Решение № 2249 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2249 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100509952 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 11247/11.06.2024 г., постановено по гр.д. № 3153/2023 г. по описа на СРС, 87 състав, са частично уважени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. Н. П., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 180664, суми, както следва:

2194,71 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 16.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

344,91 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 30.08.2022 г.;

30,13 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от 16.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на 1 подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

За процесните суми е издадена Заповед за изпълнение от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 50637/2022 г. по описа на СРС, 87 състав.

С решението са отхвърлени исковете, както следва: искът за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 2194,71 лв. до пълния предявен размер от 2428,27 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 15.09.2019 г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над сумата от 30,13 лв. до пълния предявен размер от 31,62 лв. и за периода от 01.08.2019 г. до 15.09.2019 г.; искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 344,91 лв. до пълния предявен размер от 382,48 лв.; искът за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6,31 лв. и за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца 1391,34 лв. за исковото производство и 95,52 лв. за заповедното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени частично претенциите на ищеца, е депозирана въззивна жалба от ответника Л. П..

Въззивникът излага съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната част.

Поддържа, че липсват доказателства за количеството потребена топлинна енергия, за наличието на радиатори в апартамента на ответника, както и данни за ответника в приложения списък на етажните собственици. Извлеченията от сметки били частен документ, поради което не следвало да бъдат вземани предвид, тъй като били твърдения на страна по делото. Оспорена е и доказателствената стойност на заключенията по експертизите. Недоказани били показанията на общия топломер, индивидуалните топломери, както и цената на топлинната енергия за периода. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а исковете – отхвърлени.

2

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивните жалби, с който ги оспорва като неоснователни. Счита решението на районния съд за правилно в обжалваната част и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която са уважени частично претенциите на ищеца. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Съдът е сезиран с искова молба от 20.01.2023 г., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.

3

1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от представените по делото доказателства, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

Законът императивно урежда възникването на облигационно правоотношение между клиентите на топлинна енергия и топлопреносното предприятие. Достатъчно е притежанието на вещно право върху топлоснабдения имот – на ползване или собственост, за да възникне задължение за заплащане на доставената и потребена топлинна енергия.

4

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за доставка на топлинна енергия. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху топлоснабден имот, и топлопреносно предприятие за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, което следва да бъде изрично или с конклудентни действия, изразяващи съгласие, като в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия. Чл.

149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.

Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост. Тогава всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът 5 придава допълнителни правни последици на придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот – сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът императивно приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик или вещен ползвател на същия.

Следователно облигационното отношение между топлопреносното предприятие и друг правен субект може да възникне както с изричен писмен акт /при постигане на съгласие за същественото съдържание на договора/, така и презюмирано /със самия факт на придобиване на собственост или вещно право на ползване/. Възникването на ново облигационно правоотношение за конкретен имот /без значение дали изрично или презюмирано/ води до преустановяване на действието за в бъдеще на предходното правоотношение за този имот. Следователно, за да може да се прецени с кое лице ищцовото дружество е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за конкретен имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кого последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Въззивникът Л. П. чрез своя особен представител не е релевирал оплаквания по отношение на изводите на районния съд за наличие на облигационно отношение между него и ищцовото дружество, поради което същите не следва да се обсъждат от въззивната инстанция.

Реалното потребление на топлинна енергия в процесния имот е установено от писмените доказателства, приети в първоинстанционното производство, както и от изслушаното заключение по назначената съдебнотехническа експертиза. От последното се установява, че в процесния имот през процесния период е реално консумирана топлинна енергия на стойност 2631,58 лв.

В експертизата вещото лице посочва, че ответникът не е осигурил достъп до имота при двата отчета в целия процесен период. Това обстоятелство се установява и от представените от третото лице помагач документи – Констативни протоколи за липса на осигурен достъп, подписани от представител на живущите в сградата.