Решение № 154 от 13.08.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Разлог, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200116 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на Й.Й.С., с адрес г.В., у.„Ц.А.II“, №51, е.2, а.2, депозирана ч/з адв. И.И. от АК-В., с адрес г.В., у.„К.Б.“№11а, с/у НП №*/22.07.2024 г. на С.К.Д. - Н-к о-л „ОД“ в ГД„ФК“ в ЦУ НАП, с което за нарушение на чл.13, ал.1 ДОПК, на основание чл.273 ДОПК, на жалбоподателката е наложено адм. наказание „глоба“ от 500.00 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се съображения, че при извършената проверка на обект - х.„Х.г.“-Б. на 08.04.2024 г., инспекторът по приходите не е поискал от жалбоподателката актуално свидетелство за регистрация на регистрираното в НАП ФУ и това е била причината същото първоначално да не бъде представено. Твърди се още, че проверката била извършена за различни нарушения, каквито не са констатирани, а в края на проверката инспекторът заявил, че не му е предоставено актуално свидетелство за регистрация на ФУ и е предприел действия по съставянето на АУАН.

Релевира се, че причината да не бъде своевременно предоставено актуално свидетелство за регистрация на ФУ е, че жалбоподателката не е знаела какви документи следва да представи, тъй-като е била на работа едва от няколко дни и то на длъжност „общ работник“.

В хода на делото и двете страни, ч/з писмени молби излагат аргументи по същество.

Съдът след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни док-ва, установи следното от фактическа страна:

На 08.04.2024 г. в 13:25 ч., Р.Т. на длъжност ст. инспектор по приходите, в ГД„ФК“, о-л „ОД“, в НАП, и Ц.Р. на длъжност инспектор по приходите, в ГД„ФК“, о-л „ОД“, в НАП, прилагайки общите правомощия на чл.12 ДОПК, извършили проверка на търг. обект – х.

„Х.г.“-Б., на у.„Ц.С.“№2, стопанисван от „А.“ЕООД, с ЕИК*. Видно от приложения по делото протокол от извършената проверка, преди легитимация на проверяващите органи същите са извършили контролна покупка, за която лицето Й.Й. – обслужващ на рецепция е приела плащане и е издала фискален бон.

Сочи се, в издаденото НП, че след извършена легитимация от страна на органите по приходите, същата е отказала съдействие на органите извършващи проверката и не е представила всички документи, изискани от проверяващия екип. Твърди се, че след отказ на лицето да представи документи за нуждите на проверката, проверяващите органи по 1 приходите са поискали съдействие от органите на МВР. По този повод на място в обекта са пристигнали полицейските служители К.М. и Х.Ф. от РУ-Б., на които жалбоподателката представила личната си карта, след което служителите на НАП изготвили протокол за извършената проверка сер. АА №* от дата 08.04.2024 г. като в същи вписали, че от страна на проверяващото дружество в проверката участва лицето Й.Й.С., с ЕГН*.

На 08.04.2024 г. свидетелят Р.Р.Т. съставил АУАН с/у жалбоподателката за извършено нарушение на чл.13, ал.1 ДОПК. Акта е връчен лично на Й.С. на 08.04.2024 г., която го е подписала и в срока по чл.44 от ЗАНН, е депозирала възражения по него.

НО счел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН издал обжалваното НП, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.13, ал.1 ДОПК, и на основание чл.273 ДОПК, било наложено адм. наказание глоба от 500.00 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед показанията на свидетелите Р.Т., Ц.Р. и К.М., които съдът намира за последователни и безпротиворечиви.

Фактите по делото се установяват и от наличните в преписката писмени док-ва, които съдът кредитира, като обективни, логични и последователни.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице с/у подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съобразно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се съдържа в АУАН и в НП. Под описание следва да се разбират всички признаци от състава на твърдяното нарушение – конкретното деяние, което го осъществява. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН и НП бланкетно е преповторена формулировката на закона.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът намира че неправилно контр. орган е приел, че с поведението си жалбоподателката е осъществила състав на нарушение по чл.13, ал.1 ДОПК. Съгласно чл.13, ал.1 ДОПК, участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл.12, ал.1-4.

Според посочената в НП санкционна разпоредба по чл.273 ДОПК, който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250.00 до 500.00 лв. за ФЛ, а за ЕТ и ЮЛ - с имуществена санкция в по-голям размер. Очевидно е, че посоченото нарушение има особен субект – адм. нак. отговорно лице /когато не се касае до безвиновна отговорност на ЮЛ/, което по силата на конкретно законово задължение е длъжно да оказва съдействие, да не възпрепятства орган по приходите, ако последният действа в рамките на правомощия, упражнявани в хода на предвидено в нормативен акт производство или процедура.

Свидетеля Р.Т. - актосъставител, заявява в своите показания, че към момента на проверката, жалбоподателката Й.С. не е била назначена на работа в проверяваното дружество.

