Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 151 от 08.03.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 629/2022
Вид
Протокол № 151
Подписан
08.03.2024
В сила
08.03.2024
Състав
Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.199 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.20, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.24, ал.2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл.291 · Наказателен кодекс
  • чл. 92 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 151 гр. Варна, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. А.а

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900629 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:45 часа се явиха:

Ищецът „БАНКА ДСК“ ЕАД, редовно призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от юрисконсулт Е.М., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът М. Е. З., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от особения представител адвокат Г. В., редовно назначена и приета от съда от днес.

Вещото лице Ж. Г. Т. , редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, депозирала заключение по делото.

Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Юриск. М.: Моля да се даде ход на делото.

Адв.В.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна Ю р и с к . М . : Поддържам исковата молба. Оспорвам отговора.

Поддържам подадената от колежката уточнителна молба. Потвърждавам, че сумата от 75 765.16 лева, представлява сбор от усвоената, но непогасена главница и от неплатената капитализирана лихва, начислена през гратисния период.

Адв.В.: Оспорвам исковата молба на основанията, изложени в отговора.

1

Поддържам отговора.

Юриск.М.: Запозната съм и нямам възражения по доклада. Не възразявам да се приемат доказателствата постъпили по делото.

Адв.В.: Нямам възражения във връзка с доклада. Не възразявам да се приемат доказателствата по делото.

СЪДЪТ с оглед изявленията на страните, пристъпва към доклад на делото, така както е докладвано с Определение № 5 от разпоредително заседание на 02.01.2023 г. и го обявява за окончателен, както следва:

Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК“АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София ул. Московска №19, срещу М. Е. З., род. 25.01.1991г., ЛНЧ ***, гражданин на Германия, с адрес ***********, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 75 765,16 лева, представляваща сбор от незаплатена главница и капитализирана възнаградителна лихва през гратисния период, произтичащи от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска – 26.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 7414,90 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.05.2021 г. до 25.09.2022 г. и сумата от 530,12 лева, представляваща неустойка за забава (лихвена надбавка) по чл.

17.1. от договора за периода от 01.06.2021 г. до 25.09.2022 г.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., е постигнато съгласие с кредитополучателя М. Е. З. да му бъде предоставена сума в размер на 78 233,20 лева за заплащане на такси за обучение в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Варна. Кредитът е усвояван на етапи чрез преводи по банковата сметка на учебното заведение в размер на дължимата такса за обучение за съответния учебен период, като са извършени общо седем усвоявания в размер на по 7823.32 лв. /семестриална такса/, съответно на 13.11.2013 г., 18.02.2014 г., 26.09.2014 г., 05.02.2015 г., 11.09.2015 г., 23.02.2016 г. и 03.10.2016 г., или общо 54763,24 лева. Срокът за издължаване е уговорен на 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, който съгласно чл. 3 от Договора обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен. През гратисния период е начислявана възнаградителна лихва върху усвоените парични средства в размер на 7% годишно, която е капитализирана на годишна база към усвоената част от кредита съгласно чл. 10.2 от Общите 2 условия /ОУ/, като размерът й до 30.09.2020 г., когато изтича гратисният период, възлиза на 24717,34 лв. Считано от тази дата кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 922,84 лева, с краен падеж 01.09.2030г. След изтичане на гратисния период са извършени от кредитополучателя общо 9 плащания, с които са погасени изцяло дължимите вноски до 01.05.2021г. и частично дължимата лихва към 01.06.2021г. След този момент длъжникът е в забава по отношение на 16 месечни вноски с падежи в периода 01.06.2021 г. до 01.09.2022 г., поради което и всички суми за главници, договорни, наказателни и лихви за просрочие са изискуеми предсрочно съгласно т. 17.2 от ОУ, като отправя изявление за последното чрез исковата молба. Претендира се присъждане на дължимата главница в нейния консолидиран размер с включени капитализации, възнаградителната лихва за периода 01.05.2021 г.-25.09.2022 г. и мораторна неустойка по т. 17.1 от ОУ в размер на 10 % върху просрочената главница за периода 01.06.2021 г.

