Решение № 679 от 20.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Благоевград, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев в присъствието на прокурора А. Ст. А. като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500772 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на РС Сандански, в частта му, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за претендираните неимуществени вреди, причинени на В. И. Ч., ЕГН **********, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от РП Благоевград, в качеството на представител по права на Прокуратурата на РБ.

Навадени са с въззивната жалба от жалбоподателят оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Сандански. Във връзка с така направеното оплакване изложени са съображения, че обстоятелството че В. И. Ч., ЕГН **********, е бил оправдан по повдигнатото срещу него обвинение, не е достатъчно условие от обективна страна, за да се ангажира отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ за вреди. Съгласно чл. 4 от специалния закон, следва да се установи и докаже по делото, че претендираните вреди са пряка е непосредствена последица от незаконосъобразните действия на органите на прокуратарута и че са в причинна връзка с увреждането/т. 11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС/. Поддържа се че в тежест на ищеца е било да докаже по несъмнен начин наличието на действително претърпени от него неимуществени вреди, в причинна връзка с 1 повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, а такива доказателства пред първоинстанционния съд не са били събрани. Свидетелските показания на свидетелите Т. Ч./съпруга на ищеца/ и И. Ч./баща на ищеца/, не са убедителни, а освен това е следвало да се кредитират от съда като евентуално заинтересовани. При разпита на свидетелите, същите не са посочили нито един случай и нито едно лице, които да са променили отношението си към В. Ч. или да е направен отрицателен коментар по отношение на ищеца след като са научили за повдигнатото срещу него обвинение.

При условията на евентуалност и в случай че съдът намери че са налице доказателства за действително претърпени от В. И. Ч. неимуществени вреди и същите се намират в причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно производство, то поддържа се с жалбата възражение за прекомерност на размера на неимуществените вреди, определен с обжалваното решение на РС Сандански, тъй като същият не отговора на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Поддържа се с въззивната жалба, че исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди освен че е останала недоказана, е била уважена от първоинстанциянния в завишен размер. Така съдът е следвало да съобрази, че спрямо В. И. Ч., ЕГН **********, в хода на наказателното производство, не са били налагани мерки за процесуална принуда- мерки за неотклонение- „Задържане под стража“ или „Домашен арест“, като същият не е бил ограничаван и чрез налагане на административни мерки по реда на ЗМВР. Не е съобразено от първоинстанционния съд, че наказателното производство срещу извършителя е било осъществено в разумни срокове. Поддържа се с въззивната жалба, че необосновани от събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, за претърпени от ищеца стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на личния му имидж и достойноство, които да са в пряк причинен резултат от повдигнатото срещу В. И. Ч. обвинение за извършено престъпление.

С въззивната жалба е наведено оплакване че присъдените с обжалваното решение на РС Сандански разноски в полза на ищеца, касаещо възнаграждението за упълномощения от него адвокат- също са неоснователно завишени, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и естеството на предявения за разглеждане иск. Възразява се че определените разноски за пред първата съдебна инстанция, не с в съответствие с приетите размери на адвокатското възнаграждение с Наредба № 1/2004г.

При навадените доводи за неправилност и необоснованост, поддържа се с въззивната жалба че предявеният иск с правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е неоснователен и не е следвавло да бъде уважаван от първоинстанционния съд.

Алтернативно, с въззивната жалба са поддържа ако се приеме че са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ за нанесени вреди, то да се приеме че присъденото обезщетение от първоинстанционния съд в частта на обжалваното решение, не съответства на твърдените вреди и не е съобразено с критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ.

2

Иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно, в частта му в която иска по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е уважен, или алтернативно- да намали размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал. 2 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпила насрещна въззивна жалба от В. И. Ч., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. Н., срещу Решение № 154/08.07.2022г., постановено по гр.д. № 274/2022г. по описа на РС Сандански, в частта му в която предявеният иск за обезщетение по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, е отхвърлен за размера над уважения от съда- 6 000лв., до размера претендиран с исковата молба от 12 000лв.

Навадени са оплаквания за неправилност на решението на РС Сандански, в обжалваната му част, като след отмяната му в тази част, иска се от съда да постанови ново решение с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди за пълния му размер.

Оспорва се преценката на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди по справедливост на осн. чл. 52 от ЗЗД, като са изложени доводи че съдът не отчел увреждането на ищеца- тежестта на психотравмата и емоционалното състояние на пострадалия след повдигането на обвинение за престъпление срещу него.

Поддържа се с насрещната въззивна жалба становище за законосъобразност на обжалваното решение в частта му за разноските, като излагат се доводи че първоинстанционният съд правилно е присъдил сумата от 1 600лв., съставляваща минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1/2004г., като доводите на представителят на прокуратурата в тази насока са неоснователни, още повече че ищецът в качеството на подсъдим не е плащал по 100лв. за всяко последващо съдебно заседание на своя защитник.

