Решение № 685 от 10.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. София, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000501780 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260436 от 08.03.2023г., постановено по гр. д. № 1740 по опис на СГС за 2022 г. , първоинстанционният съд,

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България бул. „Витоша* 4 № 2, да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на С. Е. И., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от адв. Г. С., гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *“, ет. *, ап. *, сумата от 20 000 лв. (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, което повторно е било прекратено с Постановление за прекратяване на наказателното производство на СГП от 19.02.2015 г. потвърдено с окончателно Постановление на ВКС, в сила от 02.06.2015 г. по пр. пр. 3679/2011 г. по описа на СГП, ведно със законна лихва, считано от 02.06.2015 г. до окончателното плащане на главницата, като

ОТХВРЪЛЯ иска за горницата до 30 000 лв. и за присъждане на законна лихва 02.06.2012 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. Е. И., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.

*, вх. *, ет. *, ап. *, представляван от адв. Г. С., гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2 , на основание 1 чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за следните суми: сумата от 157 260. 28 лв., представляваща имуществени вреди, вследствие на неполучени трудови възнаграждения за съответната длъжност, в системата на МВР, за периода от 24.09.2012 г. до 31.01.2020 г., заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.; сумата от 5000 лв., имуществени вреди, представляващи неполучени допълнителни възнаграждения и придобивки за допълнително стимулиране на работещите в структурите на МВР, заедно със законна лихва от 24.09.2012 г.; сумата от 5000 лв., имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, от загуба на пациенти в частната му практика, заедно със законна лихва от 24.09.2012 г. (съгласно уточняваща молба от 25.08.2020 г.) до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на С. Е. И., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 320 лв. за заплатена държавна такса и депозит за експертиза, както и сумата от 564,14 лв. за възнаграждение за адвокат.

В срока за обжалване са постъпили две въззивни жалби, всяка от които допълвана с отделни последващи молби:

Въззивна жалба с вх. Рег. № 269947 от 23.03.2023г. подадена от ответника Прокуратурата на РБ, с която обжалва решението в осъдителната му част, като неправилно и необосновано. Излага, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт и да отхвърли иска в тази част.

В писмен отговор ищецът С. Е. И., представляван от адв. Г. А. С. оспорва жалбата като неоснователна, а няколкото допълнения към нея като недопустими - подадени след изтичане на срока за обжалване.

Въззивна жалба с вх. Рег. № 271172 от 03.04.2023г. подадена от ищеца , с искане за отмяна на решението в отхвърлителните части, като неправилно и необосновано, и постановяване на съдебен акт, с който исковете да бъдат уважени изцяло. В жалбата се поддържат основанията на въззивно обжалване - нарушение на материалния закон и необоснованост.

Съдът като съобрази, че Решение № 260436 от 08.03.2023г., постановено по гр. д. № 1740 по опис на СГС за 2022 г. се обжалва изцяло и предвид служебното начало в преценката за неговата валидност и допустимост приема, че то е процесуално действително, с изключение на частта, в която съдът се е произнесъл по претенция за сумата от сумата от 5000 лв., претендирана като имуществена вреда, от неполучени допълнителни възнаграждения и придобивки за допълнително стимулиране на работещите в структурите на МВР, заедно със законна лихва от 24.09.2012 г., като преди това е приел изменение на исковете за имуществени вреди по реда на чл. 214 от ГПК за сумата от 157 260.28 лева, в която са включени и допълнителни възнаграждения и придобивки за допълнително

2 стимулиране на работещите в структурите на МВР. В тази част решението е валидно, но е недопустимо.

По правилността и обосноваността и частичната недопустимост на обжалваното решение, съобразно очертаните във въззивните жалби оплаквания, настоящият въззивен съд, приема следното:

Не е спорно и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че през 2008 г. е образувано досъдебно производство № 351 по опис на СДВР, което е заведено срещу неизвестен извършител, по обвинение за извършено престъпление по смисъла на чл. 123, ал.1 от НК.

Н а 04.10.2008 г. С. Е. И. е привлечен в качеството на обвиняем затова, че поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, като лекар, причинил смъртта на В. Г. К. с ЕГН **********.

С постановление от 12.09.2012 г. наказателното производство е прекратено.

Постановлението е обжалвано и съответно отменено, с указания за извършване на конкретни действия.

С постановление от 19.02.2015 г. наказателното производство било прекратено повторно, но отново обжалвано, съответно потвърдено от САп.П и обжалвано пред ВКП, която на 02.06.2015 г. потвърдила прекратяването.

В исковата молба се излага, че в периода от образуване на наказателното производство до неговото прекратяване, ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в невъзможността да започне работа на свободно работно място в болницата на МВР, в притеснения относно разгласяването на факта, че е обвиняем, в опозоряване на неговото име и професионална чест. Станал изнервен, сприхав, чувствал се унижен, работоспособността му намаляла. Счита, че е пропуснал да реализира по-високи доходи и парични привилегии, свързани с работното място, за което притежавал всички необходими документи с изключение на удостоверение за за липсата на висящи наказателни производства.

В писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК ответната страна оспорва претенцията изцяло като неоснователна и като погасена по давност, като акцентира върху факта, че наказателното производство е водено в период от 4 години и 7 месеца, който срок не може да бъде квалифициран като неоснователно продължителен; че е взета най-леката марка за неотклонение спрямо обвиняемия, а повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НПК. Поддържа се възражение за неоснователност на претенцията за имуществени вреди.

От събраните по делото доказателства се установява верността на фактическите твърдения изложени в исковата молба относно: образуване на наказателно производство по повод смъртта на пациент на ищеца, повдигане на обвинение в извършване на престъпление, приключване на наказателното производство; в периода от образуване до 3 прекратяване - кандидатстване за работа в медицинско заведение, в което се изисква освен лицето да притежава съответната медицинска квалификация и да е неосъждано, срещу него да няма висящи производства.

Обвинението е за извършено престъпление по чл. 123, ал.1 от НПК. Формата на вината е непредпазливост. Предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок до 5 години. Това престъпление няма квалификацията тежко умишлено престъпление.

От събраните поделото гласни доказателства, се установява, че ищецът е преживял множество негативи свързани с неговата чест и достойнство, на първо място защото е починал пациент и на второ място, защото му било повдигнато обвинение. Понесъл тежко факта, че неговата професионална кариера не се е развила според очаквания начин. Той не е могъл да заеме длъжност, за която представя документи, чиято истинност и дата на съставяне не са оспорени от ответната страна.

Анкетната карта за постъпване на работа в структурите на МВР, представлява частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила за изявленията в него, но доколкото те са част от бланка на МВР и датата върху документа е съответства на твърденията за времето, в което ищецът е кандидатствал за работа в структурата МВР, то преценката на въззивния съд е, че този документ е съставен по повод кандидатстване за работа в Медицински институт към МВР, Клиника по Кардиология.

Представената медицинска справка има изходящ номер, подпис и печат на издателя, поради което съдът приема, че тя е издадена със същата цел, която е вписана и в този документ „Работа в МВР“.

Пред съда ищецът е удостоверил с официални документи част от фактите изложени в кадровата справка - наличието на съответното образование - Висш медицински институт гр.София, специалност лекар - Диплом № 003045 от 27.01.1983 г.

Представена е бланка - декларация - Заявление пред СГП за издаване на удостоверение за наличие на висящи наказателни производства. В частта, в която се посочва причината поради която се иска издаване на удостоверителен документ, ищецът е посочил за работа в МВР на длъжността „лекар“ . Декларирал е липсата на висящи дела и тази декларация е проверена в съответните отдели на Прокуратурата. Всички дати на удостоверителната част от този документ, който носи материална доказателствена сила на официален документ /гръб/ сочат датата - 28.09.2012 г.

Издадено е свидетелство за съдимост, с дата 24.09.2012г. от което е видно, че ищецът не е осъждан.

На 03.10.2012 г. СГП е издала изричен официален документ, който удостоверява наличието на висящо наказателно производство.

Първоинстанционният съд е отказал да събере като доказателство образуваното досъдебно производство, а въззивния жалбоподател - ищец, не е поддържал такова искане пред въззивния съд, затова и възоснова на събраните по делото писмени доказателства, се 4 установява само, че обвинение в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК е повдигнато на 04.10.2010 г. Досъдебното производство е прекратено на 12.09.2012 г. с постановление изх. № 4785 от 12.09.2012г. В мотивите на това постановление се излага, че не се установява авторството на изпълнителното деление. Правното основание за прекратяване на производството е чл. 24, ал.1 т.1 (изм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.)от НПК - деянието не е извършено или не съставлява престъпление.

Две години по късно на 31.03.2015 г. е издадено Постановление № 5307 от 31.03.2015г. на Апелативна прокуратура, която е потвърдила предходното от 12.09.2012 г.

Три месеца по - късно, ВКП е издала Постановление № 3679 от 02.06.2015 г. с което потвърдила на това на САпП.

Ищецът е притежател на патент върху „Средство за антагонизиране на токсичното действие на лидокаина върху централната и вегетативната нервна система“, за което е представил удостоверение от Патентно ведомство на Р България № 61992 от 02.07.1999г.

Същият е магистър със специалност „лекар - вътрешни болести“ и като такъв е работил ДКЦ д-р Рейнберг - гр. София. В периода от 01.12.2012 г. до 2021 г. е получавал месечно възнаграждение в размери посочени в справка от НОИ, приета като доказателство по делото.

Представено е и удостоверение за осигурителния доход.

От събраните по делото гласни доказателства, преценени в съвкупност с останалия доказателствен материал се установява, че ищецът е променил своя характер и е станал угрижен, сприхав и неудовлетворен от факта, че не е могъл да реализира кариерното си развитие, поради незаконното обвинение в извършване на престъпление. Наред с този негатив, той е преминал през стрес, безсъние, притеснения и всички останали негативи, които съпътстват невиновни субекти, привлечени към наказателна отговорност. Съдът е събрал заключение на вещо лице, което в съдебно заседание поддържа, че за периода от 24.09.2012 г. до 31.01.2020 г. , ако ищецът е заел длъжността в структура на МВР, би получил брутни възнаграждения и допълнителни парични добавки за работа в МВР, за прослужено време, за облекло и заплата, общо в размер на в размер на 157 260 лева.