Решение № 18 от 12.01.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. гр.Велинград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100133 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ищеца Б. И.

С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В, ул. „ Х.М № 31, чрез адв. Д. С. С. – АК В, за осъждане на ответника „Елбрус холидейс“ ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ № 116 да заплати на ищеца:

- сумата от 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ частичен иск от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 20.08.2024 г., поради падане на мокри и хлъзгави стълби, водещи към външния басейн в СПА хотел „Елбрус“ в гр.

Велинград, ведно със законната лихва от дата на увреждането – 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 105,60 лв., представляваща имуществени вреди за заплатени разходи по съдебно-медицинско удостоверение, потребителски такси и скенер, в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че заедно със съпругата си Катина Станкова посетили хотел „Елбрус“ в гр. Велинград, за което имали резервация за времето от 18.08.2024 г. до 23.08.2024 г. Сочи, че на 20.08.2024 г. около 8:30 – 9:00 ч. отишъл към външния басейн в хотела, но не стигнал до него, тъй като паднал на стълбите. Плочките били хлъзгави, тъй като били измити с вода, но не били изсъхнали или подсушени. Нямало указателни табели, че подът е мокър. На 1 място се притекли хора, които извикали линейка.

Заявява, че бил приет в МБАЛ Велинград, като след редица изследвания било установено, че има фрактури на 5-6 ребра с частичен пневмоторакс дясно и наличие на малко количество свободна течност в десен к. д. синус – хемоторакс. Лекарите се притеснили и го наблюдавали с оглед възможно усложнение, което да наложи операция.

Твърди, че на 22.08.2024 г. бил изписан и се прибрал във В.

На 26.08.2025 г. посетил д-р Михайлов, който след допълнителни изследвания установил фрактури на 4, 5 и 6-то ребро, плеврален излив в дясна основа, десет в дясно, засенчване с въздушна бронхограма от конгестивен тип паракардиално в дясно, ССС – с КТК над 50 %, лекостепенна хилусна хипорволемия, ивицести интерстициални дребнонодуларни сенки в лява основа по-вероятно конгестивен, отколкото възпалителен тип, заради което му били изписани лекарства.

На следващия ден отново посетил лекар д-р Бакалов, който също констатирал редица наранявания, включително плеврален излив в дясно, а на 28.08.2024 г. посетил и съдебен лекар, който да удостовери всички наранявания.

На 11.09.2024 г., след допълнителни изследвания на здравословното му състояние се наложило да му се направи оперативна процедура под локална анестезия, при която било изчистено обилно количество въздух и 1000 сс стара хемолизирала кръв. Изследванията били повторени на 13.09.2024 г., а на 16.09.2024 г. бил изписан от МБАЛ „Света Анна-В“ АД.

За описаните горе прегледи и удостоверения платил следните суми: на 28.08.2024 г. – 50 лв. за издаване на съдебномедицинско удостоверение; на 22.08.2024 г. – 11,60 лв. потребителска такса в „МБАЛ Велинград“ ЕООД и диск за направен скенер в размер на 15 лв.; на 16.09.2024 г. заплатил потребителска такса от 29 лв. в МБАЛ „Света Анна – В“ АД.

Твърди, че са му били издавани редица болнични листове, поради което бил във временна неработоспособност поради инцидента от 20.08.2024 г. до 14.02.2025 г., общо 178 дни, от които 8 дни болничен престой и 170 дни домашно лечение.

Настоява, че в резултат на инцидента претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, включително и депресия.

Претендира разноски, посочва избран начин за доброволно плащане – чрез пощенски запис.

С допълнителна молба с вх. № 3695/22.05.2025 г. ищецът уточнява, че местонахождението на инцидента е на стълбището, което е до покрития басейн от страната на ресторанта, като на стълбището има платформа за инвалидни колички и по средата – колона. Стълбището е от три стъпала, а инцидентът се случил между платформата за инвалидни колички и колоната.

2

Слизайки ищецът се подхлъзнал, ударил се в ръба на колоната и след това паднал върху стълбите, заради което получил и описаните в исковата молба травматични увреждания. В същата молба навежда нови факти, а именно: на 25.02.2025 г. получил болки в дясната тазобедрена става, които се засилили.

Проведено било оперативно лечение под спинална анестезия и щателно почистване на оперативното поле и под рентгеноскопичен контрол с цилиндричен канюлиран остеотом се извършила цилиндрична остектомия в зоната на костно-мозъчен едем на бедрената глава, хемостаза, шев, стерилна превръзка. На 04.03.2025 г. ищецът бил изписан от болницата. Твърди, че постъпите усложнения били в пряка причинна връзка с инцидента от 20.08.2024 г. В тази връзка ищецът бил в болнични от 25.02.2025 г. до момента на подаване на молбата – 21.05.2025 г. Представя допълнителни писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Г.. Намира предявените искове за допустими, но неоснователни.

Признава, че ищецът посещава хотела в продължение на 5 години, поради което смята, че би трябвало да познава добре хотела. Оспорва да е викана бърза помощ, а заявява, че кинезитерапевта в хотела го е закарал в болницата.

Анализира медицинската документация.

Твърди, че ответното дружество не е съпричастно към твърдения инцидент. Твърди, че подът бил чист, сух и не бил хлъзгав. Нямало противоправо поведение от тяхна страна. Освен това тогава е имало обозначени вертикални табели „Внимание мокър под!“ и хоризонтално предупреждение „Внимание“ със светещи ленти жълто и черно.

Моли да се отхвърлят исковете. Претендира разноски.

