Решение № 142 от 21.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120102778 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация Бургас“ АД с ЕИК 102011085, със седалище и адрес на управление ******, срещу Т. Т.

Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б.******, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца 199.06 лв., представляваща главница за потребена/ ползвана и отчетена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. януари 2022 г. - м. октомври 2024 г., а именно : отопление; сградна инсталация и отчет дялово разпределение; мораторна лихва за забава в размер 43.09 лв. от 01.03.2022 г. до 18.12.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № ****/****2024г. по ч.гр.д. № ****/2023г. по описа на РС Бургас.

Ищецът посочва, че между страните съществува облигационно отношение в процесния период, свързано с продажбата на топлоенергия, като ответникът е закупувал топлинна енергия за процесния обект, в качеството си на потребител по смисъла на чл.150 ЗЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имота. Твърди се, че дружеството е изправна страна в 1 правоотношението, като е доставило топлинна енергия в обекта, за което са издадени съответните фактури, съгласно данните на топлинния счетоводител „****“ ЕООД. Сочи се, че сумите касаят сградна инсталация и дялово разпределение, битовогорещо водоснабдяване и отопление.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. В същия се сочи, че исковите претенции са допустими, но неоснователни. Особеният представител излага, че поради липса на връзка с представляваното от него лице, е невъзможно да изрази подробно и конкретно становище по основателността на предявения иск. Не оспорва редовността на отчитане на топлинната енергия по отношения на представените документи, нито осчетоводяването на същите. Счита, че предвид цената на иска е необосновано да се допуска ССчЕ по делото, което да натовари излишно ищцовото дружество, а в евентуалност и ответника.

В съдебно заседание, ищецът се представлява от адв. А., която поддържа предявените искове и претендира уважаването им.

Третото лице помагач, „******“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща процесуален представител.

В съдебно заседание ответникът К. К. И., не се явява, но представлява от назначения по реда на чл.47 от ГПК особен представител адв. Т., която оспорва предявените искове и претендира отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.12.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на процесните суми. На 27.12.2024 г. Районен съд - Бургас е издал Заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № ****/2024 г. по описа на БРС, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора - ищец в настоящото производство, претендираните със заявлението суми, както и съдебно-деловодни разноски.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което Районен съд - Бургас с Разпореждане № ****/07.03.2025г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 ГПК, в едномесечен срок от съобщаване на разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса.

В едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, заявителят е предявил против 2 длъжника настоящия положителен установителен иск, който се явява процесуално допустим. По настоящото производство е приложено ч. гр. д. № ****/2024г. по описа на БРС.

За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи наличието на следните материални предпоставки: наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена, съответно битово горещо водоснабдяване, отопление, сградна инсталация и услуга за отчет на дялово разпределение, срещу заплащане на определена цена; че ищецът действително е предоставил на ответника топлинна енергия на определена цена; изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията за заплащане на претендираните задължения.

С доклада по делото между страните е прието за безспорно, че същите са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия, както и че за процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот.

По делото са представени множество писмени доказателства - справки за дължими суми за процесния период, Справка за консумирана топлоенергия и приспаднати технологични загуби за абонатна станция **** в комплекс С., *** за периода от м.01.2022г. до м.10.2024г.; Свидетелства за проверка на топломер, Договор между ищеца и ЕС на сграда, с адрес: гр. Б.******, Анекс към Договор **** между ищеца и ЕС на сграда, с адрес: гр. Б.******, Протокол от проведено на 05.01.2001г. общо събрание на горепосочената ЕС и приложения към него, Решение на **** от 07.12.2009г.; извадки от вестници с публикувани ОУ на дружеството-ищец и др.

Въз основа на съвкупната преценка на гореописаните писмени доказателства, съдът приема за установено, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Б.******

Ищецът по делото е поискал да бъде допусната и изготвена съдебнотехническа експертиза, но ответникът изрично е посочил, че не оспорва редовността на отчитане на топлинната енергия по отношения на представените документи, нито осчетоводяването на същите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По делото са представени приложимите за процесния период Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Бургас“ ЕАД на потребители в град Б., одобрени с решение № ***** от 07.12.2009 г. на ****, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани в 3 два всекидневника. На основание чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия с определено съдържание, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите, освен при постигнато между страните допълнително писмено споразумение. По делото не се установява, а и не се твърди между страните да е постигнато допълнително писмено споразумение, предвиждащо специални условия съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.

На основание чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Разпоредбите на чл. 61 НТ и чл. 22, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение ОУ предвиждат, че дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно - срещу заплащане от потребителите. Представен е по делото Договор, сключен между ищеца в качеството му на изпълнител и представител на собствениците и притежатели на вещно право в сграда в режим на етажна собственост - като възложител, от която е част и процесният топлоснабден имот, сключен въз основа на взето решение от 05.01.2001 г. от Общото събрание на етажната собственост. С договора се определят условията и реда за извършване на дяловото разпределение на топлинната енергия за горещо водоснабдяване и отопление. В договора е определена годишната цена за техническата услуга за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия. Въз основа на изложеното съдът приема, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия срещу заплащане на определена цена.

Относно сумите за потреблението на битово-горещо водоснабдяване (БГВ), сградна инсталация и отчитане на дялово разпределение по делото, са представени писмени доказателства - справки за процесния период, в които подробно за описани номер на фактура, дата на издаване, за кой месец и година се отнася и посочени поотделно суми по пера - за БГВ, сградна инсталация и отчитане на дялово разпределение, както и размера и периода на мораторната лихва върху претендираната сума. Неизплатените суми по 4 компоненти за процесния период са следните: общо главница – 199,06 лева, от която: за отопление – 82,13 лв., за сградна инсталация – 100,35 лева, за отчитане на дялово разпределение – 19,25 лева; както и лихва за забава в общ размер от – 43,09 лева. Спазени са действащите нормативни разпоредби и правила, както и утвърдените от КЕВР цени за топлинна енергия при индивидуалното разпределените на топлинната енергия за всички абонати, присъединени към абонатната станция.

Въз основа на изложеното съдът приема, че ищецът е предоставил на ответника битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно услуга отчитане на дялово разпределение на претендираната цена.

По делото не се твърди и не се установява ответникът да е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите суми за битово-горещо водоснабдяване, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно услуга за отчет на дялово разпределение, поради което съдът приема, че процесните вземания не са погасени чрез плащане или друг способ за изпълнение, респективно са дължими в пълните им претендирани размери.

Относно забавата на ответника по отношение на задълженията за заплащане на топлинна енергия съдът приема следното. На основание чл. 32, ал. 1 от ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението по ал. 1 купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ОУ, а чл. 41, ал. 2 гласи, че купувачът изпада в забава от първия работен ден след изтичане на срока за плащане. На основание посочените разпоредби от приложимите ОУ ответникът е изпаднал в забава в първия работен ден след изтичането на 30-дневния срок, считано от първо число на месец, следващ месеца, в който са възникнали процесните вземания. В този смисъл съдът намира, че предявените акцесорни искове за сборната мораторна лихва върху всяка от главниците за битово-горещо водоснабдяване (БГВ), отопление, сградна инсталация и отчитане на дялово разпределение за съответния период, възлизаща на 43,09 лева, следва да бъдат уважени.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на сторените в заповедното и в исковото производство разноски. Страна е представила своевременно списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че 5 претендираните разноски са в общ размер на 112,50 лв. в заповедното производство, от които 12,50 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение, а в исковото производство разноските са в общ размер на 487,50 лв., от които 87,50 лв. за заплатена държавна такса, 400 лв. заплатен депозит за особен представител. Съдът намира, така посочените разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.