалната своя забава на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

В срока по чл.372 ГПК е подадена допълнителна искова молба от ищеца.