При изложените доводи в насрещната въззивна жалба, иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение в частта му в която предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен и да постанови решение, с което да уважи предявения иск за пълния му размер.

Претендират се и разноски за пред настоящата съдебна инстанция.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба на РП Благоевград, като представител на Прокуратурата на РБ, както и насрещната въззивна жалба от В. И. Ч., за редовни и допустими като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК и за подадената насрещна въззивна жалба по чл.

263 ал. 2 от ГПК, от легитимирани страни, с правен интерес и насочени срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол.

В пледоариите си по делото, представителят на ОП Благоевград, поддържа изцяло доводите наведени с въззивната жалба и моли състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното решение на РС Сандански, в частта му в която е уважен като основателен предявения иск с 3 правно основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ, като поддържа алтернативно искането за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Пълномощникът на въззиваемия- адв. Н., моли съда да остави без уважение въззивната жалба срещу първоинстанционното решение от ОП Благоевград като неоснователна, като поддържа насрещната въззивна жалба срещу решението на РС Сандански, в частта му, в която предявения иск по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен като неоснователен, като се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение в тази му част и предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за пълния му претендиран от ищеца размер. Излагат се доводи, че съдът правилно е приел че ищецът е претърпял неимуществени вреди от психотравмата, която е получил в резултат на неоснователно повдигнатото и поддържано срещу него обвинение за престъпление, но първоинстанционния съд не е отчел дълбочината на претърпените негативни психически преживявания от В. И. Ч., като неоснователно е уважил частично предявения иск за обезщетение. Поддържа се още от пълномощника на въззиваемия, че претендираните имуществени вреди съставляват разноските направени от въззиваемия в хода на наказателното производство пред двете съдебни инстанции, които по размер съответстват на минималните размери на адвотакско възнаграждение предвидени в Наредба № 1/2004г.

Въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на искова молба, депозирана от В. И. Ч., ЕГН **********, на адрес: гр. С., обл. Б., ул. „В. К.“ № *, ет. *, ап. *, чрез пълномощника му- адв. Р. Н., срещу Прокуратурата на РБ, като е предявен иск е с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.

Сочи се с ИМ, въз основа на която е образувано делото пред РС Сандански, че срещу В. И.

Ч. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер /с последна юридическа квалификация по чл. 144 ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК/, за което на 22.12.2017г. същият е привлечен като обвиняем по образуваното ДП № 831/2017г. по описа на РУ Сандански. Навадени са доводи, че въз основа на внесен пред съда обвинителен акт, съставен на 10.05.2018г., пред РС Сандански е било образувано НОХД № 265/2018г. по описа на РС Сандански, което е приключило с оправдателна Присъда № 88/16.01.2020г.

Поддържа се с ИМ пред РС Сандански, че независимо от подробния анализ на събраните доказателства и убедителните мотиви на наказатления съд, срещу присъдата на РС Сандански е внесен протест от РП Сандански, който е поддържан и пред по- горната съдебна инстанция- ОС Благоевград. С Решение № 900401/16.01.2021г. по ВНОХ дело № 172/2020г. по описа на ОС Благоевград, първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от въззивната съдебна инстанция и наказателното производство е окончателно приключено. Така близо 3 г. и половина след привличането на В. И. Ч. като обвинямем, наказателното преследване срещу него е приключило с оправдателна присъда, като същият е признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение за престъпление по чл. 144 ал.

3 във вр. с ал. 1 от НК.

4

Исковата претенция е основана на доводите, че в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за извършването на престъпление срещу В. И. Ч., същият е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинно следствена връзка с осъщественото срещу него наказателно преследване. Поддържа се пред първоинстанционния съд, че повдигането на обвинение срещу ищеца за извършено престъпление се е отразило крайно неблагоприятно на емоционалната му сфера, като той като е преживял огромен стрес и притеснения. Тъй като живеел и работел в малък град, търпял морален тормоз в продължение на около 3 г. и половина/докато траело наказателното производство/, рефлектиращо върху честта и достойноството му.

Повдигнатото обвинение станало достояние на съгражданите на въззиваемия, като постоянно чувал приказки зад гърба си и бил обект на подмятания и коментари. Това се отразило и на живота на близките му, като не можел да предпази дори децата си. Твърди се с ИМ, че у В. И. Ч. се засилвало чувството му за вина и отчеяние, както и за несправедливост, тъй като срещу него било повдигнато обвинение за престъпление за което той не се чуствал виновен.