Решение № 38 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200207 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.И., чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А.. от адвокат, а

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

От приобщената административнонаказателна преписка и събраните в съдебното производство доказателства съдът приема за установено следното:

На ****г. около **** ч. е извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки цех в **, ул. „***“ №**, стопанисван от дружеството. В хода на проверката е установено, че лицето Н. К.Ш. извършва трудова дейност – шиене на машина на калъфки/столовки, като е изискана и депозирана декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, от която е прието, че лицето е прието на работа на**** г. при отсъствие на сключен писмен трудов договор. В наказателното постановление е възпроизведено, че лицето е изпълнявало длъжност „шивач“ при разпределение на работното време 08:00–17:00 ч. и уговорено месечно възнаграждение ***лв., а на **** г. в дирекцията е 1 представен трудов договор № *** г. (сключен след датата на проверката) и протокол/извадка за вписани и невписани електронни трудови записи, издаден от НАП. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № *** е съставен на**** г. Съдът отчита, че в АУАН като място на проверката е посочен шивашки цех в ****, ул. „***“, № ****(при същата дата и час), при същото описание на дейността и на работничката, докато в наказателното постановление мястото е индивидуализирано като цех в ***, ул. „***“ №***. По делото е приета и стокова разписка от ***** г. Като допълнително релевантно към индивидуализацията на санкцията обстоятелство в наказателното постановление е посочено, че дружеството е било санкционирано и с предходно наказателно постановление от същия вид (№ **** г., влязло в сила на *****г.).

Съдът съобрази гласните доказателства, събрани в открито съдебно заседание, и писмените защити на страните.

Съдът кредитира показанията на контролните органи като логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондиращи с писмените доказателства (АУАН, НП, представен трудов договор с дата след проверката), както и с нормативната рамка относно правомощията на контролните органи да изискват декларации от работници и служители.

Свидетелят Д. Р. Ц. заявява, че екипът е бил разделен на два – той и колежката са извършвали проверка в ****, а колежката е била в ******, като проверките са започнали едновременно по искане на други институции; актовете са съставени на **** г. в дирекцията, при което той е присъствал при съставянето им; декларира, че лицата са попълвали декларациите доброволно и собственоръчно, след разясняване на целта им.

Свидетелката Р. И. Ж. посочва, че проверката в *** е извършена на ***г. в ****ч. съвместно с други органи; лицата са извършвали трудова дейност (шиене на машина); на ******г. са представени документи, включително трудов договор, сключен след датата на проверката; актът е съставен на ****** г. в дирекцията; не е имало принуда или „диктовка“ при попълване на декларациите, като всяка е подписана индивидуално и попълнена от съответното лице.

Свидетелката М. Д. Г. потвърждава, че е извършвала проверка в *****, че дружеството има обекти и в двете населени места, както и че са констатирани сходни нарушения, като след приключване на проверките екипите са се срещнали в*****

Свидетелят Г. А.И. представя версията на жалбоподателя за „извънредна необходимост“ и краткотрайност на работата – връщане на значително количество изделия за поправка от контрагент „*****“ ЕООД, поР. което са били повикани лица, работили преди това във фирмата.

Същевременно свидетелят фактически потвърждава, че лицата са били „привикани“ и са работили в деня на проверката.

Съдът прецени, че тази свидетелска версия не опровергава съществените, правно релевантни факти по обвинението – предоставяне на работна сила в обект на дружеството към момента на проверката и липса на сключен писмен трудов договор преди постъпването на работа.

