Решение № 43 от 22.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600013 по описа за 2023 година С присъда №15/23.06.2021 г. постановена по НОХД № 1007/2020 г.

Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Я. И. –със снета по делото самоличност, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 17.12.2016 г., в гр. Бургас, при условията на продължавано престъпление, два пъти прокарал в обращение подправени парични знаци - 2 броя неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, с една и съща серия и номер БО 4325339, като знаел, че са подправени, както следва:

1. около 11:46 часа прокарал в обращение подправен паричен знакнеистинска банкнота с номинал 10/десет/лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като дал банкнотата на Д. С. П.- фармацевт в аптека, находяща се на бул.“Демокрация“ №104, за да закупи блистер „Ранитидин“, като знаел, че е подправена;

2. около 11:55 часа прокарал в обращение подправен паричен знакнеистинска банкнота с номинал 10/десет/лева, емисия 2008 г., със серия и номер БО 4325339, като дал банкнотата на М.а Г. К.-продавач консултант в магазин „Табак“, находящ се на ул. „Оборище“ №108, за да закупи кутия цигари „Ротманс“, като знаел, че е подправена, поради което и на основание 1 чл. 244, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца.

С присъдата съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на Г. Я. И. с одобрено на 3.09.2015 г. споразумение по НОХД № 505/2015 г. по описа на Районен съд гр. Царево.

ОПРЕДЕЛИЛ е на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС първоначален „общ“ режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Постановил е веществените доказателства по делото - 2 броя неистински банкноти с обозначена номинална стойност 10 лева, със серия и номер № БО 4325339, на основание чл. 27 от Наредба № 18 от 3.10.2019 г. за контрол върху качеството на банкнотите и монетите в наличнопаричното обращение (обн. ДВ, бр. 80 от 11.10.2019 г.) да бъдат предадени на БНБ Касов център на БНБ, отдел "Национален център за анализ" (НЦА), м.

Полигона, ул. Михаил Тенев № 10, 1784 София, след влизане на присъдата в сила.

Съдът е ОСЪДИЛ на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Г. Я.

И. да заплати направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОД на МВР гр. Бургас - сумата от 201.22 лв. (двеста и един лева и двадесет и две стотинки), представляваща разноски по досъдебното производство; по сметка на Окръжен съд гр. Бургас - сумата от 60.00 лв. (шестдесет лева), представляваща разноски на съдебното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият, който я обжалва с подадена в срок въззивна жалба чрез своя защитник - адв.

З.К. от АК - Бургас. С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия. Защитникът не прави доказателствени искания

По делото е постъпило писмено допълнение от упълномощения нов 2 защитник на подсъдимия – адв. Бл.П. от АК - Бургас, с което се поддържа въззивната жалба и се внасят уточнения по отношение основанията за обжалване. Твърди се наличие на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК допуснато от решаващия съд във фазата на глава 19 от НПК - не е изпълнена разпоредбата на чл.247 в от НПК, което е ограничило правото на защита и води до отмяна на присъдата и връщане на делото от фазата на провеждане на разпоредително заседание, тъй като въззивният съд не може сам да отстрани визираното нарушение.

На второ място алтернативно се твърди нарушение на чл.303, ал.1 от НПК при постановяване на съдебния акт, тъй като правните изводи на съда за виновността на подсъдимия почиват на предположения и едностранчиво тълкуване на фактите по делото. Претендира се отмяна на присъда и оправдаване на подсъдимия.

На трето място се твърди необоснованост на правните изводи, като се претендира анализ на субективния елемент от състава на престъплението.

Твърди се, че съдът не е ценил показанията на св.Д. Г., въпреки че е констатирал, че разпита на този свидетел на ДП пред съдия не е бил приобщен по съответния ред в съдебното следствие, както и че съдът е извеждал едностранчиви и неаргументирани изводи за наличието на пряк умисъл въз основа на косвени доказателства, на експертното заключение на в.л. Д. и на СРС, които не фигурират по делото, на разкази на полицейски служители за проведени беседи с подсъдимия и на субективни възприятия за това дали подсъдимият е изглеждал притеснен при подаването на банкнотите, за което обстоятелство има противоречия в показанията на свидетелите С. и К.. Претендира се отмяна на присъдата и връщане на делото от фазата на РЗ, а при условията на алтернативност – отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.

Бургас заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Сочи, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът е изяснил обстоятелствата по делото въз основа на относим и достатъчен доказателствен материал, като е достигнал до обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил деянието посочено в обвинителния акт. Навежда довод, че решаващият съд е отговорил в 3 пълнота на всички направени от страна на защитата възражения и е изяснил в детайли фактическата обстановка, по която в случая не се спори. Изразява становище, че спорният момент е, дали подсъдимият е знаел, че банкнотите, с които е извършил плащанията, са неистински. Намира, че решаващият съд е подходил с особено внимание към обясненията на подсъдимия предвид техния двойствен характер, като източник на данни и средство за защита.