- 25.09.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва автентичността на подписите за кредитополучател, положени в процесния договор и общите условия към него. Позовава се на недействителност на договора поради липса на съгласие, а евентуално поради неспазване изискванията на ЗПК за предоставяне на изискуемите формуляри за преддоговорна информация, тъй като кредитополучателят е чужд гражданин и не е разбирал съдържанието и смисъла на договора и ОУ, които са съставени и подписани на български език. Твърди, че превод на договора не е извършван. Представената ръкописна декларация от преводач се оспорва с твърдения, че е съставена впоследствие, че няма доказателствена стойност, тъй като е частен документ, удостоверяващи изгодни за ищеца факти, че липсва подпис на преводач на всяка страница, че липсва удостоверяване на какъв език е извършен преводът. Позовава се на нарушение на чл. 5 от Директива 93/13 ЕИО, според който на потребителя се представят на разбираем и ясен за него език общите условия в писмен вид. Твърди, че лихвеният процент, уговорен в размер „до 7 %“ на годишна база е неопределен, отделно банката е предвидила формула, по която лихвата се определя и излиза извън пределите на нормативно установения лимит, без да е предоставен погасителен план. Счита клаузата за възнаградителна лихва за неравноправна, тъй като няма яснота как и в какви граници до посочените 7% ще се олихви задължението. Клаузите, свързани с погасителния план, също са неравноправни, тъй като кредитополучателят не е запознат с начина, по който се формира същия. Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализиране на лихва към главница и начисляването на лихва върху лихва /анатоцизъм/ (т.10.2. от ОУ) поради противоречие с чл.10, ал.3 от ЗЗД и поради неравноправност по смисъла на чл.143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП.

Твърди нищожност на клаузата на т.17.1. от ОУ за двукомпонентна неустойка с доводи за противоречие с чл.20, ал.2 от ЗКСД. Оспорва настъпването на 3 условията по чл. 23 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти и чл.

4 от процесния договор, тъй като не са представени доказателства, че ответникът е преминал всички семестриални изпити и е провел преддипломния си стаж, които в кумулативност биха допуснали лицето до възможността да положи държавни изпити по специалността. Допускането до държавен изпит е свързано с успешно проведен курс на обучение, който за специалност „Медицина“ включва период на обучение от 6 години, в 10 учебни семестъра, като до държавен изпит се допускат студенти, които са издържали всички семестриални изпити и са провели съответния стаж. В случая в представените уверения има данни, че ответникът е бил записан в четвърти курс, т.е. липсват доказателства, че се е дипломирал. Поддържа, че ответникът не е завършил семестриално пълния курс на обучение и не е провел изискуемия преддипломен стаж. Твърди, че гратисният период не е изтекъл, както и че погасителен план между страните не е уговарян, както изисква чл.24, ал.2 от ЗКСД. Излага становище за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва редовното уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита чрез предявяването на искова молба. Счита, че предсрочното погасяване на кредита следва да се съобрази при определяне размера на дълга. Твърди недължимост и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, доколкото съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗКСД дори при просрочие ищецът има право на лихва в размер на не повече от 7%.

УКАЗВА на страните, че доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е валидно обвързан от договора за кредит, ОУ към него и погасителен план, индивидуално уговорени клаузи досежно лихвените проценти и капитализация, изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, предоставяне на заемната сума, началото и края на гратисния период, размер на задълженията, претендирани по пера, настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на задълженията по договора – допуснато просрочие по кредита и надлежното уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Ответникът от своя страна следва да докаже правоизключващите си възражения за нищожност на договора и отделни негови части на твърдяните основания, че договорът и ОУ са неавтентични, че са били нарушени изискванията за предоставяне по ясен и разбираем начин на преддоговорната информация, както и точното и в срок изпълнение на задълженията си по 4 договора.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства за качеството „студент“ на ответника през последните две учебни години от 6-годишен период на обучение, за датата на провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че обучението му е прекъснато в края на четвъртата учебна година, както и за точното и в срок изпълнение на задълженията си по договора.

У К А З ВА на страните, че с оглед потребителското качество на ответника, съдът служебно ще разгледа въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми на Закона за защита на потребителите, на основание чл.7, ал.3 от ГПК.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от ищцовата страна са допустими и относими към предмета на спора и същите следва да бъдат приети като доказателства по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата молба, заверени копия на писмени документи, както следва: пълномощно за процесуално представителство; договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 12.11.2013 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Е. З., ведно с общите условия; уверение № 0997678/17.10.2013г., издадено от Медицински университет- Варна; уверение №103-159/18.02.2014г., издадено от Медицински университет - Варна; уверение рег. индекс № 103-1724/25.09.2014г., издадено от Медицински университет - Варна; уверение рег. индекс №103-118/02.02.2015г., издадено от Медицински университет - Варна; уверение рег. индекс №1031577/02.09.2015г., издадено от Медицински университет - Варна; уверение рег. индекс №103-113/29.01.2016г., издадено от Медицински университет Варна; уверение рег. индекс №103-2500/29.01.2016г., издадено от Медицински университет - Варна; погасителен план от 03.09.2020г. и справка за дълга по кредит № 21372688-ДК от 12.11.2013 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и М. З..