По делото е привлечен като трета страна помагач застрахователя „ЗАД Армеец“ АД се ИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Средец, ул. Стефан Караджа № 2, тъй като се твърди наличието на валидно сключена абонаментна застрахователна полица за застраховка „злополука на гости на хотели“ с № 0000956832/23.08.2023 г. със срок на валидност 09.09.2023 г. до 08.09.2024 г. Застраховката покривала медицински разноски от злополука, както и трайно намалена трудоспособност.

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Ищецът и неговата съпруга имали резервация за престой в хотел „Елбрус“ за времето от 18.08.2024 г. до 23.08.2024 г., което обстоятелство не се оспорва.

На 20.08.2024 г. около 09,00 часа, след като закусили, С. и съпругата му се разбрали да се видят на басейна, като уточнили точно мястото на срещата.

Двамата отишли през два различни входове по едно и също време. Ищецът бил обут с чехли, които не били предоставени от хотела. Свидетелят С.а се обърнала, за да закачи халата си, когато в същото време съпругът й се 3 подхлъзнал по мокрия под и паднал на земята. Тя не видяла самото падане, но видяла момента непосредствено след това. Мястото, на което се случило имало три стъпала, от едната страна инвалидна рампа, а от другата страна – колона разделяща пътеката на две. Мястото се намирало на около метър – два от единия край на басейна. Подовото покритие в този периметър било от плочки, които в момента на падането били мокри, съгласно дадените показания на свидетеля С.а, която единствено е присъствала в момента на падането. Нямало и поставени преместваеми табели, указващи на минаващите, че подът е мокър и хлъзгав. Ищецът се оплакал от силни болки в областта на гърдите. Имал затруднение с дишането. Когато чули за инцидента, дошли и служители на хотела. Междувременно сложили ищеца на стол, тъй като не можел да стои прав. От хотела се обадили на спешен център 112.

Обаждането е регистрирано в книга за повикванията на станция за бърза медицинска помощ филиал Велинград в 10:27 мин., видно от приложената извадка като писмено доказателство по делото. На мястото отишъл и свидетеля Манолов, в качеството му на кинезитерапевт. Същият сложил лед, за да облекчи болката на ищеца. Отишъл в болницата, за да помага на С., при извършване на медицинските изследвания. Ищецът останал в болницата в гр.

Велинград три дни, след което се прибрал във В и се наложило да посети отново медицински специалисти.

По делото са събрани гласни доказателствени средства. Съдът даде вяра изцяло на показанията на свидетеля С.а, тъй като тя е единствената, която е присъствала и има непосредствени впечатления от момента на падането.

Макар и да не е видяла самото падане, има преки впечатления от състоянието на съпруга й, позицията на разположението му на пода, дали настилката е била мокра, както и наличието на указателни табели в този момент.

Показанията й, относно уврежданията се подкрепят от събраната по делото медицинска документация, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Съдът даде вяра и на показанията на св. Манолов, който установява, че е отишъл на мястото на инцидента, след като С. е бил вече седнал на стол, състоянието, в което го е намерил, както и извършеното пред него в болницата в гр. Велинград. Свидетелят работи като кинезитерапевт от около три години и познава практиката в хотела. Известно му е, че помещението се измива около 8,00 часа, а басейнът отваря за гости на хотела в 9,00 часа. Сочи, че обикновено подовата настилка е суха, тъй като я подсушават често.

Разминаването в показанията със св. С.а се изразяват във вида на плочките в помещението, както и в това, дали Манолов е бил сам в колата си, когато е отивал към болницата. Второто разминаване според съда, не касае релевантен за делото факт. Първото разминаване, касаещо вида на плочките, макар и изборът на покритие да е от значение за настъпването на един такъв инцидент, не е въведено от ищеца като обстоятелство, довело до конкретния деликт, заради което отново не се отразява на релевантните за спора факти.

Свидетелят не установява в този момент дали подът е бил мокър, а само, че се 4 полагат усилия да се подсушава.

Следва да се даде вяра и на показанията на св. Е.. Макар и на пръв поглед да има разминаване между казаното от него и това, заявено от свидетеля С.а, съдът счита, че реално няма противоречие. Когато Е. описва дали мястото е било сухо, той описва местонахождението на стола, на който е бил сложен ищеца, което е върху декинг в зоната с маси, а не мястото на инцидента.

Свидетелят не е отишъл, за да провери какво се случва, тъй като е имало много хора там, а е имал и други задължения.

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, която е приета без възражения от страните. От заключението на вещото лице д-р Б. П. се установява следното:

При настъпилия инцидент на 20.08.2024 година Б. И. С. е получил следните травматични увреждания:

Гръдна травма със счупване на 5, 6, 7 десни ребра; Травматичен плеврален излив вдясно (хемопневмоторакс); Охлузване и кръвонасядане на гръдния кош в дясната гръдна половина. По повод на това травматично увреждане на Б. И. С. е постъпил на 11.09.2024 година в МБАЛ „Света АннаВ“ АД в град В, където е бил опериран, като му е била извършена десностранна торакотомия и дренаж в 6-то дясно междуребрие, с евакуация на около 1000 мл течности и въздух. По-късно след понесената травма на 20.08.2024 година Б.-ЛАВ И. С. е получил болка и ограничени движения в дясната тазобедрена става (ТБС) около средата на месец февруари 2025 година, наложило постъпване в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД в град В на 25.02.2025 година. Тук са му поставили диагноза: Коксартроза (Артроза на ТБС). От МРТ изследване се е установило: Аваскуларна остеонекроза в главата на дясна бедрена кост II степен (Ficat classification). Тук той е опериран като му е извършено: Частична остектомия - фемур (бедрена кост);