Счита, че с основание не са били кредитирани обясненията на подсъдимия в частта, че случайно се е срещнал със св.Д. Г. и помолил същия, първо да му купи таблетки от една аптека, а после цигари, като парите щял да му върне на другия ден, като сочи, че това обяснение правилно е прието като защитна теза, тъй като същият е имал в себе си 5-6 лева – достатъчно да си купи цигари, което се потвърждава от показанията на свидетелите на полицейската проверка. Позовава се на показанията на св. Т. Ж., който е експлоатирал СРС спрямо св. Г., от които е видно, че срещата между подсъдимия и св.Г. не е била случайна, което пък от своя страна е мотивирало св. Ж. и св. Ц. да проследят двамата. Сочи, че в разпита си св. Г. е заявил, че когато е срещнал подсъдимия, в себе си е държал неистински банкноти с номинал 10 и 20 лева.

Намира, че решаващият съд с право е кредитирал показанията на св.Г. дадени по ДП по реда на чл. 223 НПК предвид желанието на свидетеля да помогне на подсъдимия и с оглед обстоятелството, че същите се потвърждават и от показанията на св. Ц., както и от представените от прокуратурата доказателства, че св. Г. и св. Х. Д. не са се срещали в затвора. Твърди, че подсъдимият е имал обективна възможност да констатира неистинността на банкнотите, тъй като същите съществено са се различавали от истински банкноти, както по хартията, така и по защитната лента и холограмата. Сочи, че това знание се извежда и от начина, по който подсъдимият е подавал банкнотите – и в двата случая с гърба на горе, за да не се вижда допълнително поставената холограма и леко закрити с ръка. По отношение на наложеното наказание счита същото за адекватно на обществената опасност на деянието и дееца, поради което, моли съда изцяло да потвърди първоинстанционната присъда.

Защитата на подсъдимия – адв. Бл. П. заявява, че не е писал жалбата на подсъсдимия, но след като се запознал с материалите по делото и осемте протокола от съдебно заседание, които са се провели от първоинстанционния съд счита, че атакуваната присъда трябва да бъде отменена на процесуално 4 основание. Твърди, че на първоинстанционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които, съобразени с ТР № 2/2002 г. и с разпоредбата на НПК, дават основание за връщане на делото на друг състав.

Поддържа жалбата с две искания: първо, поради допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, изразяващо се в ограничаване на правото на защита на подсъдимия, допуснато от проверявания съд във фазата по Глава ХХIХ НПК - подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание - не е изпълнена, съобразно предвидената в закона разпоредба на чл. 247в НПК, като това нарушение води до приложение на правомощията на въззивния съд по реда на чл. 334, т.1 НПК, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, тъй като въззивният съд сам не може да отстрани посоченото нарушение. На следващо място твърди, че видно от мотивите към присъдата е допуснато постановяването на съдебен акт в нарушение на императивната разпоредба на чл. 303, ал.1 НПК, тъй като правните изводи за виновността на подсъдимия почиват на предположения и едностранчиво тълкуване на фактите по делото. В подкрепа на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав в хода на съдебната фаза заявява, че първоинстанционният съд е провел осем съдебни заседания, като едва на петото съдебно заседание, проведено на 07.04.2021 г. и на последващото – шесто съдебно заседание, проведено на 27.04.2021 г, подсъдимият е присъствал. При провеждането на следващите две съдебни заседания - на 20.05. на 23.06.2021г., когато е произнесена присъдата, подсъдимият отново не е присъствал. Твърди, че процесуалното нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, е допуснато от първоинстанционния съд на второто заседание по делото, проведено на 13.01.2021 г., когато съдът незаконосъобразно е приел, че фактите по делото удовлетворяват изискването по чл. 247в, ал. 1, предл. 2 НПК и е насрочил провеждането на разпоредително заседание в отсъствието на подсъдимия, проведено на 09.02.2021 г. на основание разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 4, букви „а” и „б” и „в“ едновременно от НПК, които са с взаимоизключващи се основания. Сочи, че посочените нарушения са вследствие от предоверяването на казаното от тогавашния защитник на подсъдимия, че се е свързал с обвиняемия и го е уведомявал надлежно за проведеното съдебно заседание.

Заявява, че по делото няма доказателства, че обв.акт е връчван, а подсъдимият е научил за провеждане на съдебното следствие срещу него в 5 окръжния съд, едва когато секретар Д.а се е свързала с него на телефон, който завършва на 702 и го уведомила, че се провежда съдебно дело срещу него, на което подсъдимият е заявил, че при първа възможност ще пристигне и това го е сторил. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 247в, ал. 3 от НПК, защото в тази разпоредба е посочено, че на подсъдимия се връчва обв.акт и съобщение за провеждане на разпоредително заседание, от който момент започва да тече предвиденият в НПК седмодневен срок за възражения.

Заявява, че подсъдимият е бил лишен от тази възможност. Твърди, че съдът на никакво основание не е имал право да даде ход в отсъствие на подсъдимия прилагайки разпоредбата на чл. 269 НПК и то по трите взаимоизключващи се хипотези, при положение, че на него не му е връчван обв.акт, че той е напуснал пределите на страната още след привличането му като обвиняем при първия разпит, материалите по ДП не са му предявявани и не му е връчен обв.акт за съдебното дело. Навежда довод, че определението на съда от 13.01.2021 г. няма характер на съобщение за насрочване на разпоредително заседание, тъй като в това съдебно заседание подсъдимият не е присъствал, поради което, това определение не може да замести връчването на съобщението за насрочване на разпоредително заседание по делото по смисъла на чл. 247в, ал. 1, предл. 2 от НПК, както неправилно е приел съда.