Решение № 2486 от 20.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2486 гр. Пловдив, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330112947 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 21 от ЗПК.

Ищецът Ц. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Е. Б. Т., със съдебен адрес: ***, в исковата си молба против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от** С. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., с начин на представляване винаги двама управители заедно, иска от съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № *** г., сключен между страните, на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на *** г., след посещение в офис на ответното дружество, е сключила с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за потребителски кредит, по силата на който й е предоставена заемна сума в размер на 3 000,00 лева. Твърди, че договорът е сключен за срок от 36 месеца, при посочен в договора годишен лихвен процент 41,00 %, годишен процент на разходите 49,05 %, месечна погасителна вноска по кредита в размер на 144,32 лева и обща сума, дължима по кредита, в размер на 5 195,33 лева.

Поддържа се, че наред с посочените параметри в договора са включени и допълнителни услуги, обозначени като „Фаст“ и „Флекси“, за които са предвидени отделни възнаграждения – за услуга „Фаст“ в размер на 1 350,00 лева и за услуга „Флекси“ в размер на 1 560,00 лева, или общо 2 910,00 лева. Ищецът сочи, че общото задължение по кредита и по закупените 1 допълнителни услуги възлиза на 8 105,33 лева, като месечната вноска, включваща кредита и допълнителните услуги, е 225,15 лева. Посочва се още, че в процесния договор е включена и застрахователна премия в размер на 102,60 лева.

Според ищеца договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не отговаря на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Излага се, че в договора не е посочена вярно общата сума, дължима от потребителя, тъй като при посочване на ГПР и общата сума по кредита не са включени разходите за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и застрахователната премия, въпреки че същите са свързани с предоставянето и управлението на кредита и са известни на кредитора при сключване на договора.

Ищецът твърди, че услугата „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, по съществото си представлява действие по разглеждане на искането за кредит и по усвояване на кредита, тоест действие, което е част от основната дейност на кредитора. Поддържа се, че ответникът не може да събира отделно възнаграждение за това действие, тъй като чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събирането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Относно услугата „Флекси“ ищецът твърди, че тя предоставя право на промяна на погасителния план, отлагане или намаляване на вноски при определени условия, поради което също е свързана с управлението на кредита. Според ищеца тези възнаграждения са не само значителни по размер, но и не отговарят на реална насрещна престация, а създават допълнителен сигурен източник на доход за кредитора, извън възнаградителната лихва и извън посочения ГПР.

Поддържа се, че включването на такси за допълнителни услуги в общ размер от 2 л910,00 лева при главница 3 000,00 лева води до скрито оскъпяване на кредита. Според ищеца тези суми са пряко свързани с договора, известни са на кредитора, разпределени са за плащане заедно с месечните погасителни вноски и следва да намерят отражение при определяне на ГПР. Невключването им води до посочване на ГПР в по-нисък от действителния размер и създава невярна представа у потребителя относно икономическите последици от договора.

Ищецът излага, че в договора следва вярно, точно и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на потребителя в положение на липса на ясна и разбираема информация относно реалната цена на кредита противоречи на закона, на целта на ЗПК и на принципите на потребителската защита. Поддържа се, че договорът е нищожен, тъй като посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и е съществено нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника си *** Г. С. С.-К., оспорва предявения иск като неоснователен. В отговора се поддържа, че в процесния договор се съдържа приложимият фиксиран лихвен процент по кредита, както и че същият не противоречи на добрите нрави. Ответникът сочи, че в българското право действа 2 принципът на свободното договаряне по чл. 9 от ЗЗД и че не е налице нормативно установен максимален размер на възнаградителната лихва, който да е обвързан с размера на законната лихва.

Ответникът твърди, че възнаградителната лихва е цена за ползването на предоставените парични средства, че договорите за потребителски кредит са по правило възмездни и че не може механично да се прави извод за противоречие с добрите нрави само поради съпоставка със законната лихва за забава. Поддържа се, че годишният процент на разходите е фиксиран и неизменен, че в договора и общите условия е посочен начинът на изчисляването му и че ЗПК не изисква в договора да бъдат подробно описани всички компоненти на ГПР, доколкото те са нормативно определени.