Нормата на чл. 61, ал. 1 КТ установява императивно правило трудовият договор да се сключи между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, което правно препятства „замяната“ им с фактическо допускане до работа или с прикриване на трудова заетост чрез други форми. От доказателствата по делото (описание на трудова дейност – шиене на машина; конкретно работно място в цех; разпределено работно време 08:00–17:00 ч.; уговорено възнаграждение **** лв.; последващ трудов договор с дата****г.) следва извод, че към *****г. е налице фактическо предоставяне на работна сила при параметри на трудово правоотношение, но без валидно сключен писмен трудов договор към началния момент на престиране. Правомощието на контролните органи да изискват от работници и служители да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната трудова дейност, е изрично уредено в чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, което обосновава и доказателствената допустимост на използваните при проверката декларации. Съдебната практика приема, че нарушенията по чл. 61, ал. 1 КТ са формални (на просто извършване) и не изискват настъпване на вредни последици, за да 2 бъде ангажирана административнонаказателната отговорност, както и че констатациите за трудова дейност се правят въз основа на фактическото поведение в обекта, а не според последващи обяснения за „краткосрочност“.

По възражението за „маловажен случай“: законодателят изрично е предвидил, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 КТ (чл. 415в, ал. 2 КТ). Съгласно задължителното тълкуване в Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на Върховен административен съд, специалната уредба на „маловажно“ нарушение по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. Ето защо възражението на жалбоподателя за приложение на чл.

28 ЗАНН е правно неприложимо към настоящия казус, още на плоскостта на закона.

По възражението за „оправдан стопански риск“: институтът на оправдания стопански риск (чл. 13а НК) предполага деянието да не протИ.речи на изрична нормативна забрана и да е насочено към съществен общественополезен резултат или избягване на значителни вреди при изпълнение на кумулативни условия. В случая е налице изрична, императивна забрана за допускане до работа преди сключване на трудов договор (чл. 61, ал. 1 КТ), поР. което този институт не може да легитимира фактическо допускане до работа без писмен трудов договор – независимо от твърдяна търговска неотложност.

Отделно, изложената от защитата нужда от „спешна поправка“ по частноправни договорни отношения не изменя правната квалификация на факта на предоставяне на работна сила.

Аналогични съдебни актове приемат, че декларациите по чл. 402 КТ, показанията на контролните органи и последващо представен трудов договор с дата след проверката са достатъчна основа за извод за допускане до работа без договор, а твърденията за „диктовка“ или „принуда“ подлежат на доказване и не се приемат декларативно.

Съдът приема, че твърдяното нарушение е индивидуализирано чрез съвпадащи обективни признаци (дата, час, работодател, работничка, вид дейност, последващ трудов договор с по-късна дата). В конкретния процес жалбоподателят е разбрал обвинението и е организирал защитата си основно по съществото (липса на трудово правоотношение, „неотложност“, „маловажност“, „стопански риск“), като в съдебното производство са разпитани всички релевантни инспектори и е изяснено, че в деня на проверката дружеството е имало два обекта и проверките са провеждани едновременно от два екипа.

По санкцията: наложената имуществена санкция 1 600 лв. е определена в близост до законовия минимум, като наказващият орган е отчел и данни за предходно санкциониране за нарушение от същия вид. При тази фактическа рамка съдът приема, че индивидуализацията на санкцията не протИ.речи на целите на административното наказване и не е несъразмерна. От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че работодателят е допуснал лице да престира труд (предоставяне на работна сила) на ****г. преди сключване на писмен трудов договор, поР. което процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €. Съгласно чл. 63д ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал атакувания акт, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 от Закон за правната помощ; решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по чл. 63в ЗАНН. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон (от 80 до 150 лв.). При преценка на фактическата и правна сложност на делото (еднотипен предмет – допускане до работа без трудов договор; събрани 3 стандартни доказателства – АУАН/НП/декларации/трудов договор; разпит на ограничен брой свидетели), съдът намира, че поисканото възнаграждение следва да бъде редуцирано и определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €, платимо от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

По изложените съображения и на основание чл. 63, 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“ ЕООД срещу наказателно постановление № **** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **** г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на „****“ ЕООД е наложена имуществена санкция 1600 (хиляда и шестстотин) лева за нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ.

ОСЪЖДА „****“ ЕООД да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра по реда на чл. 63в ЗАНН и глава дванадесета АПК.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4