Решение № 223 от 17.10.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Монтана, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500322 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435,ал.2 от ГПК.

Образувано е по жалба на С. Г. Р. , длъжник по изп.дело № 2-281/2020 г. на ДСИ при Районен съд-Монтана против отказа на държавния съдебен изпълнител да отмени наложения запор за сумата 390 лв. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на отказа, като същата е подробно мотивирана. Твърди се,че тази сума не се явява спестена такава, а е получена в резултат на преведена еднократно пенсия за два месеца . Моли съда да отмени обжалвания отказ и задължи ДСИ да отмени наложения запор в тази част.Към молбата са приложени писмени доказателства.

На основание чл.436,ал.2 от ГПК препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнението, но в законния срок не е постъпил отговор.

На основание чл.436,ал.3 съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалвания отказ, в който излага съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, приема следното:

Жалбата е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство в законния срок, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:

В разпоредбата на чл.435,ал.2 ,т.2 ГПК е регламентирана възможността на длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

С молба от 16.05.23г. длъжникът по дело С. Г. Р. е поискала да й бъде „освободена“ сумата от 307 лв.,прихваната като запор,като е посочила,че същата е постъпила по сметката й от НОИ във връзка с преосвидетелствуване от ТЕЛК.В изпълнение указания на съда е представила допълнително извлечение от банковата си сметка и документи от ТЕЛК.

С постановление от 12.07.23 г. ДСИ е отказал вдигане на запора по банковата сметка/въпреки че няма искане в тази насока/,като на практика липсват конкретни мотиви за това-цитирано е тълкувателно решение, без въобще да са обсъждани представените доказателства и твърденията на длъжника .

Съдът намира обжалвания отказ за незаконосъобразен, постановен в противоречие с разрешенията, дадени в ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно т.13 от същото несеквестируемостта защитава имуществените обекти, 1 които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, и по отношение на паричните вземания тя е забрана да ги събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично несеквестируемо (трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия), наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.

Когато длъжникът реализира несеквестируемото си вземане, то се погасява и на негово място в имуществото на длъжника влиза съответната парична сума. Наличните пари в брой са секвестируеми, но длъжникът – физическо лице може да се позове на несеквестируемостта на съответната част от тях, която съставлява несеквестиумата част от трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия за текущия месец, получена издръжка за текущия месец или друго социално плащане. Тази част от намерените в имуществото на длъжника пари в брой е несеквестируема също както необходимата храна на длъжника и неговото семейство, но само за един месец (чл. 444, т. 2 ГПК) и необходимите горива за отопление, готвене и осветление, но само за един месец (чл.

444, т. 3 ГПК).

В настоящата хипотеза е безспорно установено,че С. Р. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 КСО в размер на 396.95 лв. От писмото на ТЕЛК се установява , че за месеците март,април и май 2023 г. пенсията е спряна от изплащане , тъй като е била със срок на ТЕЛК до 01.03.2023 г.

С Разпореждане № ********** от 28.04.2023 г. има удължаване на срока на инвалидната пенсия на С. Р. и на набраната сума за пенсия за периода от 01.03.2023 г. до 14.03.2023 г. в размер на 179.27 лв. е преведена на 24.03.2023 г. , а песнията от 15.03.2023 г. до 31.05.2023 г. плюс еднократна допълнителна сума за м.04.2023 г. - 70 лв. или общ размер 1 081.58 лв. е преведена на 28.04.2023 г. по банковата сметка на С. Р. в „Алиянс Банк България“ АД.Видно от разпечатката от банковата сметка, това са единствените средства, постъпили по същата.

Предвид горното по никакъв начин не може да се приеме,че в случая тази сума се явява спестяване, тъй като същата не е била в патримониума на жалбоподателя,за да може да я ползва и евентуално да спести.

А след като това е така, то изводите на ДСИ са неправилни, поради което и атакуваното постановление следва да бъде отменено в частта до сумата 390 лв.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразен отказа на ДСИ при Районен съд гр.Монтана да отмени наложения запор по изп.дело № 2-281/2020 г. на ДСИ за сумата 390 лв.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Държавния съдебен изпълнител при Районен съд – Монтана .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3