По отношение на допълнителните услуги ответникът твърди, че „Фаст“ и „Флекси“ са незадължителни услуги, които потребителят е поискал доброволно. Според ответника тези услуги не представляват задължително условие за получаване на кредита, поради което възнагражденията за тях не следва да бъдат включвани в ГПР. Поддържа се, че дори да се приеме, че възнаграждението за допълнителните услуги следва да бъде включено в ГПР и това би довело до надхвърляне на законовия праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, последицата би била единствено недължимост на сумите над допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 5 и ал.

6 от ЗПК, но не и недействителност на целия договор.

Ответникът оспорва и тезата за неравноправност и заобикаляне на закона, като сочи, че потребителят е получил договорните документи, запознал се е с тях и ги е подписал.

Посочва, че допълнителните услуги са били заявени по избор на клиента и че не са част от основната престация по договора за кредит. Моли искът да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноските.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото доказателства, включително договора за потребителски кредит, приложимия погасителен план, общите условия, документите относно допълнителните услуги и представените към исковата молба писмени доказателства, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г. По силата на този договор ответното дружество е предоставило на ищцата парична сума в размер на 3 000,00 лева. Не е спорно между страните, че договорът е сключен, че заемната сума е предоставена, както и че ответникът е небанкова финансова институция, която предоставя кредити в рамките на търговската си дейност.

От договора се установява, че кредитополучателят е Ц. И. Б. ЕГН **********, с адрес: ***.

Кредитор е „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752. В договора са посочени следните основни параметри: сума на кредита – 3 000,00 лева; срок на кредита – 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита – 144,32 лева; годишен лихвен процент – 41,00 %; годишен процент на разходите – 49,05 %; обща сума, дължима по кредита – 5 195,33 лева.

3

В раздела относно поискани и закупени допълнителни услуги са посочени услуги „Фаст“ и „Флекси“. За услуга „Фаст“ е предвидено възнаграждение в размер на 1 350,00 лева, а за услуга „Флекси“ – възнаграждение в размер на 1 560,00 лева. Общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 8 105,33 лева, а месечната вноска по кредита и услугите – 225,15 лева. В договорната документация е отразена и застрахователна премия в размер на 102,60 лева.

Съдът приема, че процесният договор по своята правна характеристика е договор за потребителски кредит. Ответникът е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, тъй като е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на търговска или професионална дейност.

Поради това за договора са приложими императивните правила на ЗПК, а съдът следи служебно за тяхното спазване, както и за наличие на неравноправни клаузи и клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на закона.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред реквизитите, чието неспазване води до недействителност, е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

ГПР има централно значение в режима на потребителския кредит, тъй като изразява реалното оскъпяване на кредита и позволява на потребителя да сравни различните кредитни предложения. Неговото точно, ясно и разбираемо посочване е не просто формален реквизит, а съществена гаранция за информирано потребителско съгласие. Когато в договора е посочен ГПР, който не включва съществени разходи, пряко свързани с кредита и известни на кредитора, потребителят получава непълна и заблуждаваща информация за действителната цена на кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези, дължими на посредници за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадено легално определение на „общ разход по кредита за потребителя“, което включва всички разходи по кредита, пряко свързани с договора, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

В конкретния случай възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са пряко свързани с договора за потребителски кредит. Те са договорени в същата договорна документация, известни са на кредитора към момента на сключване на договора, разсрочени са за плащане заедно с месечните погасителни вноски и увеличават значително общата финансова тежест за потребителя. Следователно тяхното икономическо предназначение е на допълнителен разход по кредита, а не на самостоятелна услуга, отдЕ. от кредитното правоотношение.

4

Съдът намира, че услугата „Фаст“, доколкото се изразява в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, по съществото си е свързана с усвояването на кредита.

Разглеждането на искането, проверката на документите, вземането на решение за отпускане и изплащането на сумата са действия от фактическия състав на предоставянето на кредита и са част от обичайната стопанска дейност на кредитора. Те не представляват отделна услуга със самостоятелна икономическа стойност за потребителя, за която може да се изисква допълнително възнаграждение извън цената на кредита.

Услугата „Флекси“ също е свързана с управлението на кредита. Тя е описана като възможност за промяна на погасителния план, отлагане или намаляване на вноски при определени условия. Подобни действия касаят начина на изпълнение на вече възникналото кредитно задължение и представляват действия по управление на кредита. Съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо уговорките за заплащане на възнаграждение за тези услуги противоречат на императивна законова забрана.