Свидетелят Т. твърди: „Малко е сложно там, защото към момента на проверката като отворихме регистъра нямаше никои назначен на работа и в последствие я назначиха и се появи. Ако не се лъжа я бяха назначили като общ работник“. Очевидно към момента на проверката същата не е била служител на проверяваното дружество „А.“ЕООД, или негов представител и в този смисъл не е задължено лице, което е имала задължение да предостави пред органите на НАП документи на проверяваното в този момент ЮЛ.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл.13, ал.1 ДОПК, се осъществява ч/з волево, поведение в резултат на което се обективира бездействие, представляващо неоказване на съдействие или ч/з действие - поставяне на обективна пречка пред компетентния орган да 2 реализира свои законови правомощия. В настоящия случай, предвид изложеното в обстоятелствената част на постановлението, се претендира че се касае до изпълнително деяние, което същевременно се описва и като отказ от страна на жалбоподателката да съдейства на органите по приходите, и като възпрепятстване спрямо последните да упражнят правомощията си /тези по чл.12, ал.1–4 от ДОПК/. В този смисъл, за да отговаря процесното НП на изискванията, поставени към неговата формална законосъобразност, в обстоятелствената част на същото следва да се посочи в какво се състои конкретното нарушение и досежно упражняването на кои конкретни правомощия на конкретни органи по приходите е отказано съдействие, респ. възпрепятствано е упражняването им.

От събраните по делото док-ва – показанията на свидетелите Р.Т. и Ц.Р. и писмените док-ва – протокол за извършена проверка сер. АА №* от дата 08.04.2024 г. се установява, че жалбоподателката е указала съдействие, подписала е протокола от извършената проверка.

Попълнила е декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение.

Предоставила е възможност да бъдат изведени отчетите от ФУ и да бъде проверена касовата наличност. От горното е видно, че служителите на НАП са упражнили правомощията си и не са били възпрепятствани при извършване на проверката на дружеството „А.“ЕООД.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че на дружеството не е съставено и не е било връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения в изрично указан от проверяващите органи срок.

Относно данните, съдържащи се в декларацията като например работодател, раб. място, длъжност на работещия, раб. време, размер на възнаграждението и други сведения за трудовото или гражданско правоотношение на жалбоподателката, следва да се отбележи, че същите не са относими към предмета на проверката за спазване на данъчното законодателство от страна на проверяваното дружество „А.“ЕООД.

Установява се от свидетелските показания, че първоначално жалбоподателката е предоставила за целите на проверката своята ЛК, която впоследствие си е взела и до идването на полиц. органи е отказала повторно да я предостави. Според съда отказът на жалбоподателката не следва да се квалифицира като нарушение на чл.13, ал.1 ДОПК, предвид обстоятелството, че същата не е била обект на проверката.

Както вече беше отбелязано в санкционната разпоредба на чл.273 ДОПК, е предвидена адм. нак. отговорност за нарушения, осъществени с 2 различни изп. деяния, съответно с 2 различни негови форми. Първото от тях се изразява в „неоказване на съдействие“, а второто – във „възпрепятстване изпълнението на правомощията“ на органите, извършващи проверката. Липсата на конкретна индивидуализация на действията, с които се твърди, че е изпълнен състава на нарушението и смесването на тези различни по своето съдържание деяния при описанието на нарушението всякога нарушава правото на защита на привлеченото към адм. нак. отговорност лице, тъй като го ограничава да узнае пълно, точно и ясно в какво се изразява противоправното му поведение. Не става ясно от процесното НП, кои документи са потърсени от проверяващите органи и кои от тях не са били предоставени, и с кои точно активни действия е препятстван проверяващия орган за осъществяване законово регламентираната дейност на контролните му органи. За да е налице възпрепятстване е необходимо задълженото лице, активно да пречи на органа по приходите да изпълни задълженията си, нещо което в конкретния случай не е индивидуализирано, като този пропуск е допуснат, както при съставяне на АУАН, така и при издаване на атакуваното НП. Видно от съдържанието на разпоредбите на чл.12, ал.1-4 от ДОПК, с тях се предвиждат множество правомощия за органа по приходите, вкл. да проверяват отчетността на контролираните обекти, да проверяват счетоводни, търговки и др. документи, да изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа и много други. Така от описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП, не става ясно с какво конкретно свое поведение жалбоподателката е отказала съдействие при проверката. В тежест на АНО е да установи и опише в АУАН и НП, кои точно са изисканите, но непредставени от жалбоподателката 3 документи, тъй като описанието е част от съставомерността на нарушението, съобразявайки неговата специфика.

Посоченото обуславя допуснато съществено нарушение, относно описание на нарушението, засягащо реквизитите по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – досежно НП и чл.42, т.4 ЗАНН - досежно АУАН. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на адм. наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН, реквизити и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството, което в случая не е сторено и пряко е засегнало правото на защита на жалбоподателя.

В случая правото на защита на жалбоподателя безспорно е нарушено, като е препятствана възможността му да разбере за какво деяние, квалифицирано като нарушение на закона по смисъла на чл.13, ал.1 ДОПК, се ангажира адм. нак. му отговорност. Констатираното несъответствие на АУАН и НП с формалните изисквания на ЗАНН е съществено и препятства съда при осъществяване на контрол за законосъобразност по отношение на волята на НО, предвид отсъствието на описание в цялост на конкретно противоправно поведение на санкционираното лице. Порокът е неотстраним в рамките на съд. производство и предпоставя отмяната в цялост на атакуваното НП.